Каквато е благородната дългогодишна традиция, и сега, на 23 май, в навечерието на може би единственият неоспорван от никого български празник, се връчиха за 19 път годишните театрални награди на Фондация ‛Академия Аскеер“. Галаспектакълът можеше да е с повече въображение и хумор, но и такъв, той отново превърна големия жест на фондацията в празник на театъра, на нашата култура.

Да започна с неприятното. Иска ми се още тук да изкажа мнението си за думите на актьора Иван Ласкин, член на фондацията, който, развълнуван от дързостта си, упорит в нетактичността си, тромав в изказа си (и дълбоко несправедлив, но това вече е мое лично мнение!), изказа някакви скептични съждения за присъствието на ‛Сфумато“ сред номинираните. Актьорът Ласкин укори работилницата, че имала малко зрители, а много номинации, като дори, треперещ от смелостта си, саркастично допусна, че ‛А’Аскеер“ догодина ще се нарича ‛О’Аскеер“. Понеже очевидно беше доволен от остроумието си, по-късно го повтори. Това беше простащина. Не може да иронизираш номинациите на институцията, чийто член си! Както не бива да рекламираш така безкритично бъдещия спектакъл, в който репетираш! Вярно, че според пресата, която се интересува от подобни неща, актьорът Ласкин е влюбен, но на неговите години все пак това не трябва да води до щети, до ерозиране на ценности, които, ще ми се да вярвам, той все пак има. Ако актьорът Ласкин иска да покаже смелост и мъжество, да беше взел пример от младия актьор Димо Алексиев, който, получавайки високата награда, не помисли за себе си, а за ставащата все по-тревожна ситуация в българския театър. Младият актьор не каза, че е върхът, а че иска да може да се работи у нас. Гафът на актьора Ласкин бе така жалък, че беше може би излишно Милен Миланов и Георги Новаков (хора, които истински милеят за мисията на ‛А’Аскеер“) да излизат и да се опитват да неутрализират ефекта от завистливите му думи.

В деня на церемонията излезе и поредният, вече пети том с номинираните пиеси. Библиотеката ‛Драматургия ‛Аскеер“ се превръща все повече в ценен съхранител на най-доброто от съвременната ни драматургия, а предговорите (в това издание те са на Ивайло Знеполски, Георги Лозанов, Юрий Дачев и Георги Каприев) документират и първите професионални рефлексии на тази драматургия.

Самите награди ‛Аскеер 2009“ в отделните категории са следните:


За цялостен принос към театралното изкуство
Георги Черкелов


Най-добро представление
„Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, ДКТ-Пазарджик.

Режисура
Десислава Шпатова за „Изкуството да смиташ боклука под килима“ и за „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, Младежкия театър „Николай Бинев“.

Водеща мъжка роля
Николай Урумов за Клов в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, постановка Лилия Абаджиева, Театър 199 „Валентин Стойчев“.

Водеща женска роля
Ирмена Чичикова за Мариане в „Изкуството да смиташ боклука под килима“.

Поддържаща мъжка роля
Захари Бахаров за Пип в „Три дъждовни дни“ от Ричард Грийнбърг, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“.

Поддържаща женска роля
Станка Калчева за Джанет Бърмайстър в „Страхотни момчета“ от Дейвид Язбек и Терънс Макноли, постановка Владимир Люцканов, Младежкия театър „Николай Бинев“.

Изгряваща звезда
Димо Алексиев за Калигула в „Калигула“ от Албер Камю, постановка Явор Гърдев, ДТ-Варна.

Сценография
Васил Абаджиев за „Краят на играта“, Театър 199 „Валентин Стойчев“.

Костюмография
Даниела Олег Ляхова за „ОООО – Сънят на Гогол“ по Николай В. Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, ТР „Сфумато“.

Театрална музика
Асен Аврамов за „ОООО – Сънят на Гогол“.

Съвременна българска драматургия
Захари Карабашлиев за ‛Неделя вечер“.