Ето че август – традиционно жестокият към българския театър месец – ни отне и Катя Зехирева.

Голяма българска актриса, педагог, дълги години директор (първо на ДТ-Габрово, а след това 15 години на Театър 199), рецитатор, театрален деец – всичко това при Катя Зехирева беше съчетано с особен финес, изящество и толерантност. Беше запалено влюбена в театъра, в сценичното слово. Творци като нея внасят благородство на нашата сцена, правят я потребна за зрителите. Имаше много почитатели. С много характерното само нейно кокетство, с паметния си глас, с персонажите, които претвори на сцените, тя печелеше любовта ни и нашата признателност.

Като директор направи така, че Театър 199 да има едни от най-ярките си и неповторими като постижения спектакли. ‛Театър, любов моя“ беше името на емблематичния спектакъл по Валери Петров (режисьор Младен Киселов), но това беше и нейното верую, на което всеотдайно служеше.

Сбогом, Катя, няма да те забравим…

Никола Вандов