Унгарецът Корнел Мундруцо е сред най-шумните имена на европейското кино в момента. Фестивалите припадат по неговите депресивно-радикални рефлексии върху днешността още от дебюта му „Приятни дни‛ (Голямата награда на София Филм Фест 2002 и още много други международни призове). В тревожните филми на Мундруцо, както и в тези на другите млади таланти Дьорд Палфи, Бенедек Флигауф или Нимрод Антал, обединени в т. нар. „нова унгарска вълна‛, обществото е представено като концентрат от асоциални налудности, а героите, предимно младежи, са аутайдери, които се мятат лунатично из градската джунгла от насилие, дрога, маниакалност...

Въпреки че са стилистично различни, екранните визии на Мундруцо като че ли най-обсесивно сред четиримата разпарят човешкото не-случване през екстремности от житейската емпирия, представена с документален автентизъм. Освен това, той е френетично взрян в Орестовия комплекс („Приятни дни‛, новелата „Кратко мълчание‛ от омнибуса „Поколение: Изгубени и намерени‛).

След като в „Йохана‛ си дава кратка пауза, в „Делта‛ отново кръвосмешението е факт. И не само факт, а двигател на действието. Прочее, „Делта‛ е единственият източноевропейски филм в конкурса на Кан 2008, а Европа буквално полудя по него.

Този път Мундруцо напуска не само града, но и Унгария – действието се развива в делтата на Дунав в Румъния. Интровертен русоляв младеж (Феликс Лайко) се връща незнайно откога и откъде в родното си село накрай света, където баща му е починал, а майка му (Лили Монори) върти местната кръчма с дъщеря от следващ брак (Орши Тот) и с настоящ любовник (Шандор Гаспар). Безизразно съобщава на сина си, че в къщи няма място. Дава му дамаджана ракия и той отива в бащината си колиба на брега, където спи върху слама и живее като в Survivor. Решава да си построи наколна къща. Сам сред водата изковава дълъг кей. Идва сестра му, за чието присъствие досега не е подозирал. Дребна, но жилава, тя му е всеотдаен и ефикасен помощник. Като него е затворена. Постепенно мълчанието им се нажежава от взаимно привличане. Прозрял какво се случва, любовникът на майката изгонва младежа от кръчмата, пълна с опасни муцуни или „недовършени лица‛, по израза на Рангел Вълчанов. После зверски изнасилва дъщерята на любовницата си. Иначе свръхиздръжлива, тя рухва. Брат й я обгрижва. Когато къщата е готова, те канят цялото село на вечеря. След като се наяждат и напиват на аванта, местните не им прощават в тъмнината.

Потопен в неистовата хубост на делтата, филмът е мощно наблюдение върху ксенофобията като флуидно зло. Колкото природата е величествена, братът и сестрата – креативни грешници, толкова впиянчените примати наоколо отхвърлят всичко външно и непознато. От друга страна, Мундруцо изследва с детайлна пронизителност – до секване на дъха – отношенията между брата и сестрата. Прочее, сексът присъства повече като настроение, отколкото като акт – инцестно-любовен или брутално-властови.

С фундаменталния си конфликт аутсайдер-общество и градирането на атмосферата на гибелност филмът би могъл да е трагедия, но не е. Защото героите са пионки на авторовите намислици – няма хора, има конструкти. Ерго – няма и катарзис. А иначе двамата основни актьори стоят очарователно – и мъничката Орши Тот (неизменната муза на Мундруцо), и отнесеният Феликс Лайко, който всъщност е известен цигулар и автор на страхотната музика във филма (поканен е за ролята след смъртта на Лайош Барток по време на снимки).

Прочее, на 13. София Филм Фест гледахме и българо-австрийски документален филм, посветен на този географски район, където валидният транспорт са лодките: „Европолис – градът на делтата‛ (сц. Влади Киров, реж. Костадин Бонев, оператори Константин Занков и Димитър Митов). Чудна работа – същата изумителна фактура, същият порутен бит, същите опасни муцуни, но излъчват благородно сияние. Но за този филм – по-нататък, нека излезе на лента.

„Делта‛ е маниакално хомофобски филм, направен бляскаво. Браво, че може да се види в София и извънфестивално. Той е бижу в контекста на холивудската весела глупост в мултиплексите.