Български  |  English

Проф. д-р Снежина Панова (16.1.1933 – 17.7.2009)

Театровед, театрален историк и теоретик, педагог, автор на няколко книги – Снежина Панова сякаш живееше някъде успоредно на останалите, винаги отзивчива, но и винаги леко отстранена, скрита зад пословичното си остроумие и ефектната си светска артистичност. Беше от малцината от своето поколение, които някак преминаха през годините, без да направят осъдими и тогава, и от днешна гледна точка компромиси, остана някак чиста и будеща уважение сред многобройните си ученици и колеги. Беше смела в едни времена на несмелост, беше готова да се лиши от предимствата на правилно мислещите. Безпогрешно различаваше добрия театър и добрата драматургия от лошия театър и слабата драматургия; и правеше възможното да защити първите от неуморността на вторите. Беше странна, неочаквано аристократична, иронична и саркастична – когато се налагаше, доброжелателна и вярваща на младите. Беседите с нея бяха незабравими. В тях имаше от умората на знаещия, но и от жаждата за докосване до простодушието на вярващия.

Чувствах я особено близка, но близки не бяхме. Беше от любимите ми преподаватели във ВИТИЗ и може би първата, която ме поощри в писането. Нейното поощрение не толкова ласкаеше суетата ми, колкото активизираше някакво неочаквано зараждащо се усещане, че тъкмо пред нея (и пред още няколко души) не бих искал съвсем пък да се излагам със своите дребни текстове.

Това усещане не преминава вече толкова години…

Сбогом, професор Панова. Ще ви помним…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”