Български  |  English

Бенедети или защита на радостта

"Да браним радостта като траншея/ да я опазим от раздор и рутина,/ от жални погледи и жалки хора,/ да не отсъстваме от радостта/ дори за малко, нито пък завинаги..." - така започва едно от най-известните стихотворения на Марио Бенедети "Защита на радостта". На 17 май, няколко месеца, преди да навърши 89 години, той почина в дома си в Монтевидео: тленните му останки бяха почетени в сградата на Парламента; в негова памет в Мексико стотици хора с часове го четоха на всеослушание; във в. "Ел Паис" португалският нобелист Жузе Сарамагу го нарече "брат" и "универсален поет". Бенедети беше литературното лице на Уругвай: разказвач, публицист и – напук на всички обстоятелства – изключително популярен лирик. В испаночетящия свят надали имаше човек, който да не знае любовното му стихотворение "Стратегия и тактика", да не е чувал за романа "Примирието" или да не е гледал построения от материята на думите му филм "Тъмната страна на сърцето".

В над 80-те си произведения Бенедети беше добронамерен и достъпен – нещо, което дискредитираше таланта му пред привържениците на неистовствата и кръвта по перото на твореца, но у останалите предизвикваше обич. Бенедети беше на разположение за читателите и почитателите си – поет на въпросите с отговори, на терзанията с изход, на конкретните ангажименти. "Той бе възхитителна личност, но използваше нормализиран език, езика на разговорното общуване, избор, който – въпреки че уважавам – не споделям" – с тези думи (нито твърде bene, нито достатъчно nihil) един от стълбовете на испанското поетическо общество, Антонио Гамонеда, огласи скепсиса на "правилното" малцинство спрямо "прекалено" четивния патос на поета. Ние обаче, очарованото мнозинство, оставаме да браним радостта и от смъртта, както заръча Бенедети.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”