Български  |  English

Газ, постсъветско пространство и победи

Срещата Европейски съюз – Русия, която се състоя на 21 и 22 май т.г. в Хабаровск, даде повод за много коментари. Някои от тях се фокусираха върху различията, други наблегнаха на прагматизма на разговарящите. Всички подчертаха, че изборът на този край в Далечния Изток не е случаен – Русия е и азиатска държава, някои видяха в този избор внушението „съгласете се на нашите условия в енергийната политика, защото иначе газът ще се пренасочи към Китай“. В руския Взгляд има подзаглавие Дмитрий Медведев обеща да избере за следващата среща на върха още по-отдалечен ъгъл на страната. А заглавието е Евросъюзът ще ни запомни.

Преди срещата, във връзка с очакванията от нея, известният руски политолог Глеб Павловски отбеляза в коментар: Стратегическият диалог за сигурността днес се води на няколко места – и с новата администрация на Обама, и с европейците. Мисля, че този диалог трябва да се разглежда в някакъв смисъл като нова вълна, нова стъпка в отношенията на Русия със Запада. Безспорно има нова атмосфера, която позволява въпроси, които преди стояха отделно, сега да се поставят в тяхната свързаност.

Съществува разбиране, че трябва да се строи нова сцена за световната политика, защото старата е неуправляема. Американците като че ли слизат от капитанския мостик. И се поставя въпросът за изработването на нови правила. Тези правила, от гледна точка на Русия, трябва да изключват устойчивата американска и европейска тенденция да отхвърля Русия към края на студената война, към състоянието, в което се намирахме след края на СССР.

Всъщност, в отношенията с Европа стои проблемът за недоразбирането на случващото се в Кавказ. Стои и проблемът с транзита на енергия – някои упорито се опитват да задържат развитието на диверсификацията със съответните руски проекти.

Струва ми се, че днес Русия трябва да се съсредоточи във формулирането на своите стратегически задачи около безопасността в Европа. Не трябва да се позволяват някакви тактически решения или пък един нов, по-мек стил на дипломацията да замени решаването на нашите задачи в постсъветското пространство и в Източна Европа.


Казаното от Павловски точно резюмира главните проблеми на Русия с обединена Европа. Влиянието на Русия върху бившите съветски републики е заплашено. На срещата Медведев направо заяви, че тази програма е насочена срещу Русия: Москва е силно обезпокоена от започнатата от Брюксел програма „Източно партньорство“ с бившите страни от СССР и от нейния непонятен формат. Според Независимая газета Барозо, отговаряйки на откровеността с откровеност, е обяснил, че партньорството е създадено именно за да удържи много от страните, които участват в него, от опити за влизане в Европейския съюз.

Напълно в духа на времето, по предложение на руския президент множество точки от първоначалния дневен ред са били само бегло засегнати – срещата се е концентрирала върху енергийните проблеми. Европа все още помни прекъсванията на доставките на руски газ и по тази, а и по други причини, настоява Русия да ратифицира договора за Енергийната харта на Европа. Според руската преса обаче, Европейският съюз не желае да поеме отговорност за решаването на проблема с транзита през Украйна. Според европейците, отговорността да газовите доставки през Украйна ляга изцяло на Русия, тъй като в цената, която плащат, е заложена надбавка за транзитни такси.

Вместо обещание да ратифицира Енергийната харта на Европа, руската страна настоява на своя проект за „Концептуален подход към нова юридическа база на международното сътрудничество в сферата на енергетиката (цели и принципи)“, предложен през април т.г. Две са очевидните причини за неприсъединяването към хартата. Едната е, че хартата предполага взаимно допускане до инфраструктурата на добив на енергийни ресурси и до транспортната инфраструктура. Русия обаче не успява да получи гаранции, че нейните компании ще бъдат допуснати до активите на западните партньори. Газпром от години се опитва да се включи в пазара на крайните потребители на газ в Европа. Другата, още по-сериозна причина, според Коммерсантъ, е страхът на Русия да не загуби контрола над магистралните тръбопроводи от Азербайджан и Централна Азия, които минават по нейна територия. В случай, че Руската федерация ратифицира договора за Енергийната харта на Европа, ЕС би могъл да купува газ направо от Централна Азия – Русия би се превърнала от енергиен гигант в обикновена транзитна държава, която няма право да прекъсва доставките.

В крайна сметка, решението на срещата е дипломатично – и двете страни обявяват, че ще сближат позициите си. ЕС възприема, че предложенията на Русия могат да залегнат в едно бъдещо усъвършенстване на Хартата. Руската страна смята това за важна победа.

Дали?

К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”