Български  |  English

Още едно мнение за филма на Иван Станев

Авторско и независимо


Филмът се нарича ‛Moon lake‛. Действието се развива в близкото или далечно бъдеще. Представители на една привилегирована златна младеж, под ръководството на високо ерудирани учители, провеждат в праисторически пещери на морския бряг тренировъчно обучение, за да оцелеят при въображаема (или реална) глобална катастрофа. Това, което подлежи на спасяване, е земното знание, както и самите тела на тези младежи-деца, които са негов кивот. Ноевият ковчег логично има формата на кораб с името ‛Moon lake‛.

Филмът на режисьора Иван Станев ‛Moon lake‛ е първата независима и авторска пълнометражна продукция в съвременното българско игрално кино. Дали е рано или късно тъкмо през 2009 г. да се появи българският независим игрален филм за голям екран, е интересен за индустрията въпрос, но тази тема така или иначе остава встрани при гледането и мисленето за ‛Moon lake‛. И това е, понеже самият филм много далечно или почти никак не се съотнася с широкия и актуален артистичен контекст у нас. Изглежда опериран от усещането, че е продукт на национално или регионално кино. При това, обаче, подобно развързване от мрежата на локалния контекст не е централна творческа акция на Иван Станев, не е сюжет на драмата и не привнася никакъв специален патос или програма. Със сигурност на опитния български кинозрител ще му се струва, че ‛Moon lake‛ се бори срещу някаква конюнктура. Но същото ще бъде и през погледа на всеки европейски зрител, който има способността да направи разлика между киното на мултиплексите и авторското независимо кино. Ето защо едно от големите удоволствия, които предстоят пред българските зрители, е да се преживеят като европейски зрители, гледайки български филм, при това без да е продуциран от държавно субсидирана институция или телевизия, а от независимия продуцент Донка Ангелова - ‛Делта Ентъртейнмънт‛ в копродукция с Патрик Сандрен – ‛СОФИЛМ‛.

‛Moon lake‛ прави визуално и смислово преоткриване на емблематичните и разпознаваеми черноморски пейзажи и индустриални екстериори на постсоциализма и, учудващо, колкото повече ги ‛глобализира‛, толкова повече те ни напомнят за своята родност, българскост. Освен това, недвусмислено е, че този нов филм общува с някакви намерения, интереси и теми, които са присъствали в българското игрално кино, независимо колко абстрактно са били поднесени, особено в едно силно идеологически ограничено кино като това от началото на 80-те (за мен директна е връзката с ‛Голямото нощно къпане‛ на сценариста Христо Ганев и режисьорката Бинка Желязкова), или ни напомня бегло подминати сериозни опити, имали лошия късмет да се появят в смутните и бедни на кино и кино-интерес времена в началото на 90-те (‛Нещо във въздуха‛ на сценариста Константин Павлов и режисьора Петър Попзлатев – впрочем, и този филм е заснет от оператора Стефан Иванов).

И така, Стефан Иванов – сигурно е, че за неговата работа ще се говори толкова, колкото и за тази на автора-режисьор, понеже ‛Moon lake‛ е почти до прекаленост изящен и орнаментиран с визуални акценти. За несвикналото око, за зрителя, който е пропуснал MTV-революцията и културата на клиповото снимане, както и процесите на прехвърляне от 35 мм в дигитален вид и обратно на 35 мм за широк екран – ще се стори почти шокиращ, а за алчния поглед ще бъде пиршество. Обичайните за Иван Станев наблюдения, в които телата и тяхната плът и движения са равно важни със смисъла на думите, произнесени от устните, и с израженията на лицата – тук тези решения са преведени от оператора Стефан Иванов в запомнящи се визии. Те изкристализират ярко, до болка, до носталгия по съ-преживяването на телесността, на младостта, до усет за трапчинките на кожата и луничките, за потта и солта на водата, за свределите от кичури в косите на анонимните действащи лица от хоровия актьорски екип. Тези момчета и момичета, чиято колективна скулптура ни поставя въпроси много по-силно и с повече въображение, отколкото го прави една антропологически ориентирана студия или исторически ориентиран опит (много са напоследък) да се разбере и дефинира на каква част от историята имаме право. И каква част от темите на Европа, на континента, на Света, всъщност, са наши теми. Отговорът на ‛Moon lake‛ е космополитен.

Тялото и философията са поставени в центъра на наблюдението на този филм. И голямото му отличие от повечето от филмите, които сме гледали напоследък, е в мащаба и сложността на интерпретациите, които ‛Moon lake‛ предизвиква при кръстосването на телесност и дух.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”