На Енергийния форум в София отново се засили говоренето за „Набуко‛, газопровода, който ще осигури не руски газ за Европа през България. Няколко дни преди това в статия , публикувана в централния азербайджански печат, тамошният министър на промишлеността и енергетиката ясно дава да се разбере заинтересоваността на страната му да изнася газ през Набуко.

Трасето на Набуко, както е предвиждано засега, по пътя за Европа трябва да мине през Армения и Турция. Границата между двете държави е затворена от 1994 г. По инициатива на Турция. А в последно време именно Турция огласява нашироко желанието си границата да бъде отворена.

Ето откъс от статия в арменското издание на руски език Голос Армении:

Не можем да не си поставим няколко прости въпроса: защо изведнъж между Армения и Турция триумфално се възцариха чувства на оптимизъм и взаимно разбирателство при положение, че през последните години нямаше и намек за подобни отношения? Защо Турция прие да отвори границата си с Армения? Това не би могло да се обясни само с все по-голямата възможност американският президент официално да признае геноцида над арменците.

В Армения много хора са останали с погрешното впечатление, че причината Анкара да предприеме отчаяни мерки, за да докаже на останалия свят как сама е готова да реши сложните си проблеми, които я противопоставят на Армения, е заплахата от признаване на геноцида от новата американска администрация. По този начин Турция се опитва да покаже на всички, че е решила да сложи край на икономическата блокада, наложена над Армения. На всичкото отгоре турският министър на външните работи (арменец по произход) Бабаджян стигна дотам, че обяви: „Армения и Турция вече разговаряха по въпроса за събитията от 1915‛, едно естествено признание, последвано от втръсналото на всички уточнение: „Намесата на трета страна би имала само негативни последици‛. Ако Турция наистина държи да бъде честна спрямо съседката си и собствената си история, не става ясно как „намесата на трета страна‛ – в случая признаването на геноцида над арменците от страна на САЩ, би имало „негативни последици‛.

Всъщност, евентуалното отваряне на границата е представено не като възстановяване на една международна норма, а като жест на добра воля, като жест на щедрост от страна на Турция. От арменска страна засега няма официален коментар по възможното скорошно отваряне на границата. Една такава стъпка обаче изисква, ако не всенародно допитване, поне организирането на широк обществен дебат.

По въпроса обаче липсват скорошни сондажи на общественото мнение. Председателят на арменската асоциация на социолозите разполага с резултати отпреди няколко години. По това време единствените изразени привърженици на отварянето на границите са били арменските бизнесмени, населението като цяло е било силно въздържано.

Единственият явен резултат от отварянето на границите би бил още един изход на Армения към външния свят, това никой не отрича. Но какво ще спечели страната от това отваряне? Какво ще спечели от това Турция? Какви биха били политическите, икономическите, културните и демографските последици? Отварянето ще бъде ли последвано от установяването на дипломатически връзки и подписването на двустранни договори, включително и в областта на сигурността? В момента никой не може да каже. И никой няма намерение да го каже - нито арменските власти, нито международните организации, които упорито тласкат Армения в обятията на Турция, пазейки се да поемат каквато и да било отговорност за това, което ще произтече от това. Всичко това само утежнява сериозните рискове, които ще поеме страната, която няма ясна визия за тактическите интереси, които мотивират турските действия. А в обществото това само увеличава инстинктивното чувство, че за пореден път сме обикновена пионка в голямата игра, която се играе зад гърба ни и не предвещава нищо добро за нас.

Инстинктивното чувство, че сме обикновена пионка… Колко познато.

К