Доайенът на българското театрално съсловие, актьорът Петър Василев ни напусна. Човекът, който с преклонение разказваше за работата си с Роза Попова (в Драматичната студия при Българска въздържателна федерация, ръководена от Адриана Будевска, Роза Попова, Стоян Попов и Светослав Камбуров-Фурен - 1933-1934 г.), който е творил със Стоян Бъчваров, Константин Кисимов, Н. О. Масалитинов, Николай Лилиев и много други големи имена на нашата сцена, си отиде. Творческият му път минава през много перипетии, за които сладкодумно разказваше, а за много от срещите си с христоматийни наши творци написа важни текстове. Играе на сцената от 1932 г. Работи в театър ‛Народна сцена“ (1933), ДТ-Варна (1934-1939), ДТ–Пловдив (1939-1943), ДТ–Русе (1943-1945). Увенчава дългата си и успешна кариера с работата си в Народния театър ‛Иван Вазов“ – от 1945 до 1989 г.

Списъкът на неговите паметни роли е огромен. Петър Василев бе олицетворение на плодотворните връзки между творческите поколения в българския театър през последните повече от 70 години.

Поклон!

Н. В.