Времената се менят – след модерните дойдоха постмодерни, хипермодерни, но храбрият скитник Чарли с бомбето и бастунчето, с големите обувки и неподражаема походка стои на екрана неизменен и ненакърним. Ако (на шега) приемем единица мярка за киноизкуство един „чаплин“, картинката на съвременното кино ще се окаже доста печална... Но това е друга тема.

Тези дни светът и в частност Българска национална филмотека честват 120 години от рождението на Чарлс Чаплин (16 април 1889 -25 декември 1977) – първият истински автор на киното: актьор, сценарист, режисьор, монтажист, композитор на своите филми. Показват се всички налични в колекцията на БНФ филми: късометражни бурлески от периода „Кийстоун“, „Есеней“ и „Мючуъл“ от 1914 до 1917, когато героят на Чаплин – Чарли е вече завършен; 2 пълнометражни филма „Хлапето“ и „Пилигрим“; шедьоврите „Парижанка“, „Треска за злато“, „Циркът“, „Светлините на града“, „Модерни времена“, „Великият диктатор“, „Господин Верду“, „Един крал в Ню Йорк“.

Но публиката в софийското кино „Одеон“ е рехава. Дали младите се оставиха чалгата да ги превземе? Или пък смятат телевизионните „Комиците“ и „Царете на комедията“ за оригинал и не допускат, че преди тях е имало един истински „крал на смеха“, на когото и най-големите кинематографисти са се покланяли? „Чаплин е най-великият актьор, съществувал някога“, признава неговият „художествен ръководител“ Мак Сенет. Айзенщайн нарежда Чаплин до Аристофан, Еразъм Ротердамски, Франсоа Рабле, Джонатан Суифт „във вековната борбата на Сатирата с Мрака“. За историка Садул непретенциозните на пръв поглед комедии „завършват великото реалистично направление, представено от имената на Молиер, Волтер, Дикенс, Балзак, Толстой.“ Базен отбелязва, че „за стотици милиони хора по планетата Чарли е също такъв герой, каквито в своите времена са били Одисей и неистовият Роланд“. А Бърнард Шоу синтезира всичко в една фраза: „Чарли Чаплин е единственият герой в киното“. Като се замислим, наистина няма по-универсален персонаж. И по-симпатичен. Дребничкият парцалив скитник-маргинал, стараещ се да бъде елегантен джентълмен при всички обстоятелства – това противоречие безотказно генерира смях, но и размисъл за човешката ни участ. „Създадох моята система на комичното, изхождайки от великите човешки трагедии“ – разкрива секрета си сър Чарлс Чаплин, преодолял мизерното детство и постигнал световната слава, богатството и голямата любов.

В поредните „модерни времена“, белязани от лесната консумация на „мол-културата“ и мултиплексите, страданието и ентусиазмът не са на мода, затова и зрителите са малко. Колкото-толкова! Чарли е безкрайно далеч от всичко грандиозно и лъскаво.