Новините са бърза и лесна работа. Особено когато времето за тях е кратко. Вероятно това е усещането на множеството журналисти, които слушаме в колата си или в офиса точно на кръгъл час или няколко минути преди него. Новините са досадна проза – стереотип, който възпроизвеждат поколения водещи, най-вече опитните и школуваните гласове. Новините са евтина работа – във време на криза е достатъчен един търпелив новинар и непрестанно разцъкване на информационните сайтове. И все пак новините не могат да бъдат поверени на случайни гласове – нужни са оправни медийни човеци, свикнали да каканижат бързо, но разбираемо.

Така изброени, аргументите в горните изречения звучат съвсем логично. A и кратката проверка на информационните емисии на конкурентните форматни радиостанции потвърждава правилността им. Само че една от причините за голямата скука, която убедително разсейва „старомодната“ нагласа на слушателя, че радиото ще съобщи първо от всички медии най-актуалните събития и ще синтезира най-важното, са зле подготвените новини. Вестите по Старата медия все по-често звучат като останалите кратки говорни фрагменти в програмата – вяли, като отбиване на номера, copy&paste от интернет. Мъртви словесни масиви, които трябва да изтърпим до следващата песен. И дежурното журналистическо оправдание почти винаги е свързано с краткото време: какво пък толкова велико нещо можеш да направиш за 3 минути? А тези 3 минути почти винаги са напълно достатъчни да задържиш вниманието на аудиторията и да спечелиш доверието й – със старателен подбор на акцентите, с образни глаголи и добра предварителна редакция на текста. Ако прибавим и автентична звукова среда, новините, дори и по Hot Adult Contemporary радио, могат да бъдат изтърпени до края.

Всъщност, чиновническият език в новините на комерсиалните ни станции, оплитанията в маловажни детайли, лошата селекция на събитията са най-силният аргумент защо предаванията на Световната служба на ВВС трябва час по-скоро да бъдат върнати в софийския ефир. Значителна част от новините на Радио Лондон също са кратки, но внушението, че си доловил „пулса на планетата“, все пак действа. И слушателите съвсем не са безразлични: в социалната мрежа Facebook кампанията BBC World Service in Bulgaria към момента среща подкрепата на над 2000 души. Колкото и да си повтаряме, че вече всичко сме научили и че времето на „чуждите станции“ е безвъзвратно отминало, неприятното усещане от оправните хора пред микрофона остава. До следващата емисия новини в 6 без 10...