Петнайсетина души в Къщата на Вип Брадър 3 се наслаждават на: пролетни слънчеви лъчи; отдалечаване от обичайното си обкръжение и приятни уикендови посещения на любимите си деца и партньори, отмора от професионалния си ритъм (“Помолих режисьрите – те са ми приятели – освободете ме от репетиции, да изкарам някои лев“ - Аня Пенчева, голямата българска актриса. ‛За децата имаш предвид? - Мария Гроздева в опит за спасяване на дружката, отговорът на Аня: ‛Ми да – те са ни трички“); напускане за изпълняване на ‛поети“ и платени ангажименти (същата Аня, големият български певец Милко Калайджиев, първопроходката в сложната материя на сутрешните телевизионни раздумки Гала). Примиряват се и на снижени стандарти - поддържане на жизнените функции със сух хлебец, тук таме някой трюфел и чаец, мънечко ред бул (последната напитка срещу 217 лв. седмично), увеличаване на популярността си, интензифициране на бъдещите си приходи било в брой, било като символен капитал. Сред всички тия неочаквани и, предполагам, изстрадани по различни начини екстри, една е забележителна. Чувството им за служене на Каузата. Голямата кауза, благородната кауза, хуманната кауза. Те не са само звезди – те служат. Те имат сърца, сълзи, съвест. Някои от брадърите – в това издание – признаваме, не са хич глупави. За Део, Кошлуков знаехме, за Ицо Хазарта и Петя Дикова, аз поне научих сега. Те не са нито в амплоато на циниците, нито сред нелепо ронещите сълзи и спрягащи ‛добротата ще спаси света“ де що сварят. Реализмът им си дава сметка, че са използвани, възмущението им от определени участници в шоуто като мобилните оператори напр. (не става ясно колко процента от есемесите прибират те) се изрича, хитростта им е в рамките на андрешковщината – нищо извънмерно и всички сякаш намират утеха, че ако и да са използвани, ако и те да облажат – нещо от целия шум ще остане – някоя спортна площадка, някоя боядисана фасада на рехабилитационен център. Направи добро, пък го хвърли зад себе си, нали? Е, тук го хвърлят пред себе си, пред десетки студийни прожектори, лявата ръка добре знае какво прави дясната, както и всички зрители.

Това е особената форма, доста извратената медиатизирана съвременна версия на идеята за втората риза и нейното даване. Това е обаче малката злина, достатъчно очевидна, за да й обръщаме прекомерно внимание. По-сериозната, без да бъде ужасно скрита, си струва да се изпише. Чия е голямата печалба от цялото това ‛социално шоу“ или ‛зрелищна социалност“? Разбира се – продуцентите и Нова – са замесили баницата, опаковали са я в милосърдие и щом си имат купувачи, ще си вземат и печалбата. Тяхната демагогия е разисквуема морално, но в света на пазара те, стига да си плащат данъците, са целите в бяло.

Голямата далавера е за управляващите. Такива акции, които сред алхохолни пари разискват проблемите на мултиплената склероза, сред сметанови облаци приканват на Женския пазар за някой лев и умиляват народонаселението, ‛че все пак не сме съвсем животни, добри сме, даваме,“ които под килограми силикон пледират за противоракови лекарства, всъщност правят съня на Масларова и компания по-спокоен. Те обират леките вълнички на изразено и организирано недоволство от ‛как се живее в България“, местят центъра на обществената енергия от пробив на статуквото, замазват необходимостта от институционален и законов радикализъм, изпращат абсурдното послание, че от нас, от мен, от вас зависи децата да не се изоставят, а изоставените да се нахранени, обгрижени и развивани, че от мен, от вас, от нас зависи инвалидите да бъдат по улиците, по чиновете, в автобусите; и от всички ни бездетните да имат шанс за изкуствено оплождане.

Не, не зависи от мен.

Приятен сън, мила руса госпожо! Не сте виновна вие. Ще ви го демонстрираме на изборите.