Не съм бил никога в село Горна Бела речка. Често съм смятал митологизацията му за симпатична поза на млади интелектуалци и бодри участници в неправителствени организации. Сега се срамувам от цинизма си.

Защото наръчникът "Как се прави камбана", издание на Комбинат за нова култура и ИК "Жанет-45", споделя историята на едно самородно гражданско усилие, което и респектира, и вдъхновява. На два пъти камбаната на селото е открадната и, видиш ли, появяват се хора от близо и далеч, които искат да я възстановят, за да влеят нов живот в линеещото село.

Не, камбаната не е черковна, но осветената през 2008 година нова камбана превръща, по думите на местния свещеник, селото в черква. Защо камбаната е веща вещ, която събира хората не само от Горна Бела речка и в паметта, и в бъдещето...

Чудесната книга, зад която, разбира се, стои Диана Иванова, съдържа непретенциозните свидетелства на местните хора за магията на звука, разкази за други откраднати камбани, простички и дълбоки бележки на майстора. За мен обаче искрено затрогващ беше сдържаният разказ на Галина Иванова, ангажирала се с материалните измерения на проекта.
Не забравяйте, книгата е наръчник.