Български  |  English

Внимание, фалшификат!

На балкона на Villa Silberblick в покрайнините на Ваймар, подарена от Мeта фон Салис на „претърпелия крушение“ философ, Елизабет Фьорстер-Ницше показва необратимо болния си брат като жив експонат на неговия приживе устроен с нейните грижи музей. На същия балкон, на който Ницше прекарва голяма част от времето – времето, което за него вече няма никакъв смисъл освен в смисъл, за който не бихме могли да кажем каквото и да е – през последните три години на живота си, зареял поглед към хълмовете на север, чието обвеяно с олимпийски спомени име Етерсберг е приглушено днес в сянката на друго име, със смисъл, неизмеримо по-тежък от буквалния „Букова гора“ – Buchenwald, на същия този балкон през 1932 г. Елизабет Фьорстер-Ницше, вдовица на антисемита Бернхард Фьорстер, основател на арийската колония Нуева Германия в Парагвай, приема на поклонение в инсценирания от нея архив на отдавна покойния й брат Адолф Хитлер.

В салона на Архива Ницше, срещу снимките на философа с угаснал поглед, с потънали дълбоко в орбитите си очи, тяло, издъхващо дълбоко в себе си – снимка на Елизабет Фьорстер-Ницше, посрещаща Фюрера с нацистки поздрав на входа на Villa Silberblick.

---

„Съдбата“ реши именно тук, на балкона на Ницше, да науча новината за преиздаването на български език на "Воля за власт" (превод Пламен Градинаров, издателство Захарий Стоянов, 2009), книга, чийто автор Елизабет Фьорстер-Ницше е обозначен на корицата като „Фридрих Ницше“.

През 1995 г., в смутното „постреволюционно“ време на начално на натрупване на капитала и брутално овладяване на блага, издателство „Евразия“ публикува в два тома и в превод на Пламен Градинаров „Воля за власт“, книга, издадена – и създадена – от Елизабет Фьорстер-Ницше чрез тенденциозен подбор и манипулация на посмъртните фрагменти на Ницше – тенденциозна манипулация и понякога откровена фалшификация, вярна не толкова на мисълта на покойния философ, колкото на идеите на покойния съпруг на Елизабет Фьорстер. Днес издателство „Захарий Стоянов“, в своята серия класически творби, преиздава именно това печално известно издание според версията му, включена в Großoktavausgabe: българският превод упоменава като източник Der Wille zur Macht. Versuch einer Umwertung aller Werte. Nietzsches Werke. Bd IX-X. Aus dem Nachlass 1884-88. Leipzig: Alfred Kröner Verlag, 1922. Изданието включва, без допълнителен критически коментар, предговора на Елизабет Фьорстер-Ницшe. Историята на критичната рецепция на публикуваното от съпругата на Бернхард Фьорстер с помощта на Хайнрих Кьозелиц („Петер Гаст“) издание не е дори спомената, както не е споменато и каноничното днес издание на Коли и Монтинари на посмъртните фрагменти на Ницше, окончателно развенчало „книгата“ „Воля за власт“ като фалшификат.

В Германия или Франция днес преиздаването на „оригиналното“ издание на „Воля за власт“ без критически коментар (!) би било крайно проблематично. То би поставило под съмнение престижа на всяко сериозно издателство. Едно е сигурно: българският читател, който би потърсил книгите на един от най-големите европейски философи и който би попаднал на новото издание на „Воля за власт“, има право да бъде уведомен, че посяга към фалшификат – позорно употребен политически в недалечното минало фалшификат. И издателството дължи на читателите поне една допълнителна кола към луксозното издание.

Действително, подобна нелепост може да се случи и в културна среда с много по-дълга традиция и практика на критичната мисъл и публичност. Но културна среда е не тази, в която подобна публикация би била невъзможна, а тази, в която критичният отговор би бил незабавен и категоричен. Вярвам, че и критичната мисъл в България не е безучастна към новото издание на „Воля за власт“.

Ваймар, 2 април 2009
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”