„art RADIO - Този канал е създаден за най-претенциозните любители на музиката. Тези, които не биха се изненадали, ако чуят Dancing In The Street в изпълнение на Martha Reeves & The Vandellas. art Radio е и за тези, които са на мнение, че Пабло Пикасо е най-влиятелната личност в модерното изкуство на ХХ век. И за всички, които не са на това мнение.“

С тези думи компанията Уеб Радио представя на сайта си ‛елитарния канал“, който може да бъде слушан с помощта на мобилен телефон и абонамент за услугите на един от мобилните ни оператори. В момента „следващото поколение мобилно забавление“ предлага около 6 собствени канала „без рекламни блокове и водещи“, само с „подбрана музика в стиловете, които харесваш“: С DJ Radio до теб достига най-доброто от световната клубна сцена. Вече мобилният ти телефон е напълно достатъчен, за да организираш парти с уникални версии на най-големите световни хитове от актуалната танцувална музика в момента; Top of the Pops събира за теб най-доброто от поп сцената. Слушай лесно великите парчета, с които помниш всяка изминала година от 80-те до днес!; 4Kids Radio забавлява малчуганите с внимателно подбрана програма от класически произведения за деца и т.н.

Цитирам рекламните представяния на един напълно комерсиален продукт, тъй като те подсказват две много важни тенденции в прегрупирането на модерните слушателски вкусове у нас: 1). мобилният телефон вече е една от медиите, в която можем да търсим слушателите, избягали от FM диапазона заради досадни водещи и рекламни блокове, посредствени плейлисти, трайно неуважение към аудиторията и т.н.; 2). необратимото персонализиране на медията или поне внушението за „специалното и по-грижовно радио“, което потребителят изисква и получава срещу скромна сума.

Засега мобилната музикална медия не е масово радио и мениджърите й не трябва да се съобразяват с месечните рейтинги (абонаментната такса заменя флирта с рекламодателите). Тук качеството на плейлистата е по-важно от примитивните трикове, а селекцията на програмните компоненти изисква постоянно „високо ниво“ – заради изключително фрагментарното и (в повечето случаи) забързано слушане. Недопустимо е в краткото си време за „платеното радио“ потребителят да срещне няколко последователни композиции, които не са по вкуса му. Дотук все предимства на „малкото радио“ за сметка на отказа от последователна промяна в програмите на традиционните станции. Но редуцирането на дори и кратките говорни фрагменти, отказът да дефинираш послание (различно от рекламните анотации) защо една нова генерация принадлежи на точно тази медия и какво я различава от слушателя на ранните години на 90-те, например, подсказва „бягане на къси разстояния“, вместо стратегия за успешно платено алтернативно радио. А една от причините за кризите на традиционните станции беше в невъзможността да дадеш смислено обяснение защо медията ти е важна и слушателят ценен, в разпадането на крехките общности, в трансформацията на топлата медия към студена музикална кутия. Казано с други думи: няма как малкото радио дълго време да разчита на малки слушатели.