Ние отново сме някой. Такова бе настроението в Турция преди посещението на Обама в страната, последна спирка в първата му европейска (!) обиколка. Съседите ни до последно държаха в напрежение датския премиер Андерс Фог Расмусен, когото в последната минута подкрепиха за генерален секретар на НАТО. Отстрани като че ли се очакваше, че противниците на премиера Ердоган ще го упрекнат, че се е огънал. Но заглавията в турските вестници гласяха, че родината им е победител в „канадската борба“, след като е успяла да си извоюва три високи поста в НАТО и да спре излъчването на телевизионния канал Roj-TV, който от Дания чрез сателит предава прокюрдски емисии. Турските журналисти ликуваха и че, не на последно място, Расмусен ще се извини, че е подкрепял публикуването на карикатурите на Мохамед през 2006 и че това ще стане по време на срещата на Алианса на цивилизациите, която предстоеше да се проведе на 6 и 7 април в Истанбул.

В действителност обаче Расмусен не се извини, а, намеквайки за казуса с карикатурите и Roj-TV, защити принципа за не налагане на цензура. По думите му свободата на словото е задължително условие, за да се изкоренят омразата и разделението. Така единственото нещо, което би могло да се приеме за нещо като извинение от страна на Расмусен, бе изявената му готовност за участие в развитието на диалога с мюсюлманския свят.

Дали турските медии не избързаха с ликуванията си? В новата външна политика на Белия дом, чиито контури започват да се очертават след обиколката на Обама, светът е многополюсен и със страни като Турция не само трябва да се води диалог, те трябва да бъдат насърчавани да работят в полза на един по-мирен свят. А и приказките, че след форума в Давос управляваната от Ердоган Турция е поела по път, който доста я отдалечава от Запада, са пълна безсмислица, твърди журналистът Щритматер от Зюддойче цайтунг.

По-скоро е вярно обратното - че за първи път Турция води активна външна политика, която е независима от САЩ и НАТО. Да, тя е по-слабо предвидима, но затвърждава Турция като ценен партньор и за САЩ, и за Европа, след като Анкара пое важни ангажименти в източните си съседи – Кавказ и Близкия Изток.

САЩ имат нужда от Турция – както в Афганистан, така и в Иран, и в Ирак. Все пак, когато американските части се изтеглят от Ирак, голяма част от тях ще се разположи на турска територия. Когато Абдула Гюл (президент на държава членка на НАТО) бе гост в Иран, той беше посрещнат от аятолах Али Хаменей. Буш заклеймяваше турските връзки с Иран, Обама ще ги използва. И той вече направи първата стъпка - след като успя да убеди Ердоган да се съгласи с кандидатурата на Расмусен, Обама призова ЕС да приеме Турция като пълноправна членка на съюза. Колкото до арменския геноцид, президентът не си е променил мнението, но днес искам да поставя ударението не върху личното си мнение, а върху мнението на турския и арменския народи. Ако те могат да подобрят отношенията си, […] целият свят трябва да ги насърчи.

К