Български  |  English

Мариела Гемишева: Модата ме чакаше

Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса. През 1992 завършва магистратура по дизайн в Академията за архитектура, дизайн и изкуства, Прага. През 2007 получава докторска степен в областта на визуалните изкуства от НХА, София. Три пъти е печелила наградата „Златна игла‛ на Академия за българска мода – два пъти за авангарден моден дизайн (1996 и 1998) и веднъж за дизайнер на годината (2006). Позната е с нестандартните си и експериментални решения в областта на модата и атрактивните си пърформанси. Член на Института за съвременно изкуство, София.

Разговора с нея проведохме в едно от ателиетата на специалност „Мода‛ в НХА.



Геновева Димитрова: Имаме поне три повода за разговор. Първият е 10-годишнината на специалност ‛Мода‛ в Националната художествена академия, където сте преподавател. Вторият е вашият дебют в операта със ‛Саломе‛...

Мариела Гемишева: Може да се каже. За първи път изработвам костюми за цяла опера. Иначе съм правила костюми и друг път.

Геновева Димитрова: И третият повод, макар и доста опосредстван, е, че скоро ще излезе на екран филмът „Коко преди Шанел‛ на Ан Фонтен. И така, завършила сте в Чехия в класа на архитект Борек Шипек и след това сте специализирала при него в Холандия. Как се озовахте в Прага?

Мариела Гемишева: В края на 80-те години учех в Академията „Индустриален дизайн‛ и след І курс имаше възможност да се ходи в останалите соцдържави, за да се продължи съответната специалност. В случая избрах Прага. Мястото беше едно и за него нямаше други кандидати. И заминах. Преподавателите там решиха, че директно мога да продължа във втори курс. Беше ми твърде тежко, защото на чешки трябваше да наваксам теоретични дисциплини, които не бях учила тук... Така се озовах в Прага, което не беше някаква супер обмислена стъпка, но се оказа абсолютен късмет.

Геновева Димитрова: Явно много е била важна за вас срещата с Борек Шипек.

Мариела Гемишева: Да, изключително важна, защото нашите източноевропейски висши училища по това време, според мен, бяха твърде консервативни. И живеехме в нереално време. В Прага имаше много повече възможности да се работи в различни сфери на дизайна, и то професионално. По собствено желание няколко семестъра правех облекло и се занимавах с интериорен дизайн. В случая обаче, когато Борек Шипек попадна в нашето ателие, а това се случи точно през 1989, след т. нар. демократични промени, той обърна сериозно мисленето ни от формално към неформално, за което съм много благодарна. Защото до този момент и образованието, и мисленето ни бяха доста формални. А дизайнерската специалност изисква мисленето да има смисъл, ако мога така да се изразя.

Геновева Димитрова: Е, да, но ако пък има смисъл, но няма известна доза формализъм...

Мариела Гемишева: Да, разбира се, формализмът не пречи, но не трябва да е изцяло доминиращ.

Геновева Димитрова: И после се върнахте в България и заминахте за Холандия?

Светла Петкова: На мен ми направи впечатление, че холандската ви специализация е била в областта на интериорния дизайн. До момента не ви познаваме в тази светлина.

Мариела Гемишева: Интериорен дизайн, защото Борек Шипек е архитект, който изключително се занимава с интериори - интересни и ексцентрични. Той е сред различните световни дизайнери - изключително нестандартен. Но, разбира се, тази нестандартност е подчинена на една съвременна функция. Това е много сериозен професионализъм от висока класа.

Геновева Димитрова: В Холандия функционалният дизайн е издигнат в култ.

Мариела Гемишева: Ами да, ошашавих се, когато попаднах там - за първи път на Запад, естествено. Борек Шипек покани първо в ателието си в Амстердам няколко колеги, включително и мен - общо взето, за да ни отвори очите. А после предложи на мен и на още един колега да останем по-дълго. Просто директно ни включи в свой проект. И аз порисувах много, много столове. Обзавеждахме едно ексцентрично кафене на голяма библиотека в Хага. Та това беше всъщност специализацията.

Светла Петкова: След това правила ли сте интериорни проекти?

Мариела Гемишева: Да, за малко. Занимавах се с интериорен дизайн тук, в София. Дори печелех доста пари. Това беше през 1996-97, по време на голямата инфлация. Работех чудесно със строителни инженери и не толкова чудесно с наши архитекти. Все пак, успявах да работя, но настъпи икономически срив в България и тогава моите клиенти си спряха строежите. Не страдах особено, че не се занимавам с интериорен дизайн, защото модата ме чакаше. Това е нещо, с което винаги съм искала да се занимавам.

Геновева Димитрова: Доста трудоемка работа е да се занимава човек с мода.

Мариела Гемишева: Изключително. Това изяжда цялото ти време и цялото ти същество. Аз съм започнала доста рано, защото и средното ми образование е художествено, но никога не съм се двоумяла с какво ще се занимавам. Откакто съм започнала да мисля, знаех, че ще се занимавам с моден дизайн.

Геновева Димитрова: Във времето на ЦНСМ, ‛Лада‛, ‛Божур‛...

Мариела Гемишева: Майка ми, между другото, получаваше ‛Божур‛ и ‛Лада‛ и се опитах да намеря вкъщи част от тези стари списания. Някои са твърде ‛симпатични‛. Да не кажа даже, че са и доста любопитни. Защото това си беше школа, а и ЦНСМ има особена роля, твърде специфична... Там имаше библиотека, но не знам какво се случи с нея. Тези издания са феноменално антивкусни, да кажем така. В никакъв случай не искам да обиждам колегите, работили в тях. Естествено, че имаше много сериозни професионалисти, като Владислав Шмид. Не успях да се запозная с него лично, но познавам работата му, макар и отдалече. И ако става въпрос за личност в българския моден дизайн, това е той.

Светла Петкова: А ако се насочим към това, което се случва сега, как се развиват нещата в специалност ‛Мода‛? Десет години са достатъчно време за поставянето на солидна основа. Всъщност, кой основа специалността?

Мариела Гемишева: Проф. Греди Асса. Допреди 10 години тя съществуваше като ‛Текстил и мода‛. Тоест, двете специалности бяха в едно. В това, да речем, има някаква логика, но модният дизайн, разбира се, трябва да съществува самостоятелно и съответно да общува пълноценно със специалност ‛Текстил‛. Както виждате, ‛Мода‛ съществува при доста полеви условия.

Геновева Димитрова: Това ли са царските конюшни?

Мариела Гемишева: Да. Мога да ви покажа още едно ателие, но тези са по-атрактивни. Имам предвид, че нямаме много добра база. Да не кажем, че е нулева. Но явно в България е много модно да се учи мода и към нашата специалност има огромен интерес. Не знам дали е логично.

Геновева Димитрова: Колко души приемате годишно?

Мариела Гемишева: По десет човека.

Геновева Димитрова: А колко завършват?

Мариела Гемишева: Общо взето, толкова. Не изключваме.

Геновева Димитрова: И не се отказват?

Мариела Гемишева: Не. Всъщност има хора с по-сериозни възможности и интереси, които продължават в Европа. Но специалността наистина започна да се развива и има шанс да стане професионална, ако мога така да се изразя. Не че сега не е, но ще й трябва много по-сериозна връзка с производителите на модни продукти. Ситуацията в момента обаче е такава, че точно тези професионални среди „успокояват‛ дейността си, ако мога така да се изразя.

Светла Петкова: Въпросът за реализацията, според мен, е един от най-важните. Как всъщност се развиват вашите студенти, освен че някои заминават за Европа?

Мариела Гемишева: Малцина работят като реални модни дизайнери. В България няма къде. Много малко са производителите, които могат да си позволят да произвеждат и нов дизайн, за да издържат на съответен пазар. Общо взето, по-разработените фирми работят за западни и източноевропейски пазари, но трудно си позволяват професионални дизайнери. Преди две години започнаха да се интересуват от наши студенти, но в момента положението се промени, така че като реални модни дизайнери работят малко. Повечето са стилисти по т. нар. лайфстайл издания. Някои работят и като графични дизайнери. ‛Мода‛ дава доста добра визуална култура и студентите биха могли да се преориентират и към други специалности. Модният дизайн е много широко понятие и там се изискват изключително много качества.

Геновева Димитрова: Миналата седмица със Светла по различни пътища дойдохме на юбилейното ревю в Академията. Аз успях да вляза, но бях изтикана от придошлите млади хора и родители.

Светла Петкова: На мен винаги ми е правело впечатление любопитството към ревютата, организирани от НХА.

Геновева Димитрова: Интересна бе темата - Конструкции/Градът/Гъвкавост. Звучи маниашки. За съжаление, абсолютно нищо не успях да видя, освен ексцентричните тоалети на момичетата отвън, които влязоха после. Може би те са били част от дизайнерките.

Мариела Гемишева: Възможно е. Обикновено към такъв тип наши събития има наистина огромен интерес. Може би той трябва да бъде регулиран, защото ми се струва, че на първия ред трябва да стои доста по-професионална публика, отколкото в момента - защото наистина, ако 15 студенти завършват и си поканят роднините, залата е готова.

Геновева Димитрова: Твърде малка е. Спомням си прекрасно студентско ревю в Софийска градска галерия.

Мариела Гемишева: Това беше ревю на първите бакалаври на специалността, които водех аз. Интересът наистина е голям и ревютата трябва да се случват в по-възможни пространства. Но едно такова нещо струва доста пари и тъй като, все пак, Академията притежава галерия, катедрата прецени, че това е доброто място за случая. А СГХГ е била домакин няколко пъти на такива събития, за което искам да й изкажа специални благодарности.

Геновева Димитрова: Ив Сен Лоран, Жан-Пол Готие, Версаче, Валентино са работили в киното. Но най-продуктивен на екрана е Ив Сен Лоран, ‛обличайки‛ 13 филма: от Les Collants noirs на Терънс Йънг (1960) през ‛Дневна красавица‛ на Луис Бунюел (1967) до The Hunger (1983) на Тони Скот...

Мариела Гемишева: И най-вече чрез присъствието на Катрин Деньов. Тя му е лице. Това е иконна двойка...

Геновева Димитрова: Върху терена на модата вие сте единствената концептуална авангардистка у нас. Нямате аналог. Защото радикално изявявате и своето его, и своето разбиране за телесността, за свободата, за ситуирането на тялото, със или без дрехи, в пространството... За съжаление обаче, само веднъж съм гледала ваши дрехи на екрана - в „Пясъчен часовник‛ (1999) на Георги Дюлгеров.

Мариела Гемишева: Да, това беше много хубава покана и тя излезе от ‛Култура‛, между другото, за което благодаря. Имаше някаква публикация за мен и чрез нея Георги Дюлгеров ме откри. Той директно взе и мен, и ателието, и колекцията. Дори и моделите, с които работех по това време.

Геновева Димитрова: Спомням си екстравагантно-стърчащи тоалети.

Мариела Гемишева: Беше след мое ревю, което правих по Франк Запа. Харесвам го, защото музиката му е много странна и ме кара да мисля. Просто показах колекцията с вградени духови инструменти в прическите. И Георги Дюлгеров видял това. С него се работеше фантастично. Много съм щастлива от срещата ни, както и от срещата сега с Пламен Карталов. Изобщо, може би имам късмет да работя с личности.

Геновева Димитрова: Каква е разликата между работата ви в киното и в операта?

Мариела Гемишева: Огромна. Операта е една от най-консервативните културни среди изобщо. И най-консервативното, според мен, изкуство.

Геновева Димитрова: Да, но като видях костюмите за ‛Саломе‛…

Мариела Гемишева: Това беше революция. Изобщо, цялата постановка беше доста рискова за операта, но тя се финансира от една австрийска фондация, която подпомага средноевропейски и източноевропейски оперни театри с международни пари. А мен ме откриха чрез австрийското посолство. Пак много странно. И, естествено, се съгласих. Реших, че с екипа ми, в който са мои студенти, можем да я свършим тази работа. ‛Саломе‛ беше твърде сериозно предизвикателство, но самата режисьорска концепция беше много съвременна. По този повод намериха и мен, предполагам, а не класически костюмограф, с какъвто операта разполага. Изобщо, аз съм много щастлива от този проект, защото въз основа на една много семпла, чиста сценография и агресивно семпла режисура трябваше да направим костюмите изключително активни, но в една съвременна визия, което не е много лесно, защото тук трябва много мярка.

Геновева Димитрова: А те са и оскъдни, доколкото разбирам.

Мариела Гемишева: Не, не са съвсем оскъдни. По-скоро може да се каже - семпли.

Геновева Димитрова: Аз видях Саломе. Тя е почти гола.

Мариела Гемишева: Само в един момент. Може би това е най-популярната снимка, защото, след танца със седемте воала, Франческа Патане остава почти гола и, естествено, в нашите медии това става най-популярната фотография. Има много по-добри. Но Цветана Бандаловска, която е другата Саломе, защото екипите са два, е много млада наша прима с изключително присъствие. Преди няколко дни беше последното представление за сезона. Мисля, че тя ‛изяде‛ и сцената, и залата, и публиката, и сградата. И цялата зала стана на крака - нещо, което само във филмите съм виждала. Геновева Димитрова: Напоследък софийската публика много често става на крака.

Мариела Гемишева: Може би. На мен ми се случи за първи път. А разликата между опера и кино е огромна. За мен са важни мотивът и концепцията. Разбира се, в киното се работи по един начин и с едни професионалисти, а в операта – с други... Концептуалният ми подход е еднакъв, но средствата са различни. Имам предвид, че трябва първо да се изгради идея, след което тя съответно да бъде реализирана, но аз мисля с една глава.

Геновева Димитрова: А имате ли си любим режисьор, с когото мечтаете да работите?

Мариела Гемишева: Това не съм го мислила. Между другото, мечтаех си да облека оперна прима и ми се случи. Сега трябва да измисля един такъв режисьор, за да ми се случи.

Геновева Димитрова: Конвенционалната мода днес се оказа по-голяма диктаторка, отколкото можехме да си представим. Просто консумативното общество с целия този потребителски хъс превръща модата в някакво страшилище.

Мариела Гемишева: Абсолютно страшилище с много задължителни подчинения. Нещо, което мен, естествено, ме дразни и по този повод аз си почивам с арт. Тоест, със съвременно изкуство. Защото цялото това стягане и деклариране как трябва да изглежда съвременният човек, какъв трябва да е неговият лайфстайл, мен това ме задушава. Не бих могла да се подчинявам. Просто влизаш в една матрица и после дали излизаш от нея или не... и въобще дали там се случва нещо. Може би нищо не се случва.

Геновева Димитрова: И ако липсва само един аксесоар, вече се превръща в травма.

Мариела Гемишева: Ами да, драматично е. Освен това, цветът на ноктите, ако не е спазена линията, също може да бъде драма... Но аз й благодаря на модата, че има такива рамки, защото без тях може би нямаше да стигна до т.нар. съвременно изкуство и до моите изяви в него. Благодарение на такъв тип рамки, просто си почивам. Излизам. Занимавайки се също с моите арт проекти. Защото някой път ревютата ми предпочитам да се определят като пърформанси.

Светла Петкова: Като цяло вашите „арт ревюта‛ са си точно пърформанси. В тях самите дрехи нямат обичайната си функция, а по-скоро участват като пластически елемент, който допълва концепцията и изпълнението.

Мариела Гемишева: Аз дори го доказах в дисертация.

Светла Петкова: Каква е темата на дисертацията?

Мариела Гемишева: Иновативни форми в пърформанса на модния дизайн в края на ХХ век в Западна Европа. Тоест представянето, презентацията на дизайна и особено на модата, защото има доста радикални дизайнери, при които, естествено, формите на представяне на фешън идея са вече доста различни, разнообразни, нестандартни и изненадващи. Но класическото дефиле...

Геновева Димитрова: Така бляскаво иронизирано от Олтман в ‛Прет-а-порте‛.

Мариела Гемишева: На мен това ми изглеждаше наистина като арт пърформанс. Аз го приех изключително сериозно.

Геновева Димитрова: Невъобразимо преживяване. Макар че той издевателства над всичко и всички, все пак никой не е правил по-класен филм за модата и нейните икони. Но ето, днес, въпреки че има Вивиън Уестууд, Аликзандър Маккуин, Жан-Пол Готие - ужасно дръзки и иновативни дизайнери, липсва онова дефинитивно новаторство, присъщо на Шанел, Диор или Ив Сен Лоран.

Мариела Гемишева: Онова е друго време, с възможности за истински haute couture, т.е. за същинско високо майсторство. Днес това е абсолютно невъзможно. Липсва търпението за тази хиперелегантност, постигната през 50-те с new look на Диор или през 60-те и особено през 70-те от Ив Сен Лоран...

Геновева Димитрова: Под новаторство имам предвид например малката черна рокля или костюмът на Шанел, тайорът на Ив Сен Лоран... Днес са разпознаваеми по-скоро брендовете.

Мариела Гемишева: Свръхконсумативният период, в който живеем, много промени нещата. Може би ще се появи някакво връщане към тази висша мода и висша елегантност. Но ето, още в края ХХ век от Азия започна една такава радикална промяна във формообразуване на облеклото. Т. нар. деконструктивизъм, който разбива класическата форма на облеклото, защото от европейска гледна точка обикновено то следва естествените форми на човешкото тяло. Докато азиатците и особено японците правят точно обратното – обличат това тяло със съвършено различни форми, което прави различен силуета и е много сериозна провокация. Тоест, съвсем различна гледна точка по отношение на естетиката на облеклото. За голямо съжаление, тук, в България, този деконструктивизъм не се проявява много активно, макар че някои от студентите се опитват да правят интересни експерименти с него. Но елитните и по-радикални арт среди в Европа изключително се обличат с този японски дизайн - обикновено марка Comme des Garçons. Напоследък една антверпенска фешън школа много активно и сериозно се ориентира към развитието на деконструктивизма в облеклото. Аз го преподавам специално и поставям задачи на студентите в тази посока, защото това е бъдещето. Тоест, азиатската гледна точка би могла да направи някаква по-радикална промяна.

Геновева Димитрова: А измислила ли сте си някаква методология на преподаване, или се съобразявате с академичния стил?

Мариела Гемишева: Естествено, че се съобразявам със съответната програма, но дотолкова, доколкото много често да избягам от нея, за да мога да наваксам случващото се. Защото „Мода‛ е твърде динамична дисциплина и не би могла да се съобразява за дълго с някакви установени правила. И ако някаква програма може да бъде актуална, тя трябва да се прави на няколко месеца, както се произвеждат и модните линии. Тоест, това е твърде амбициозно, естествено, но при мен специално се работи с много интензивно темпо, с много задачи, изключително съобразени с реални осъществявания на идеята: директно влизане в материал, във фешън дефиле, в съответен проект. Освен това, изграждам екип, с който работим заедно във FAC - Fashion Art Center.

Светла Петкова: Какво правите в този център?

Мариела Гемишева: Тъй като аз все пак имам ангажименти, предпочитам да си партнирам с мои студенти, за да мога да им давам възможност да израстват, защото тази дисциплина без реалността изобщо не може да съществува и изобщо не трябва да се учи дори.

Геновева Димитрова: А продават ли се тези експонати?

Мариела Гемишева: Да. Последната колекция е третото издание на проекта ‛Модна инвазия‛. Това са летни облекла от военни парашути. Те са с антикварна стойност. Купила съм всичките от един склад на летище в Казанлък. Абсолютно уникален материал. Той е 100% памук и от него се получават фантастични летни облекла, тоест, може да се експериментира изключително сериозно. Те никак не са традиционни, но пък изглеждат много съвременно и различно. Просто човек се чувства себе си, макар че се усеща различен в една такава дреха, което е целта на моя дизайн. То е ясно, че всички модели са оригинални, но е добре човек да изглежда и като себе си.

Светла Петкова: Какви хора си купуват дрехи от вас?

Мариела Гемишева: Общо взето, работещи момичета - от 18-годишни до около 60. Нямаме възрастов таргет. Специално за колекцията от парашутите най-възрастната клиентка, мисля, че беше над 65. Да не говорим, че е без значение народност, култура... имам няколко клиентки арабки. Само черна жена май не съм обличала още в такъв парашут.

Геновева Димитрова: А какви са цените? ‛Атрактивни‛ ли са?

Мариела Гемишева: Не особено. Малко са високи. Защото са уникални облекла.

Геновева Димитрова: Четирицифрени?

Мариела Гемишева: Не. Тези са трицифрени. И до четирицифрени се стига, но тогава стават изключително трудно продаваеми. И такива имаме, но те са по-редки.

Светла Петкова: В България май като цяло и хората, и дизайнерите са по-консервативни и не са отворени към по-крайни експерименти.

Мариела Гемишева: Не бих казала консервативни, а по-скоро не особено просветени. Имам предвид, като че ли българинът е леко мързелив да гледа, да се интересува и да чете.

Геновева Димитрова: И модните колекции, актуални във Франция или Италия, тук идват със закъснение. Въпреки че се наваксва, но през Китай. Тоест през ерзаците.

Мариела Гемишева: Целият световен пазар в момента е зависим от Азия. За добро или за лошо, но сериозните производства на текстил и на облекло са вече там. А модата открай време е зависима от производителите. Изключително малко производства останаха, да речем, в Италия, които се смятат за много качествени, но са страшно скъпи и твърде малко хора биха могли да си ги позволят. Тоест, за голямо съжаление, в България могат да си ги позволят тези, които може би няма да разберат за какво става въпрос и само цифрата ще им бъде важна. Та в Европа почти не останаха места, където да се произвежда качествен моден дизайн.

Светла Петкова: Един въпрос от редакцията: след като правите толкова много сватбени рокли, какво е отношението ви към съжителството без брак?

Мариела Гемишева: Абсолютно нормално. Аз самата така съществувам. Изобщо ми се струва, че сватбеният театър е излишен, защото има достатъчно професионални.

Светла Петкова: Често използвате сватбени рокли в своите пърформанси. Какво всъщност символизират те? За какво са знак?

Мариела Гемишева: Това е дреха, за която всяка жена си мечтае. Просто носи култ, който много често, според мен, е излишен; и ако ги употребявам, общо взето, ги унищожавам. Освен това съм правила много сватбени облекла за мои клиенти и това е един от най-досадните моменти в професията. Много е тежко. Цялата фамилия се занимава с този проблем - огромна и твърде излишна енергия...

Геновева Димитрова: За рокля, която няма да облечеш втори път.

Мариела Гемишева: Да речем, да. Имам и умни клиенти, с които правим други комбинации и измисляме роклите по-функционални, но въпреки те изискват официалност, тържественост и т.н. Мисля, че това е страдание и някаква форма на висш мазохизъм, особено на нашата територия. Но виждам, че хората се радват, когато се женят. Или поне така изглежда. Говоря за класическите рокли, които са натоварени наистина с този култов момент. А той буквално съсипва психиката на съответната булка и ужасно много хора около нея. Разбира се, сигурно има и удоволствие да се правят такива неща, особено като виждаш, че жената е много щастлива, но ми става твърде тежко...

Светла Петкова: Нали обикновено с булчинската рокля завършват ревютата.

Мариела Гемишева: Да, доскоро, но тази схема вече отпадна.

Геновева Димитрова: След като бракът все повече отпада като институция.

Мариела Гемишева: Той е хубава институция сигурно, но е твърде романтична за времето, в което съществуваме. А и трябва да си съхраняваш роклята в специална зала. Дори от такава гледна точка сватбата ми се струва проблемен момент. Да не говорим пък за какви пари става въпрос, макар че е хубаво човек да харчи. Аз също обичам, когато мога.

Геновева Димитрова: А какво е вашето отношение към спора за Музея за съвременно изкуство?

Мариела Гемишева: Това е чудесна новина, но аз като човек, който се занимава със съвременно изкуство, си задавам изключително много въпроси и, общо взето, всички са обвързани с професионалното занимание по отношение на такъв сериозен проект, който се казва Музей за съвременно изкуство.

Защото, за да има музей, трябва да има колекция. Къде е тази колекция, изобщо не ми е известно. Подозирам, че не съществува. Има професионални хора, които биха могли, естествено, да се заемат с такава сериозна инициатива, защото ние сме май единствената държава в Европа, която няма музей за съвременно изкуство. Дори в Тирана има. В Скопие, естествено, има. Просто това е изключително нелеп парадокс и според мен все още нямаме Музей по простата причина, че може би тази възможност трябва да се даде на професионални хора. А такива има.

Светла Петкова: Според мен най-важното е, че в момента няма ясна стратегия и заявено отношение. Има пари за ремонт на сградата, но не е ясно какво ще се случи, след като приключи този ремонт. Никой, нито от МК, нито от НХГ, говори за това.

Мариела Гемишева: Ами фактът е, че не съществува колекция. Това място, вместо музей за съвременно изкуство, навярно ще съществува по друг начин, ще бъде нещо различно.

Светла Петкова: На фона на липсващата музейна колекция от последните 20 години се опитах да си представя модата като част от музея. Звучи направо нереалистично за нас.

Мариела Гемишева: По принцип има много съвременни художници, които използват модата като материал, например Силви Фльори, Ванеса Бикрофт, Пипилоти Рист. Пипилоти познавам лично, дори има мои дрехи. Мисълта ми е, че е абсолютно възможно такъв тип работи да присъстват в музеи. А иначе единствената институция, която се старае по този повод, е СГХГ, която вече, между другото, има колекция. И при положение, че вече съществува такава професионална институция като СГХГ, мисля, че беше елементарно там по някакъв начин да се обвържат ангажиментите, за да може проектът да има професионален вид.

Светла Петкова: По принцип и сега не е късно за сътрудничество, но наистина е важно, че желанието липсва.

Мариела Гемишева: Разбира се, че не е късно. Това е изключително радостна новина.

Светла Петкова: Кога ще можем да видим следващия ви пърформанс?

Мариела Гемишева: Родена съм на Хелоуин и втора година си мечтая да организирам някакъв фешън пърформанс, защото това е дата и настроение за такова нещо. Имам такъв проект, но общината ми отказа финансиране м. г. Мисля обаче да реализирам идеята. Така че ми стискайте палци да направим едно такова готино провокативно модно събитие.

2 юли 2009 г.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”