Музикантът европеец

Велизар Генчев (1949) е такъв тип музикант, без когото всяка музикантска общност би се почувствала по-бедна. Той бе страхотен пианист с особен, специфичен клавирен талант, за когото всички говореха с респект. Свиреше и джаз, правеше го със страст, която изненадваше – той винаги (и до днес) прави впечатление със своята европейска сдържаност на фона на балканските музикантски олелии.

Изглежда пианото не му бе достатъчно, въпреки конкурсите и асистентството при Детлеф Краус във Висшето училище „Фолкванг“ в Есен, както и вдъхновяващите срещи с Вилхелм Кемпф. И въпреки успехите.

Още 24-годишен, той завърши дирижиране в Германия, учи също при легендарния Франко Ферара и започна да гради кариера. През 1994 година вече бе генерален музикален директор в Цвикау – родния град на Роберт Шуман, впрочем. В усилния си музикантски път той не се отдели от пианото – най-вече изсвири респектираща по обем камерна литература. Само едно от преживяванията му: заедно с квартет ‛Мелос“ в Токио, по покана на ансамбъла, Генчев участва в изпълнението на клавирния квинтет ‛Пъстървата“ от Шуберт. Той е поставил повече от 30 опери като диригент, има много симфонични концерти.

Дали за негов късмет или за късмет на музикалния живот у нас, в момента Велизар Генчев е в България и работи в Националната опера и балет в екипа на директора Пламен Карталов. Той е заместник-директор по художествените въпроси, като продължава да концертира и в чужбина, и тук, в България.

Вестник ‛Култура“ го поздравява най-сърдечно с юбилея и се надява, че нашите географски ширини ще го задържат за по-дълго време.

Култура