Размисли на един небезразличен посетител
До д-р Божидар Димитров,
директор на НИМ
Драги господин Димитров,
На 2 март тази година аз и 13-годишната ми сестра посетихме Националния исторически музей. Пиша ви, за да споделя някои от наблюденията и препоръките си след това посещение, защото то ме изпълни с горчивина. Ще бъда конкретна и накрая ще предложа своя доброволен труд за подобряване на някои от, според мен, смущаващите аспекти от състоянието на експозицията.
Описанията на изложените артефакти са изключително оскъдни - етикетите често не дават информация за предметите извън данните, които всеки зрящ човек може да установи сам. Цитирам: "Съкровище от сребърни накити от VІІ в". В тази фраза единственото, което не може да се отгатне от абсолютния лаик, е датировката. Наборът от предмети остава напълно необяснен, предназначението им - също. Такава е ситуацията в целия музей. Малцината посетители редом с мен и сестра ми бяха в постоянно недоумение, което между зала 1 и зала 2, независимо от изобилието на злато, прерасна в скука. На някои стени в някои зали има поясняващи пана, в които обаче също липсват съществени подробности. Особено ме озадачава методът, по който някой е избирал кои от тези пана и надписи да бъдат преведени на английски. Подборът изглежда напълно безразборен. Просто някъде превод има, а другаде - не. Например, обяснителните пана около Варненския некропол, които, според мен, би трябвало да имат приоритет, когато представяме тракийската култура на чужди посетители, стоят непреведени.
Там, където надписи на старогръцки са преведени на български и английски, се срещат граматически грешки на български и неадекватни преводачески решения на английски. Например: в Омуртаговия надпис имаме избягал стратег, който на български е написан като "избягЪл", а на английски е преведен като strategist (дума, употребявана в модерното значение на човек, решаващ стратегически въпроси). Коректната дума в случая би била strategos, каквато е и елинската военна номенклатура. Това се забелязва при бегъл първи поглед.
Най-шокиращ за мен обаче е начинът, по който е изложена златната орфическа книга. Поставката й е в коридор, сбутана между две по-големи, извън всякакъв обозрим контекст, което я прави незабележима. Тази находка, която би трябвало да заема централно място и да е обградена от обяснителни материали, носи енигматичния етикет "Златна орфическа книга, дарена от родолюбив българин..." Няма дори приблизителна датировка. Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват 6-те й златни листа. Намирам това за скандално. В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума.
Д-р Димитров, изключително трудно е за един възрастен, да не говорим за дете, да научи нещо съществено от посещението в НИМ при положение, че е оставен да гадае какво има зад витрините и не разполага с обяснителни брошури за отделните зали. Един чуждестранен турист вероятно загубва представа за случващото се още в първата зала.
За сравнение, Варненският исторически музей предлага по-подробни надписи за произхода и функцията на повечето си експонати, както и инсталирани с подходящ софтуер интерфейс монитори, чрез които посетителите могат да проучат експонатите в музея и да прочетат повече за повечето от тях (и на английски!). Трудно ми е да повярвам, че НИМ няма такива монитори по финансови причини (все пак, това е представителна за България институция!), но ако това е така, крайно време е тези пари да бъдат намерени, защото инак впечатлението, което музеят оставя, е силно разочароващо. Може би съставът на разпоредителките, които не изглежда да се занимават с каквото и да е, трябва да се ограничи, за да достигнат парите за купуването на апаратура.
Накрая, две логистични наблюдения:
1. Подовете на залите в НИМ са осеяни с неравности - сестра ми се препъна нееднократно в зала 2, същото се случи с мен и с двойката чуждестранни туристки, които вървяха след нас. Предполагам, че възрастни и трудно подвижни хора изпитват дори по-големи затруднения и призовавам хората, отговорни за поддръжката на НИМ, или да се замислят за подновяване на настилките, или поне да разработят обозначаваща система (например, ярка лепенка на пода преди неравността, както се прави навсякъде), за да не контузва НИМ малкото си храбри посетители с разхлабени капандури на гнезда за проводници и изненадващо изникващи подови лайсни.
2. Има несъответствие между поведението на разпоредителките и декларираното работно време на сайта на НИМ. В него пише, че от ноември до март музеят работи до 17:30, като може да се влезе до 16:45. Аз и сестра ми бяхме настоятелно помолени "да приключваме вече" в 16:30, като ни се даде 15 минутен срок да доразгледаме и да си вървим. Или коригирайте обявеното работно време в сайта, за да не си правят посетителите нереалистични планове, или предупредете служителите на НИМ да не съкращават собственото си с 45 минути.
Тъй като не бих искала това писмо да е едно просто изливане на недоволство, предлагам скромен принос: ако смятате, че можете да си послужите с ентусиазма ми, бих се радвала съвместно с хора от НИМ да изготвя безвъзмездни преводи на английски за все още непреведените надписи и пана, както и да предложа корекции във вече съществуващите. Макар да не съм професионален музеен експерт, музеите са голяма моя страст (както и адекватните преводи!).
Според мен настоящите надписи в музея имат нужда от основно пренаписване и ако НИМ няма ресурси, защо не организира стажантска програма под ръководството на музейните експерти? Сигурна съм, че с интерес ще се включат студенти по класически филологии, история, културология, археология, етнология и др., които ще могат да изготвят нови, ориентирани към любопитството на посетителите надписи, чрез които историята да получи плътност в представите им.
Бих искала след година отново да доведа сестра си в НИМ и този път да видя в очите й не объркване, а блясъка на искрен интерес.
Ако някое от тези наблюдения и предложения ви се струват жизнеспособни, не се колебайте да се свържете с мен.
С уважение,
Мария Спирова
Магистър по Криминология и Криминално право (Оксфорд)
P. S. Към 23 април 2009 не съм получила отговор на това писмо, което изпратих на 7 март на публикувания на сайта на НИМ електронен адрес за обратна връзка и препоръки. Едно „Благодарим ви за загрижеността‛ щеше да свърши работа.
директор на НИМ
Драги господин Димитров,
На 2 март тази година аз и 13-годишната ми сестра посетихме Националния исторически музей. Пиша ви, за да споделя някои от наблюденията и препоръките си след това посещение, защото то ме изпълни с горчивина. Ще бъда конкретна и накрая ще предложа своя доброволен труд за подобряване на някои от, според мен, смущаващите аспекти от състоянието на експозицията.
Описанията на изложените артефакти са изключително оскъдни - етикетите често не дават информация за предметите извън данните, които всеки зрящ човек може да установи сам. Цитирам: "Съкровище от сребърни накити от VІІ в". В тази фраза единственото, което не може да се отгатне от абсолютния лаик, е датировката. Наборът от предмети остава напълно необяснен, предназначението им - също. Такава е ситуацията в целия музей. Малцината посетители редом с мен и сестра ми бяха в постоянно недоумение, което между зала 1 и зала 2, независимо от изобилието на злато, прерасна в скука. На някои стени в някои зали има поясняващи пана, в които обаче също липсват съществени подробности. Особено ме озадачава методът, по който някой е избирал кои от тези пана и надписи да бъдат преведени на английски. Подборът изглежда напълно безразборен. Просто някъде превод има, а другаде - не. Например, обяснителните пана около Варненския некропол, които, според мен, би трябвало да имат приоритет, когато представяме тракийската култура на чужди посетители, стоят непреведени.
Там, където надписи на старогръцки са преведени на български и английски, се срещат граматически грешки на български и неадекватни преводачески решения на английски. Например: в Омуртаговия надпис имаме избягал стратег, който на български е написан като "избягЪл", а на английски е преведен като strategist (дума, употребявана в модерното значение на човек, решаващ стратегически въпроси). Коректната дума в случая би била strategos, каквато е и елинската военна номенклатура. Това се забелязва при бегъл първи поглед.
Най-шокиращ за мен обаче е начинът, по който е изложена златната орфическа книга. Поставката й е в коридор, сбутана между две по-големи, извън всякакъв обозрим контекст, което я прави незабележима. Тази находка, която би трябвало да заема централно място и да е обградена от обяснителни материали, носи енигматичния етикет "Златна орфическа книга, дарена от родолюбив българин..." Няма дори приблизителна датировка. Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват 6-те й златни листа. Намирам това за скандално. В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума.
Д-р Димитров, изключително трудно е за един възрастен, да не говорим за дете, да научи нещо съществено от посещението в НИМ при положение, че е оставен да гадае какво има зад витрините и не разполага с обяснителни брошури за отделните зали. Един чуждестранен турист вероятно загубва представа за случващото се още в първата зала.
За сравнение, Варненският исторически музей предлага по-подробни надписи за произхода и функцията на повечето си експонати, както и инсталирани с подходящ софтуер интерфейс монитори, чрез които посетителите могат да проучат експонатите в музея и да прочетат повече за повечето от тях (и на английски!). Трудно ми е да повярвам, че НИМ няма такива монитори по финансови причини (все пак, това е представителна за България институция!), но ако това е така, крайно време е тези пари да бъдат намерени, защото инак впечатлението, което музеят оставя, е силно разочароващо. Може би съставът на разпоредителките, които не изглежда да се занимават с каквото и да е, трябва да се ограничи, за да достигнат парите за купуването на апаратура.
Накрая, две логистични наблюдения:
1. Подовете на залите в НИМ са осеяни с неравности - сестра ми се препъна нееднократно в зала 2, същото се случи с мен и с двойката чуждестранни туристки, които вървяха след нас. Предполагам, че възрастни и трудно подвижни хора изпитват дори по-големи затруднения и призовавам хората, отговорни за поддръжката на НИМ, или да се замислят за подновяване на настилките, или поне да разработят обозначаваща система (например, ярка лепенка на пода преди неравността, както се прави навсякъде), за да не контузва НИМ малкото си храбри посетители с разхлабени капандури на гнезда за проводници и изненадващо изникващи подови лайсни.
2. Има несъответствие между поведението на разпоредителките и декларираното работно време на сайта на НИМ. В него пише, че от ноември до март музеят работи до 17:30, като може да се влезе до 16:45. Аз и сестра ми бяхме настоятелно помолени "да приключваме вече" в 16:30, като ни се даде 15 минутен срок да доразгледаме и да си вървим. Или коригирайте обявеното работно време в сайта, за да не си правят посетителите нереалистични планове, или предупредете служителите на НИМ да не съкращават собственото си с 45 минути.
Тъй като не бих искала това писмо да е едно просто изливане на недоволство, предлагам скромен принос: ако смятате, че можете да си послужите с ентусиазма ми, бих се радвала съвместно с хора от НИМ да изготвя безвъзмездни преводи на английски за все още непреведените надписи и пана, както и да предложа корекции във вече съществуващите. Макар да не съм професионален музеен експерт, музеите са голяма моя страст (както и адекватните преводи!).
Според мен настоящите надписи в музея имат нужда от основно пренаписване и ако НИМ няма ресурси, защо не организира стажантска програма под ръководството на музейните експерти? Сигурна съм, че с интерес ще се включат студенти по класически филологии, история, културология, археология, етнология и др., които ще могат да изготвят нови, ориентирани към любопитството на посетителите надписи, чрез които историята да получи плътност в представите им.
Бих искала след година отново да доведа сестра си в НИМ и този път да видя в очите й не объркване, а блясъка на искрен интерес.
Ако някое от тези наблюдения и предложения ви се струват жизнеспособни, не се колебайте да се свържете с мен.
С уважение,
Мария Спирова
Магистър по Криминология и Криминално право (Оксфорд)
P. S. Към 23 април 2009 не съм получила отговор на това писмо, което изпратих на 7 март на публикувания на сайта на НИМ електронен адрес за обратна връзка и препоръки. Едно „Благодарим ви за загрижеността‛ щеше да свърши работа.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
