Медийният Левиатан като Татко Барба
„Мюзик айдъл“ на Би Ти Ви за два месеца може да направи толкова за желания от мечтателите по най-романтичната част от българската история аншлус на Македония, колкото ВМРО не можа за 20 години. Особено ако някой от двамата македонски финалисти спечели първото място. Нищо, че мечтателите навярно пак ще си останат презрени „татари“ за онези, които ще видят в Александър Тарабунов или Боян Стойков победоносната кръв на Александър Македонски, която тече във вените на секой вистински македонец.
„Големият избор“ на БНТ за два месеца може да направи толкова приемливи омръзналите и омразни политици на прехода, колкото те сами не биха и посмели да се надяват. 12-те млади кандидат-политици са обсебени от такива клишета, че и комсомолските конферансиета от времето на застоя биха се изчервили. В сравнение с такъв наивизъм и беззащитно упование в гласа на народа и повелята на закона, вярата в светлото бъдеще на дръзновените бригадири от 50-те прилича на премъдрял старчески опортюнизъм. На този фон старите политици вече не са толкова омразни – ако не друго, поне са едно съвсем истинско, ако и до болка познато, но все пак земно риалити и с радост могат да презаредят позахабеното си медийно амплоа с ролята на благодушно даскалско жури.
Яне Янев за два месеца може да направи с „Атака“ това, което Румен Петков и БСП не успяха за цял мандат. Неуморният борец за ред, законност и справедливост всеки ден посредничи почти направо в ефир между ДАНС и прокуратурата с информация от първа ръка, громяща олигарси, мафиоти, министри и чужди проводници на исляма, че лишеният от всякаква работа Волен Сидеров засрамено замлъква от всички ефири. Чрез РЗС, БСП и ДПС, с малко помощ от „Атака“ и независими депутати, вдигна 8-процентния праг за коалиции с надеждата да препъне бъдещото управление на ГЕРБ и СДС-ДСБ.
Това, което сегашното мнозинство направи уж тихомълком за 2 дни с президентското вето, сините нямаше да постигнат и в оставащите 2 месеца до изборите. 8-процентната бариера ще свърши онази мобилизационна работа за привържениците на автентичната десница, обединявала-недообединила се на президентските и местните избори, която активистите на ДСБ и СДС, вечно чужди сред свои, и да искат, не могат да свършат. Окончателно отвратени от нахалството на сега управляващите и заплашени да останат дори и без опозиционно политическо представителство, десните избиратели е по-вероятно да се събудят от дрямката на разочарованието, да загърбят междусъюзническото си отвращение и да дадат най-доброто от себе си пред урните. Така, вместо да извадят сини очи, БСП и сие току виж изрисували големи, ако не и доста над 8-процентови, сини вежди над строгия, но справедлив поглед на Бойко Борисов. Социолозите вече запретнаха ръкави да месят новото мнозинство ГЕРБ - Синята коалиция с над 120 депутати.
Боклучената война между Столичната община и правителството може за няколко месеца до изборите да направи София толкова чиста, колкото не е била от времето на социализма. Въпреки двойното плащане, столичани явно ще са доволни, защото, така или иначе, и от двете страни пари се харчат на халос за какво ли не, включително за енергиен псевдо Давос, за който отидоха 2 млн. от държавния бюджет плюс още много повече от загубено работно време, бензин и нереализирани приходи на таксита и маршрутки. Софиянци сигурно ще са доволни и от това, че колкото и да ги подкупват с правителствена грижа за боклучена криза, са в положението на купените, но неконтролирани какво вършат в тъмната стаичка избиратели, които на драго сърце прибират пари от две места, а накрая гласуват за когото си щат.
Порастването тайно и полека на няколко века може да стане единствено пред камера. Медийната публичност е единственото място на случване на общностен живот. Тя е не просто официална трибуна и кръчма, плебисцит и концерт, тя все повече е всичко това едновременно. Левиатан не е в институциите, а в телевизора, издърпал всички черджета на общностния публичен живот, които и без това са стояли само за украса на прага на домашните скривалища.
Медийният Левиатан е могъщ, защото само във виртуалната реалност може да има общовалидни за общността драматични обрати. Станишев може да инспектира миенето на улиците посред нощ, но когато миячите вдигат маркучите към короните на дърветата, а боклукчийските фирми се бият за пълни кофи, кризисният ефект се превръща в дефект. БСП може да се крие зад Яне Янев с 8-процентната бариера, но бумерангът се връща към нея и консолидира негативен десен вот. Яне Янев може да е бил поредният земеделски досадник популист, но след като намушка на копието си Мургина, Ковачки, Орешарски, бандите за отвличания и кой ли не, е четвърти по рейтинг в страната. До болка известните Бойко Борисов и Иван Костов се оказаха много по-интересни от младежите на първата си съвместна работна маса като жури в „Големият избор“; и вместо младите кандидат-политици да натрупат за тяхна сметка авторитет, се случи точно обратното. Българофобията срещу участието на македонци в „Мюзик айдъл“ бързо отстъпи пред експанзионистичната гордост на една изграждаща се нация.
Медийният Левиатан е могъщ, защото може да напъха многообразието на живота в отделни епизоди, а драматичното единство да се удържа от смели герои, които постоянно са в акция. Бойко Борисов ще гони неуморно Вълка от общината, ако ще и да му образуват още 3 национални кризи, за да остане главен Батман и в новия риалити сезон. Малкият Дон Кихот Яне Янев може да прави неоценими услуги на управляващата коалиция с високи изборни бариери пред конкурентите й, но и да подгони финансовия министър, който все пак си няма отявлен политически цвят. Водещите на „Мюзик айдъл“ Иван и Андрей могат да налагат патриотични (българи и македонци сме един народ) и граждански (жертва на домашно насилие компенсаторно ще върви напред в класацията) каузи, оневинени от драматургичното си призвание постоянно да ръсят простотии.
Медийният Левиатан е могъщ, защото разполага с несекваща зрелищна легитимност. Политиците са никои, ако не са нон стоп пред риалити екрана. И не само ще участват в жури с млади кандидат-политици, но ако трябва, ще правят в ефир и упражнения за дископатия като Костов. Сигурно не е далеч времето, когато масово ще се втурнат и в официалното и по жанр риалити „ВИП брадър‛, след като Кошлуков вече опипа терена. Шоумените пък не могат да оставят огромния си властови авторитет неизползван ефективно докрай и да не извисят публичното си его до статута на морални и политически ментори, бранещи храбро от последна инстанция всичко, що касае „народа‛ и „българщината‛. Няма по-голям пиар за един политик или публичен интелектуалец от това да седне на диванчето в „Шоуто на Слави‛ или да бъде гост на „Мюзик айдъл‛, няма и по-страшен контра пиар за него от този, който могат да му приготвят сценаристите на Слави, Иван и Андрей.
Медийният Левиатан е могъщ, защото е подвластен само на телеологията на всепоглъщащата си медийна успешност. Никой не може да му търси отговорност, никой не може и да го победи. Но медийният Левиатан изобщо не е някакво страшно и егоистично чудовище. Той е по-скоро един дащен Татко Барба, способен да се превъплъщава в най-различни форми, стига да има находчиви барбарони, които знаят на какво е способен. Които не знаят, сами биват зорлем оформени. Които пък се гнусят от вакханалията от риалити призраци, гасят телевизора и доживяват спокойни старини.
„Големият избор“ на БНТ за два месеца може да направи толкова приемливи омръзналите и омразни политици на прехода, колкото те сами не биха и посмели да се надяват. 12-те млади кандидат-политици са обсебени от такива клишета, че и комсомолските конферансиета от времето на застоя биха се изчервили. В сравнение с такъв наивизъм и беззащитно упование в гласа на народа и повелята на закона, вярата в светлото бъдеще на дръзновените бригадири от 50-те прилича на премъдрял старчески опортюнизъм. На този фон старите политици вече не са толкова омразни – ако не друго, поне са едно съвсем истинско, ако и до болка познато, но все пак земно риалити и с радост могат да презаредят позахабеното си медийно амплоа с ролята на благодушно даскалско жури.
Яне Янев за два месеца може да направи с „Атака“ това, което Румен Петков и БСП не успяха за цял мандат. Неуморният борец за ред, законност и справедливост всеки ден посредничи почти направо в ефир между ДАНС и прокуратурата с информация от първа ръка, громяща олигарси, мафиоти, министри и чужди проводници на исляма, че лишеният от всякаква работа Волен Сидеров засрамено замлъква от всички ефири. Чрез РЗС, БСП и ДПС, с малко помощ от „Атака“ и независими депутати, вдигна 8-процентния праг за коалиции с надеждата да препъне бъдещото управление на ГЕРБ и СДС-ДСБ.
Това, което сегашното мнозинство направи уж тихомълком за 2 дни с президентското вето, сините нямаше да постигнат и в оставащите 2 месеца до изборите. 8-процентната бариера ще свърши онази мобилизационна работа за привържениците на автентичната десница, обединявала-недообединила се на президентските и местните избори, която активистите на ДСБ и СДС, вечно чужди сред свои, и да искат, не могат да свършат. Окончателно отвратени от нахалството на сега управляващите и заплашени да останат дори и без опозиционно политическо представителство, десните избиратели е по-вероятно да се събудят от дрямката на разочарованието, да загърбят междусъюзническото си отвращение и да дадат най-доброто от себе си пред урните. Така, вместо да извадят сини очи, БСП и сие току виж изрисували големи, ако не и доста над 8-процентови, сини вежди над строгия, но справедлив поглед на Бойко Борисов. Социолозите вече запретнаха ръкави да месят новото мнозинство ГЕРБ - Синята коалиция с над 120 депутати.
Боклучената война между Столичната община и правителството може за няколко месеца до изборите да направи София толкова чиста, колкото не е била от времето на социализма. Въпреки двойното плащане, столичани явно ще са доволни, защото, така или иначе, и от двете страни пари се харчат на халос за какво ли не, включително за енергиен псевдо Давос, за който отидоха 2 млн. от държавния бюджет плюс още много повече от загубено работно време, бензин и нереализирани приходи на таксита и маршрутки. Софиянци сигурно ще са доволни и от това, че колкото и да ги подкупват с правителствена грижа за боклучена криза, са в положението на купените, но неконтролирани какво вършат в тъмната стаичка избиратели, които на драго сърце прибират пари от две места, а накрая гласуват за когото си щат.
Порастването тайно и полека на няколко века може да стане единствено пред камера. Медийната публичност е единственото място на случване на общностен живот. Тя е не просто официална трибуна и кръчма, плебисцит и концерт, тя все повече е всичко това едновременно. Левиатан не е в институциите, а в телевизора, издърпал всички черджета на общностния публичен живот, които и без това са стояли само за украса на прага на домашните скривалища.
Медийният Левиатан е могъщ, защото само във виртуалната реалност може да има общовалидни за общността драматични обрати. Станишев може да инспектира миенето на улиците посред нощ, но когато миячите вдигат маркучите към короните на дърветата, а боклукчийските фирми се бият за пълни кофи, кризисният ефект се превръща в дефект. БСП може да се крие зад Яне Янев с 8-процентната бариера, но бумерангът се връща към нея и консолидира негативен десен вот. Яне Янев може да е бил поредният земеделски досадник популист, но след като намушка на копието си Мургина, Ковачки, Орешарски, бандите за отвличания и кой ли не, е четвърти по рейтинг в страната. До болка известните Бойко Борисов и Иван Костов се оказаха много по-интересни от младежите на първата си съвместна работна маса като жури в „Големият избор“; и вместо младите кандидат-политици да натрупат за тяхна сметка авторитет, се случи точно обратното. Българофобията срещу участието на македонци в „Мюзик айдъл“ бързо отстъпи пред експанзионистичната гордост на една изграждаща се нация.
Медийният Левиатан е могъщ, защото може да напъха многообразието на живота в отделни епизоди, а драматичното единство да се удържа от смели герои, които постоянно са в акция. Бойко Борисов ще гони неуморно Вълка от общината, ако ще и да му образуват още 3 национални кризи, за да остане главен Батман и в новия риалити сезон. Малкият Дон Кихот Яне Янев може да прави неоценими услуги на управляващата коалиция с високи изборни бариери пред конкурентите й, но и да подгони финансовия министър, който все пак си няма отявлен политически цвят. Водещите на „Мюзик айдъл“ Иван и Андрей могат да налагат патриотични (българи и македонци сме един народ) и граждански (жертва на домашно насилие компенсаторно ще върви напред в класацията) каузи, оневинени от драматургичното си призвание постоянно да ръсят простотии.
Медийният Левиатан е могъщ, защото разполага с несекваща зрелищна легитимност. Политиците са никои, ако не са нон стоп пред риалити екрана. И не само ще участват в жури с млади кандидат-политици, но ако трябва, ще правят в ефир и упражнения за дископатия като Костов. Сигурно не е далеч времето, когато масово ще се втурнат и в официалното и по жанр риалити „ВИП брадър‛, след като Кошлуков вече опипа терена. Шоумените пък не могат да оставят огромния си властови авторитет неизползван ефективно докрай и да не извисят публичното си его до статута на морални и политически ментори, бранещи храбро от последна инстанция всичко, що касае „народа‛ и „българщината‛. Няма по-голям пиар за един политик или публичен интелектуалец от това да седне на диванчето в „Шоуто на Слави‛ или да бъде гост на „Мюзик айдъл‛, няма и по-страшен контра пиар за него от този, който могат да му приготвят сценаристите на Слави, Иван и Андрей.
Медийният Левиатан е могъщ, защото е подвластен само на телеологията на всепоглъщащата си медийна успешност. Никой не може да му търси отговорност, никой не може и да го победи. Но медийният Левиатан изобщо не е някакво страшно и егоистично чудовище. Той е по-скоро един дащен Татко Барба, способен да се превъплъщава в най-различни форми, стига да има находчиви барбарони, които знаят на какво е способен. Които не знаят, сами биват зорлем оформени. Които пък се гнусят от вакханалията от риалити призраци, гасят телевизора и доживяват спокойни старини.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
