Европейски музикален фестивал

Моцарт, Увертюра ‛Сватбата на Фигаро“
Менделсон, Концерт за цигулка и Симфония № 4 ‛Италианска“
Класик ФМ М-Тел оркестър; диригент Сергей Павлов
Солист Стефан Миленкович
7 април зала ‛България“

Респиги, Антични танци и арии (Трета сюита)
Й.С.Бах, Концерт за две пиана и струнни
Бритън, Simple Symphony
Сен-Санс, Карнавал на животните
Класик ФМ М-Тел оркестър; диригент Григор Паликаров
Солисти Аглика Генова и Любен Димитров
10 април, зала ‛България


Два концерта от Европейския музикален фестивал, организиран от фирмата Cantus Firmus, означиха миналата седмица най-вече с провокиращо вниманието солистично присъствие. Цигуларят Стефан Миленкович днес е 32-годишен, но биографията му е изключителна богата. Миленкович бе дете чудо. Бе истинска сензация. През 80-те години на миналия век той пътуваше от родния Белград на конкурси. Печелеше ги. Пътуваше да свири пред президенти – например пред Рейгън и Горбачов. После свири на Папа Йоан Павел Втори във Ватикана, обвързваше се (прави го и до днес) с различни хуманитарни каузи. Изнасяше по 200 концерта на година, дори програмата за концерта ни уведомява, че преди 10 години е изнесъл 2-хилядния си концерт – кошмарно темпо дори и за нашите жестоко забързани времена. Изглежда сега го е нормализирал. Живее в Съединените щати и е професор по цигулка в университет в Илинойс, както е и член на факултета по цигулка в Джулиард скул – Ню Йорк. В пълна зала ‛България“ той поднесе христоматийния Менделсон-концерт. Изсвири го с майсторство, с вещина, с красив тон и с известна рутина... Бърз е в мисълта си, всичко му излиза, слуша оркестъра, води го. Гледната му точка за концерта надхвърля виртуозното, тушира излишните емоции. Интересува го конструкцията, която постига с очаквана лекота. На моменти по-отстранено... Толкова е безупречен, че на моменти ти се иска да усетиш някакъв недостатък в свиренето му. Слушаш, отчиташ и тона, и цигулката, и сръчността, и бързините – свири доста по начина, който малко грубичко наричаме ‛американски“. Усещах някаква дистанция, която той отстояваше, но може това да е било и мой слушателски проблем. (Публиката го посрещна с изключителни аплаузи). Миленкович се справи блестящо и с не особено добре подредения по вертикала акомпанимент на младия диригент Сергей Павлов, когото виждам за първи път и който, оказа се, също прави кариера в Съединените щати.

Но! Когато цигуларят засвири Бах – откъси от солова партита - на бис, там словото и мисленето му, и присъствието му станаха съвсем различни! Това бе едно дълбинно, изпълнено с искреността и откритостта на изповед, с могъща звукова метаморфоза изпълнение. Сякаш свали някаква маска! Сякаш най-после реши да се открие на анонимния свой слушател. Така че много още имаме да чуем от Стефан Миленкович.

Съвсем различни са българите Аглика Генова и Любен Димитров – клавирното дуо, което всеки познава. Германското им битие не е туширало тяхната грабваща емоционалност. В концерта си те съчетаха строгата класическа форма на оригинално написания Бах-концерт в до мажор с веселата и колоритна музикална приказка на Сен-Санс ‛Карнавал на животните“ – две артистични прозрения, които бяха завършени, цялостни. Генова и Димитров са музиканти, силно екстровертни в посланията си, много активни в контакта с публиката. И независимо, че усещаш до каква степен всеки техен тон е премислен, спонтанността е там, там е и усещането за импровизационност в развитието. Това, което безусловно те кара да искаш да ги слушаш, е тембровата фантазия, която притежават и която отстояват всеки индивидуално, независимо че са клавирно дуо. Т.е. моментът на имитацията на звука на другия е много добре премерен; но на моменти всеки защитава сякаш ‛своя звук“, своя щрих и своята личност в един толкова професионално дисциплиниран дует. Не мога да не подчертая ла минорната бавна част на Бах-концерта, в която са само те двамата – красив, задушевен разговор, който седи дълго в паметта на сърцето. В ‛Карнавал на животните“ получаваш възможността да се заслушаш в съвсем различно по характер артистично превъплъщение, изпълнено с чувство за хумор и радост от съвместния изпълнителски акт - както от солистите, така и от младите музиканти на Класик ФМ М-тел оркестъра, които в соловите си изяви показаха много добро равнище.