Нова кауза стимулира злобоотделянето във важната къща – борбата срещу вирусния хепатит. В някои страни здравните каси пускат брошури за профиклактика на заболяванията, в нашата – родните Бритни и Парис режат два месеца като живо месо от живота си, за да го сварят под прожекторите и принесат курбан, щото народонаселението да узнае, че трябва да си мие неколкократно ръцете, особено по време на жега, още по особено по време на Борисовото кметуване. В някои страни обявяват бедствено положение при гнева на земните пластове, в нашата – при натрупването на смет. В някои страни обявяват ден на непиене на кафе, когато вдигнат с 10 евроцента цената на чашката – и постигат връщане на старата цена, в нашата нагъваме кренвирши и тъпчем телевизионно време с ‛идеи“ за почистващи препарати, за да събере гражданството пари за отпечатване на информации колко са важни вирус тестовете, а ако остане някой лев – и за безплатното им правене.

Някаква кохерентост има все пак – боклукът расте, опасността от зарази – тоже, ерго – да поползваме телевизионния ефир, за да се предпазим от болестта на мръсотията. Не е ли ‛гражданско“ да помогнем на потъналата в аскеза Здравна каса - смирените й служители, скромния й автопарк и олющения й сграден фонд - да стъпи на крака, да отпусне малко колана и си поеме дъх, за да може най-сетне да се отдаде на свойствената си задача по опазване националното здраве? Че ще натрупаме още боклук – хартиен и ментален? Е-е, не може без жертви. После пък ще измислим нова кауза и подходящата й нова мисия. Кауза примерно – от събраните пари от теле-есемеси с гласуване коя е по-голямата комлексно видяна красиво-тъпо-суетно-комлексирана богиня – Пенчева или Бакалова, да се изпратят мутренски деца в Лондон и Ню Йорк по примерни магистратури ‛най-нови технологии за ентъртейнтмантно промиване на мозъци“ или ‛развитие на гражданското общество с все по-пълно и по-пълно задоволяване на най-долните долници“, или ‛новият политик – наръчник за реанимиране чрез интерактивни медиаторики“. Що не? Да не би да не се съберат средства? Или пък да липсват елементите „благотворителност“, „кауза“, „мисия“? Само на пръв поглед, само на пръв.

Инак – в малката Къща има известна динамика вследствие умората от избраните имиджи. Поносимите до вчера (Гала) стават жалки, агресивните (Ивайла Бакалова, Аня Пенчева) – все по-неконтролиращи се; читавите (Део) търпят помръкване на ведростта, смислените (Ицо Хазарта) стават още по-мълчаливи, пиандетата (малко Тоше) - все по-безлични. При някои от героите още е статика - Андрей Слабаков си е все тъй весел и контрапунктен, но той е за малко; клиничната (Теодора Берлускониева) продължава да е казус за етиката на телевизията, езотеричната Божидара Бакалова си е сакрал от край докрай, а първосигналието на Софи Маринова е onewoman show отвсякъде и скоро вярвам, някоя тв ще го сегментира във вечерния си праймтайм. Да не е единствено Азис самородно злато?

Време е Министерството на културата да обяви сесия за проекти в областта на чалгата с оглед стигането й и до малкото останали необхванати от честотите й парцелчета на нашата територия. Да се чудиш к’ви ги върши зам.-министърката Захариева, че не се активизира в помощ на братята си от всички жанрове. Еnjoyment му е майката!