Български  |  English

Фридрих Голдман (1941-2009)

Фрагмент в памет


На 24 юли почина големият германски композитор и диригент Фридрих Голдман. Той бе сред най-интересните, най-значимите и провокативни творци на Германия, а до 1989 г. – на ГДР. След падането на берлинската стена Голдман бе професор в известното Висше училище по изкуствата в Берлин. Той бе много умен творец, но също и човек с отривист, чепат характер, с парадоксално мислене, способен ясно да формулира приятни и неприятни истини. И да ги изговаря. Бе свързан с България - съпругата му Лина Семова-Голдман е музиколог с немско образование; тук имаше много приятели и колеги, подкрепяше всички идеи, свързани с развитието на новата музика у нас.

Българският композитор Адриан Павлов, който работи предимно в Берлин, откликна на молбата на „Култура“ да припомни на нашите читатели „фрагменти“ от човека и твореца Фридрих Голдман:

Контактите ми с великолепния човек и композитор Фридрих Голдман датират от 1998 г. Тогава започнах да уча пиано в Берлин и имах щастието веднага да попадна в студентски ансамбъл за нова музика, дирижиран от Голдман. Вече знаех кой е той, но не познавах творбите му. Запознанството ми с тях дойде скоро след това. Като начало имах възможност да се убедя в музикантските и диригентските му качества – точен мах, ясна представа за крайния звуков резултат, ефективно разпределение на репетиционното време.

След гореспоменатата ни първа и единствена съвместна проява узнах за трайната връзка на Голдман с България. Много пъти съм се възхищавал на подробните му познания в областта на новата българска музика. Голяма част от своите композиции Голдман е написал в България през лятото.

Учениците му разказват, че бил строг преподавател. Мога да го потвърдя от личен опит. „Откъде вземате всичките тези ноти?“ „Работете върху началния материал!“ „Забравил сте, че педалът на арфата има по-друга функция от този на пианото.“ И така нататък. Годината е 1999, критиката – унищожителна, но точна и обективна. И искрена. Няколко години по-късно получих следния коментар от него за новите ми творби: „Хубаво е, че в България човек може да види ноти, които заслужават да носят това название.“

От обемното творчество на Голдман предпочитам определено някои композиции от 70-те и 80-те години на миналия век. (Колко странно звучи това!) Става дума за 4 пиеси и Концерт за пиано, за ъгловатата и първична Симфония № 1, за бляскаво написаната оркестрова пиеса „Inclinatio Temporum“. В тези композиции прозира оригиналната творческа индивидуалност на един композитор, който отлично познава традициите в музиката,, за да ги нагажда към своята музикална концепция – не обратно, както биха ни подвели заглавията на някои от композициите му. Последното вероятно дава повод на някои по-бурни младежи да приписват на Голдман „неокласицизъм“, какъвто този заклет враг на „нео“-явленията в изкуството едва ли е търсил съзнателно.

Фридрих Голдман бе една от все по-рядко срещаните комплексни личности, общуването с него носеше моменти на истинско удоволствие, на мисловна красота.


А. П.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”