Български  |  English

По Музил

Въпреки че никой не го е признал публично, от половин век се развива трансформация, която трябва да бъде дефинирана направо като трагедия - не само за правещите, но и за консумиращите изкуство. Правещият, изпитвайки същия физиологически трепет, напън, изблик и пр. като събратята си през последните 5-6 хиляди години, с изненада, но категорично установява, че нищо в този процес вече не е същото – нито той е творец, нито актът на правене на изкуство е творчески, нито продуктът е творба. Следователно той трябва да изтърпи последиците на очевидното си лишаване от извънземност и извънвремевост. Правещият изкуство вече е сведен до заменяема, мобилна и непрекъснато променяща своите съдържания и контури част от пейзажа. При това не най-пъстрата.

Какво е станало?

Андрогинът е станал изцяло и единствено мъж. Женското начало е изчезнало: утробата се е сплескала до неузнаваемост, невъзможността й да носи и ражда плод е очевидна. Няма утроба, творецът вече не зачева (в себе си) и не ражда (в себе си). Творецът вече е само член, който от време на време хвърля във въздуха семето на своята възбуда. Продуктът на изкуството вече не се произвежда и отглежда на интимно и затворено място, а се сглобява директно на борсата; не се оставя да ферментира и отлежава в яки, непропускливи бъчви, а се изхвърля в пространството още в зародиш, като невнимателно и припряно стъпкани гроздови зърна.

Така продуктът на изкуството не се ражда – той се съ-произвежда. Това става в условията на зависимо и едновременно съизвършителство в рамките на всеобщия процес на отделяне и размяна на оспорими специфики.

Продуктът няма и ясно родословно дърво – той не може да назове по име своите родители, в най-добрия случай може да посочи с голяма приблизителност една или две мрежи, където би следвало да се коренят корените на неговия произход.

Така радикалната модерност приключва процес, започнал с буржоазните революции: тогава творецът - въпреки първоначалната си съпротива - е включен в пазарните игри като забележим участник в зашеметяващата размяна на продукти, съгласен със знака на равенство между творбата си и всяка друга стока – бала памук или сандък пирони.

Понякога правещият изкуство успява да прикрие следите, които оставя върху ума и душата му рудиментарната творческа треска, понякога не успява... Когато не успява, стои тъжен и изоставен в очакване на закономерните, според него, признание и слава, с които преди години са били осенявани мъртвите му творчески събратя. Ако е достатъчно умен да осъзнае необятността на задачата си и неуловимата преходност на всеки свой конкретен принос, правещият изкуство ще разбере, че смисълът на работата му е да участва в безжалостна гонка, която никога не свършва и която няма междинни финали със струпани около фото-финиша почитатели. Славата, признанието някога съпътстваха твореца и творбата. Но днес творба и творец вече не съществуват.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”