Български  |  English

Още един поглед към изкуството на прехода

Галина Лардева, Изкуство на прехода, Проблемът "неконвенционално" изкуство в България, 2008, ИК Жанет 45.

Проблемът за липсата на достатъчно цялостно и пълноценно изследване на съвременното изкуство в България, особено за годините на неговото начало, е известен отдавна. Макар и да съществуват отделни такива трудове, обикновено те се приемат нееднозначно, а и не претендират с изчерпателност. Единственото безспорно свидетелство във времето си остават многобройните статии, рецензии, критически текстове, интервюта, дискусии на страниците на издания от периодичния печат, сред които основно място заемат в. „Култура“, в. „Пулс“ и сп. „Изкуство/ Art in Bulgaria“. Количеството материал обаче е трудно обозримо и единствено отделни специалисти се наемат да „се заровят“ в него и то обикновено във връзка с конкретна задача.

Неотдавна на книжния пазар се появи резултатът от тъкмо такова „задълбаване“, който представлява ново изследване на периода от средата на 1980-те до средата на 1990-те. В своя научен труд „Изкуство на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България“ изкуствоведката Галина Лардева е поставила фокуса върху рецепцията на съвременното българско изкуство, като основен изходен материал за нея са именно материалите, публикувани в периодичния печат от периода. Освен критикът, като втора ключова фигура в случая е изведен зрителят (публиката).

Чрез задълбочен анализ, подкрепен от множество препратки (цитати) авторката прави своите заключения за промените в нагласите, мисленето, взаимоотношенията през този период. От друга страна тя затвърждава представите за вече съществуващите схващания. Такива например са въпросите за перформативния, процесуален характер на изкуството, което вече не се осъзнава от гледна точка на някакви естетически принципи и категории, като изящно или красиво, а акцентът се поставя върху неговото концептуално послание. За реализирането на тази нова за българската действителност роля на изкуството, както вече стана ясно, важно място заемат критиката и публиката, които според Галина Лардева са не някакъв придатък или антипод на процеса и произведението на изкуството, а негови съавтори, защото „не съществува художествено произведение както без участието на публиката, така и без участието на критиката“. Художествената критика тук обаче се разглежда „като обект, тоест не като свидетелство за това, което „е било“, а като симптоматика в говоренето за интересуващите ни явления“; материалите в периодичния печат са проучени „не като документи за събитията, а като симптоми за множество нагласи, като възможности за реконструиране на различни предразбирания.“

Текстът е разделен на няколко глави, като обект на изследване, освен критиката и поведението на публиката, са и терминологичните разночетения, хронологическите граници и последователността на събитията, ролята на институциите, разбирането на традицията, социокултурните кодове на периода...

Една от целите на авторката е да се опита да изследва и да опише „не какво са неконвенционалните форми, а какво означават, какви са пътищата на тяхното въздействие“. Впрочем, тук е направена „археология на понятията“ „неконвенционални форми“, „авангард“ и „неоавангард“, широко използвани по това време за обозначаване на проявите на новопоявилото се алтернативно по характер изкуството. В тази връзка Галина Лардева съобщава, че „понятийният рефлекс на критиката следва хронологичното развитие на алтернативните форми у нас, тоест че терминът се насочва към обозначаване на конкретен период на развитие, а не е същностна характеристика на формите“, в което се крие една от основните тези на книгата.

Особено ценна част от изданието е първата изчерпателна хронология на събитията от периода, поднесена в печатен вид, както и обширната библиография в края, която включва книги, сборници и статии в сборници, каталози и критика в периодични издания, както на български, така и на чужди езици.

Не на последно място искам да спомена много добре изведения минималистичен графичен дизайн на книгата, както и илюстративната част с документални кадри от периода.

Галина Лардева (1972) е доктор по изкуствознание, преподавател по история и теория на изкуството в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив. Куратор е на множество национални и международни изложби, сред които „Концепции за образа“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2008), „Поглед от дистанция“, СБХ (2006), „Визия/ Звук“, Национални есенни изложби, Пловдив (2000), ‛Hold your breath“, българо-канадски проект на Център за съвременни изкуства, Пловдив и BLUNT, Канада (2000), „Алтернативните галерии на 90-те“ (1999), Център за съвременни изкуства Баня Старинна – Пловдив.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”