Multum, non multa*
За успеха и признанието за RHIZAI
Отдавна е време да поздравим колегите, които създават RHIZAI – списанието за антична философия и наука, заради високото място, което получи в класацията, направeна през миналата есен от Европейската научна фондация на списанията. Само две списания, които се издават у нас, са попаднали в класацията в група В: Archaeologica paleobulgarica и RHIZAI. Съдържанието на няколко негови броя може да бъде разгледано на сайта на издателство ‛Изток-Запад‛.
Идеята за издаването на списание за антична философия RHIZAI се роди на първата учредителна среща на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия, проведена в Делфи през лятото на 2002 г. Тогава бе сформиран и редакционен съвет: главен редактор Иван Христов и редакционна колегия Катерина Йеродякону (тогава преподавател в Оксфорд и Атинската политехника, а сега в Атинския университет), Ищван Боднар от Ейотвьош университет в Будапеща и гост-лектор в Централноевропейския университет и Павел Грегорич от Загреб. Първият брой се появи в началото на 2004 г. - и списанието излиза вече пета година поред с по две книжки годишно. Заслуженото признание за RHIZAI, според мен, се дължи на няколко негови качества:
1. Всички статии в него се отпечатват след т.нар. ‛сляпо рецензиране‛. Редакционната колегия изпраща кандидат-статията на рецензент, който не знае кой стои зад нея, а после неговите критически бележки и препоръки се изпращат на автора, който пък не научава кой е рецензентът. Обикновено авторите имат полза от тези рецензии, защото в тях, дори и да няма сериозни възражения, винаги има уместни забележки за нещо от цитатите или бележките, или библиографията. Има само едно издание у нас сред философската периодика, в което текстовете излизат след рецензиране: това е годишникът на СУ ‛Св. Климент Охридски‛. Но рецензентът и рецензираният се познават.
2. Списанието RHIZAI има отчетливо очертан двоен профил. Това е не просто списание за антична философия и наука. Това е списание за античната философия и наука, но интерпретирана в духа на аналитичната традиция.
3. RHIZAI е списание, в което са публикувани статии, критически обзори и кратки рецензии на книги на автори от много страни, при това не само от Централна и Югоизточна Европа (България, Гърция, Хърватска, Босна, Унгария, Чехия), а и от най-известните университетски центрове в англоезичния свят. Автори на списанието са световноизвестни авторитети в англоезичната аналитична традиция на интерпретирането на античната философия, като Михаел Фреде, Майлс Бърниет, Джулия Анас, Хеда Шегвич, преподавали дълги години в Кембридж, Оксфорд, Принстън и т.н.
4. Списанието има и тематични броеве, в които се отпечатват някои от докладите, представени на конференции. Например, конференцията върху ‛Тимей‛ на Платон, проведена в Дубровник през април 2005 г., и конференцията върху папируса от Дервени, проведена в Крит през 2006 г., са представени в отделни книжки.
5. В списанието се отпечатват обстойни критични обзори и по-кратки рецензии на сравнително нови книги, които, забележете, също минават през т.нар. ‛сляпо рецензиране‛ и при стриктно спазване на правилото – никога рецензираният автор на книга и рецензиращият да не са от една и съща страна, за да се избегнат всякакви възможни връзки и зависимости, както и да се постигне максимална критичност и безпристрастност. Когато се рецензират автори от една и съща страна, особено ако става дума за сравнително малки страни със сравнително малко академични центрове, много често се получава като в поговорката: ‛Халваджията хвали бозаджията, бозаджията – баничаря, а баничарят – халваджията‛.
6. Освен всичко останало, някои от авторите, които публикуват в списанието, са или бяха известни и с пословичната си скромност, човешка стеснителност и нежелание да публикуват почти нищо. Това се отнася и за Михаил Фреде, и за Хеда Шегвич – които вече не са сред нас, и за Майлс Бърниет, и за Джулия Анас... Например, статията на Майлс Бърниет върху мита в ‛Тимей‛ от брой 2 на 2005 година е публикувана, както той е отбелязал в последната си бележка към нея, след като авторът е представил основни твърдения от нея пред хиперкритични аудитории в Чикаго, Корнел, Дубровник, Флоренция, Харвард, Нотр Дам, Оксфорд, Филаделфия, Принстън, Станфорд и Атина. Как да не се купува едно списание, в което има автори, известни със своята крайна самокритичност!
7. Както може да се прочете и от увода на редакционния екип от 1 брой на 2004 г., списанието ще публикува статии, критични обзори и рецензии на английски, немски, френски и италиански, като сред критичните обзори и рецензиите има и текстове за книги и сборници, издадени и на Балканите, но все пак от броевете, излезли досега, се вижда масирано доминиране на статии, обзори и рецензии на английски и за книги, издадени на английски език в най-тежките академични издателства.
8. Не може да не впечатли и скромността на самата редакционна колегия. Главният редактор – нашият колега Иван Христов, отскоро преподавател в Богословския факултет на СУ - публикува свой текст едва в третия брой на списанието, който е от скромно по-скромно представяне на малък гръцки философски кодекс № 265 в Пловдивската Народна Библиотека. Ищван Боднар от редакционния екип също едва в третия брой публикува статия след многогодишни изследвания върху телеологизма във философията на природата на Аристотел; а другите двама в редакционния мотор – Катерина Йеродякону и Павел Грегорич – чак в четвъртия брой, посветен на ‛Тимей‛.
9. Разнообразието от автори също впечатлява, като за петте години на издаване на списанието има само едно авторско име, което се повтаря – Михаел Фреде. Но, за съжаление, той не доживя да види статията си върху папируса от Дервени в нарочния брой на RHIZAI, защото си отиде от този свят през лятото на 2007 г.
10. В списанието няма национален монополизъм. Макар че главният редактор е българин и то се издава у нас, досега има само една негова, при това, информационна палеографска работа, и още една критическа рецензия от наш колега – написаното от Владимир Маринов за изданието на Порфирий, осъществено от колоса на платонознанието Люк Брисон.
11. В академичните среди у нас има овластени авторитети, които често публично произнасят фразата, че жени не могат да се занимават с антична философия и история на философията. И не само това. Въпросното ‛убеждение‛ бе в основата на елиминирането от занимания с история на философията на много перспективни млади колеги, като Боряна Кацарска, Любомира Радоилска и Елена Георгиева. (При това Боряна Кацарска беше вече превела ‛Утешението на философията‛ на Боеций и ранни предкритически работи на Кант от латински; Любомира Радоилска беше превела антология на елеатите (при това наистина преводът е направен от гръцки), Жан-Пиер Вернан (от френски), Филипа Фут и Алъсдър Макинтайър (от английски); а Елена Георгиева спечели конкурс за докторант в СУ, но въпреки това й бе попречено да стане докторант по антична философия. Но нищо. Боряна Кацарска все пак стана доктор по философия, Любомира Радоилска защити докторат в Париж и преподава в Кембридж, а Елена Георгиева защити докторат по антична философия в Брюксел. Подобен груб мачизъм има и в някои научни среди навън. Ако например погледнем The Blackwell Guide to Ancient Philosophy, публикуван през 2003 от гигантската издателска машина Блакуел с редактор-съставител Кристофър Шийлдс, ще се убедим в горното твърдение. Е, точно това в RHIZAI го няма. Напротив. Не ми се вярва да не е нарочно целено като редакционна политика: половината от статиите са написани от колеги-жени и поне половината от рецензиите са също за произведения, написани от колеги от ‛слабия пол‛, преподавали и преподаващи в световноизвестни академични центрове. В излезлите досега броеве на списанието има текстове от Хлое Бала, Хеда Шегвич, Сюзане Бобзиен, Джулия Анас, Катерина Иеродякону, Мария-Луиза Какури-Кнуутилла, Вула Цуна, Силвия Бериман, Шарлот Уит, Андреа Фалкон. Също така са представени книги, публикувани напоследък от Гейл Файн, Либа Тауб, Андреа Уилсън Найтингейл, Дебра Нейлс, Габриела Роксана Кароне, Урсула Кууп, Каталин Партени, Верити Харт, Ми-Кийонг Лий, Диана Карантото.
12. И последното в този ред на изброяване, но не и по важност. Както обстойните критични обзори, така и по-кратките рецензии в списанието са наистина критични. Авторите, чиито книги са представени, са удостоени с честта на тяхната работа да се погледне уважително, като към научен труд, заслужаващ сериозна дискусия. Към всички представени книги има по-сериозни и/или по-технически забележки: за композицията и съдържанието; или за избора на едни интерпретирани произведения и неглижирането на други; за грешки в личните имена на цитирани автори; за липса на цитати на оригиналния език за ключови места от нечие тълкувание; за едностранчивост на библиографията; за незапознатост на автора с литература на други важни световни езици по темата и т.н. Който иска да види как се пише безкомпромисно критично представяне на книги от меродавни автори, публикувани в най-тежките издателства, да прочете двата обзорни текста, написани от Лука Боршич. Така и трябва да бъде, защото мисията на науката е да създава ново знание, а до ново знание не се достига единствено и само с раболепно венцехвалене на големите авторитети.
Накрая ще споделя все пак и едно съжаление. Липсва ми една чудесна статия: докладът на Горазд Кочиянчич ‛Кой говори? Кой твори?‛, представен на Дубровнишкия семинар върху ‛Тимей‛. Съвсем кратко резюме на неговата блестяща работа може да бъде намерено на сайта на магистърската програма по антична литература и култура - Ще си позволя да напиша съвсем накратко и за него. Горазд Кочиянчич е от Словения. Той е грецист. Години наред е работил номинално като библиотекар в Любляна, но всъщност ръководството на библиотеката и университета му плащали заплата, за да не прави по цял ден нищо друго, освен да превежда Платон. И наистина го превел и издал. Това е един от малкото случаи в света, в които един-единствен човек е успял да преведе и да издаде целия Платон. И го е извършил сравнително млад. При излизането на изданието е бил на 40 години. Получил е огромна слава, всички в Словения го познават и поздравяват на улицата; сценарист е на няколко театрални постановки по Платонови диалози, играни на словенски сцени, а е бил избран и за мъж на годината в Словения. За съжаление, Горазд Кочиянчич не публикува своя текст за ‛Тимей‛ в тематичния брой, защото прецени, че, сред толкова аналитични интерпретации, неговият херменевтичен прочит ще изглежда като бяла врана. И така, тематичният брой за ‛Тимей‛ всъщност изглежда по-еднопланов, отколкото беше конференцията, докато тематичният брой за папируса от ‛Дервени‛ представя съвършено различни подходи при интерпретирането.
Да са живи и здрави колегите, които правят RHIZAI - и да продължат да списват списанието все така, че и по-добре!
*. Не много, а най-хубавото. (лат.)
Отдавна е време да поздравим колегите, които създават RHIZAI – списанието за антична философия и наука, заради високото място, което получи в класацията, направeна през миналата есен от Европейската научна фондация на списанията. Само две списания, които се издават у нас, са попаднали в класацията в група В: Archaeologica paleobulgarica и RHIZAI. Съдържанието на няколко негови броя може да бъде разгледано на сайта на издателство ‛Изток-Запад‛.
Идеята за издаването на списание за антична философия RHIZAI се роди на първата учредителна среща на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия, проведена в Делфи през лятото на 2002 г. Тогава бе сформиран и редакционен съвет: главен редактор Иван Христов и редакционна колегия Катерина Йеродякону (тогава преподавател в Оксфорд и Атинската политехника, а сега в Атинския университет), Ищван Боднар от Ейотвьош университет в Будапеща и гост-лектор в Централноевропейския университет и Павел Грегорич от Загреб. Първият брой се появи в началото на 2004 г. - и списанието излиза вече пета година поред с по две книжки годишно. Заслуженото признание за RHIZAI, според мен, се дължи на няколко негови качества:
1. Всички статии в него се отпечатват след т.нар. ‛сляпо рецензиране‛. Редакционната колегия изпраща кандидат-статията на рецензент, който не знае кой стои зад нея, а после неговите критически бележки и препоръки се изпращат на автора, който пък не научава кой е рецензентът. Обикновено авторите имат полза от тези рецензии, защото в тях, дори и да няма сериозни възражения, винаги има уместни забележки за нещо от цитатите или бележките, или библиографията. Има само едно издание у нас сред философската периодика, в което текстовете излизат след рецензиране: това е годишникът на СУ ‛Св. Климент Охридски‛. Но рецензентът и рецензираният се познават.
2. Списанието RHIZAI има отчетливо очертан двоен профил. Това е не просто списание за антична философия и наука. Това е списание за античната философия и наука, но интерпретирана в духа на аналитичната традиция.
3. RHIZAI е списание, в което са публикувани статии, критически обзори и кратки рецензии на книги на автори от много страни, при това не само от Централна и Югоизточна Европа (България, Гърция, Хърватска, Босна, Унгария, Чехия), а и от най-известните университетски центрове в англоезичния свят. Автори на списанието са световноизвестни авторитети в англоезичната аналитична традиция на интерпретирането на античната философия, като Михаел Фреде, Майлс Бърниет, Джулия Анас, Хеда Шегвич, преподавали дълги години в Кембридж, Оксфорд, Принстън и т.н.
4. Списанието има и тематични броеве, в които се отпечатват някои от докладите, представени на конференции. Например, конференцията върху ‛Тимей‛ на Платон, проведена в Дубровник през април 2005 г., и конференцията върху папируса от Дервени, проведена в Крит през 2006 г., са представени в отделни книжки.
5. В списанието се отпечатват обстойни критични обзори и по-кратки рецензии на сравнително нови книги, които, забележете, също минават през т.нар. ‛сляпо рецензиране‛ и при стриктно спазване на правилото – никога рецензираният автор на книга и рецензиращият да не са от една и съща страна, за да се избегнат всякакви възможни връзки и зависимости, както и да се постигне максимална критичност и безпристрастност. Когато се рецензират автори от една и съща страна, особено ако става дума за сравнително малки страни със сравнително малко академични центрове, много често се получава като в поговорката: ‛Халваджията хвали бозаджията, бозаджията – баничаря, а баничарят – халваджията‛.
6. Освен всичко останало, някои от авторите, които публикуват в списанието, са или бяха известни и с пословичната си скромност, човешка стеснителност и нежелание да публикуват почти нищо. Това се отнася и за Михаил Фреде, и за Хеда Шегвич – които вече не са сред нас, и за Майлс Бърниет, и за Джулия Анас... Например, статията на Майлс Бърниет върху мита в ‛Тимей‛ от брой 2 на 2005 година е публикувана, както той е отбелязал в последната си бележка към нея, след като авторът е представил основни твърдения от нея пред хиперкритични аудитории в Чикаго, Корнел, Дубровник, Флоренция, Харвард, Нотр Дам, Оксфорд, Филаделфия, Принстън, Станфорд и Атина. Как да не се купува едно списание, в което има автори, известни със своята крайна самокритичност!
7. Както може да се прочете и от увода на редакционния екип от 1 брой на 2004 г., списанието ще публикува статии, критични обзори и рецензии на английски, немски, френски и италиански, като сред критичните обзори и рецензиите има и текстове за книги и сборници, издадени и на Балканите, но все пак от броевете, излезли досега, се вижда масирано доминиране на статии, обзори и рецензии на английски и за книги, издадени на английски език в най-тежките академични издателства.
8. Не може да не впечатли и скромността на самата редакционна колегия. Главният редактор – нашият колега Иван Христов, отскоро преподавател в Богословския факултет на СУ - публикува свой текст едва в третия брой на списанието, който е от скромно по-скромно представяне на малък гръцки философски кодекс № 265 в Пловдивската Народна Библиотека. Ищван Боднар от редакционния екип също едва в третия брой публикува статия след многогодишни изследвания върху телеологизма във философията на природата на Аристотел; а другите двама в редакционния мотор – Катерина Йеродякону и Павел Грегорич – чак в четвъртия брой, посветен на ‛Тимей‛.
9. Разнообразието от автори също впечатлява, като за петте години на издаване на списанието има само едно авторско име, което се повтаря – Михаел Фреде. Но, за съжаление, той не доживя да види статията си върху папируса от Дервени в нарочния брой на RHIZAI, защото си отиде от този свят през лятото на 2007 г.
10. В списанието няма национален монополизъм. Макар че главният редактор е българин и то се издава у нас, досега има само една негова, при това, информационна палеографска работа, и още една критическа рецензия от наш колега – написаното от Владимир Маринов за изданието на Порфирий, осъществено от колоса на платонознанието Люк Брисон.
11. В академичните среди у нас има овластени авторитети, които често публично произнасят фразата, че жени не могат да се занимават с антична философия и история на философията. И не само това. Въпросното ‛убеждение‛ бе в основата на елиминирането от занимания с история на философията на много перспективни млади колеги, като Боряна Кацарска, Любомира Радоилска и Елена Георгиева. (При това Боряна Кацарска беше вече превела ‛Утешението на философията‛ на Боеций и ранни предкритически работи на Кант от латински; Любомира Радоилска беше превела антология на елеатите (при това наистина преводът е направен от гръцки), Жан-Пиер Вернан (от френски), Филипа Фут и Алъсдър Макинтайър (от английски); а Елена Георгиева спечели конкурс за докторант в СУ, но въпреки това й бе попречено да стане докторант по антична философия. Но нищо. Боряна Кацарска все пак стана доктор по философия, Любомира Радоилска защити докторат в Париж и преподава в Кембридж, а Елена Георгиева защити докторат по антична философия в Брюксел. Подобен груб мачизъм има и в някои научни среди навън. Ако например погледнем The Blackwell Guide to Ancient Philosophy, публикуван през 2003 от гигантската издателска машина Блакуел с редактор-съставител Кристофър Шийлдс, ще се убедим в горното твърдение. Е, точно това в RHIZAI го няма. Напротив. Не ми се вярва да не е нарочно целено като редакционна политика: половината от статиите са написани от колеги-жени и поне половината от рецензиите са също за произведения, написани от колеги от ‛слабия пол‛, преподавали и преподаващи в световноизвестни академични центрове. В излезлите досега броеве на списанието има текстове от Хлое Бала, Хеда Шегвич, Сюзане Бобзиен, Джулия Анас, Катерина Иеродякону, Мария-Луиза Какури-Кнуутилла, Вула Цуна, Силвия Бериман, Шарлот Уит, Андреа Фалкон. Също така са представени книги, публикувани напоследък от Гейл Файн, Либа Тауб, Андреа Уилсън Найтингейл, Дебра Нейлс, Габриела Роксана Кароне, Урсула Кууп, Каталин Партени, Верити Харт, Ми-Кийонг Лий, Диана Карантото.
12. И последното в този ред на изброяване, но не и по важност. Както обстойните критични обзори, така и по-кратките рецензии в списанието са наистина критични. Авторите, чиито книги са представени, са удостоени с честта на тяхната работа да се погледне уважително, като към научен труд, заслужаващ сериозна дискусия. Към всички представени книги има по-сериозни и/или по-технически забележки: за композицията и съдържанието; или за избора на едни интерпретирани произведения и неглижирането на други; за грешки в личните имена на цитирани автори; за липса на цитати на оригиналния език за ключови места от нечие тълкувание; за едностранчивост на библиографията; за незапознатост на автора с литература на други важни световни езици по темата и т.н. Който иска да види как се пише безкомпромисно критично представяне на книги от меродавни автори, публикувани в най-тежките издателства, да прочете двата обзорни текста, написани от Лука Боршич. Така и трябва да бъде, защото мисията на науката е да създава ново знание, а до ново знание не се достига единствено и само с раболепно венцехвалене на големите авторитети.
Накрая ще споделя все пак и едно съжаление. Липсва ми една чудесна статия: докладът на Горазд Кочиянчич ‛Кой говори? Кой твори?‛, представен на Дубровнишкия семинар върху ‛Тимей‛. Съвсем кратко резюме на неговата блестяща работа може да бъде намерено на сайта на магистърската програма по антична литература и култура - Ще си позволя да напиша съвсем накратко и за него. Горазд Кочиянчич е от Словения. Той е грецист. Години наред е работил номинално като библиотекар в Любляна, но всъщност ръководството на библиотеката и университета му плащали заплата, за да не прави по цял ден нищо друго, освен да превежда Платон. И наистина го превел и издал. Това е един от малкото случаи в света, в които един-единствен човек е успял да преведе и да издаде целия Платон. И го е извършил сравнително млад. При излизането на изданието е бил на 40 години. Получил е огромна слава, всички в Словения го познават и поздравяват на улицата; сценарист е на няколко театрални постановки по Платонови диалози, играни на словенски сцени, а е бил избран и за мъж на годината в Словения. За съжаление, Горазд Кочиянчич не публикува своя текст за ‛Тимей‛ в тематичния брой, защото прецени, че, сред толкова аналитични интерпретации, неговият херменевтичен прочит ще изглежда като бяла врана. И така, тематичният брой за ‛Тимей‛ всъщност изглежда по-еднопланов, отколкото беше конференцията, докато тематичният брой за папируса от ‛Дервени‛ представя съвършено различни подходи при интерпретирането.
Да са живи и здрави колегите, които правят RHIZAI - и да продължат да списват списанието все така, че и по-добре!
*. Не много, а най-хубавото. (лат.)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
