Вече седем десетилетия ни отделят от трагичната, черна дата в историята на цивилизацията – 1 септември 1939 г. Първият ден на най-разрушителната, кръвопролитна война, която трябваше да преживее и Европа, и цялото човечество. Когато министър-председателят на Полша Доналд Туск ме покани на мероприятията, посветени на началото на Втората световна война, приех без никакви колебания. Просто не можех да постъпя иначе. Защото тази война отне живота на 27 милиона мои съотечественици и във всяко руско семейство е жива болката от загубата. От поколение на поколение се предава гордостта за Великата победа, за подвизите на дядовците и бащите, преминали през фронтовите пътища. Защото Русия и Полша бяха съюзници в тази справедлива битка. Общият нравствен дълг на живеещите днес е да преклонят глава пред загиналите, пред мъжеството и издръжливостта на войниците от различни държави, сражавали се и победили нацизма.

ХХ век остави дълбоки, незарастващи рани – революции, преврати, две световни войни, нацистката окупация на голяма част от Европа и трагедията на Холокоста, разделянето на континента по идеологически принцип. Но в паметта на европейците са и победният май на 1945 г., и Хелзинкският договор, падането на Берлинската стена, огромните демократични промени в Съветския съюз и Източна Европа на границата на 90-те години.

Всичко това е наша обща история и тя е неотделима от нас. И няма съдия, който би могъл да произнесе над миналото абсолютно безпристрастна присъда. Както няма и държава, която да не е познала трагични страници, тежки обрати, държавни решения, отдалечени от високите морални принципи. Задължени сме да извличаме уроци от историята, ако искаме да имаме мирно и щастливо бъдеще. Само че е много вредно и безотговорно да се спекулира с паметта, да се препарира историята, да се търсят в нея поводи за взаимни претенции и обиди.

Полуистината е винаги коварна. Миналите трагедии, не докрай осмислени или фалшиво и лицемерно тълкувани, неизбежно водят до нови историко-политически фобии, които сблъскват държави и народи. Влияят върху съзнанието на обществото, изкривявайки го в полза на недобросъвестни политици.

Историческата картина не е евтина репродукция, която можеш халтурно да ретушираш. Според желанието на поръчителя да махнеш онова, което не му харесва, или да промениш тона, да добавиш светли или тъмни бои. За съжаление, в наши дни често се налага да се сблъскваме с подобни примери на преобръщане на миналото. Свидетели сме на опити да се пренапише историята според нуждите на политическата конюнктура. В някои държави отидоха още по-далеч – героизират нацистките помагачи, поставят в един ред жертвите и палачите, освободителите и окупаторите.

Отделни епизоди се изтръгват изкуствено от общия исторически фон, от политикоикономическия или военностратегическия контекст. Предвоенната ситуация в Европа се разглежда фрагментарно и извън причинно-следствените взаимовръзки. Симптоматично е, че с подмяна на историята често се занимават тези, които на дело прилагат двойни стандарти и в съвременната политика.

Неволно си задаваш въпроса доколко такива „митотворци‛ са се отдалечили от авторите на незабравимия сталински „Кратък курс по история‛, в който се зачерквали неудобните на „вожда на всички народи‛ фамилии и събития, натрапвали се напълно идеологизирани версии за миналото.

Така днес, без да се замислят, ни предлагат да признаем, че „първият изстрел‛ за Втората световна война е единствено съветско-германският пакт за ненападение от 23 август 1939 г. Обаче поборниците на тази позиция не си задават елементарния въпрос – нима Версайският договор, който сложи край на Първата световна война, не остави след себе си множество „мини със закъснител‛? Най-важната от които е не просто запечатването на поражението, но и унижението на Германия. Нима границите в Европа не започнаха да се рушат много преди 1 септември 1939 г.? И не го е имало аншлусът на Австрия, не го е имало разпокъсването на Чехословакия, когато не само Германия, но и Унгария, и Полша са взели участие в териториалното преразпределяне на Европа. Ден след сключването на мюнхенското съглашение Полша отправя ултиматум към Чехословакия и едновременно с немските войски настанява армията си в Тешинска и Фрищадска област.

И можем ли да си затворим очите за задкулисните опити на западните демокрации да се „откупят‛ от Хитлер и да пренасочат агресията му „на Изток‛? И затова как планомерно и безотговорно се разграждаха гаранциите за безопасност и системите за ограничаване на въоръжаването, съществуващи в Европа.

Накрая, какво беше военнополитическото ехо от съглашението, подписано в Мюнхен на 29 септември 1938 г.? Не реши ли тогава Хитлер, че „всичко му е позволено‛? Че Франция и Англия „няма да си мръднат пръста‛, за да защитят съюзниците си. „Странната война‛ на западния фронт, трагичната съдба на захвърлената без помощ Полша, за съжаление, показаха, че надеждите му не са били напразни.

Извън всякакви съмнения, с пълно основание трябва да бъде осъден пактът Молотов-Рибентроп, сключен през август 1939 г. Но нали година по-рано Франция и Англия подписаха в Мюнхен известния договор с Хитлер, разрушил всички надежди за създаване на единен фронт за борба с фашизма.

Днес си даваме сметка, че всяка форма на съглашение с нацисткия режим е била морално неприемлива и не е имала никакви перспективи от гледна точка на практическата си реализация. Само че в контекста на онези исторически събития Съветският съюз не само е останал сам срещу Германия, понеже западните държави са се отказали от предлаганата система за колективна безопасност, но и се е изправил пред заплахата от война на два фронта – нали точно през август 1939 г. вече е горял огънят на конфликта с японците при река Халхин-Гол.

Да отхвърлиш предложения от Германия пакт за ненападение при положение, че възможните съюзници на СССР на Запад вече са тръгнали на аналогична договореност с немския райх и че не искат да си сътрудничат със Съветския съюз; сам да се сблъскаш с мощната машина на нацизма – съветската дипломация от онова време напълно основателно е смятала това най-малкото за неразумно.

Мисля, че точно съглашението в Мюнхен е довело до разединяване на обективните съюзници в борбата с нацизма, предизвикало е у тях взаимно недоверие и подозрителност. И когато се обръщаме към миналото, всички ние – и на Запад, и на Изток в Европа – трябва да помним до какви трагедии водят страхът, задкулисната кабинетна политика, стремежът за обезпечаване на собствената безопасност и национални интереси за сметка на другите. Не може да има разумна, отговорна политика извън нравствените и правните норми. Според мен, нравственият аспект на провежданата политика е особено важен. И в тази връзка ще напомня, че в нашата държава аморалният характер на пакта Молотов-Рибентроп е получил еднозначна парламентарна оценка. Което засега не може да се каже за ред други държави – макар те също да са взимали далеч не еднозначни решения през 30-те години.

И още един урок, произтичащ от историята. Целият опит на междувоенния период – от Версайския договор до началото на Втората световна война – убедително свидетелства, че не е възможно да се създаде ефективна система за колективна сигурност без участието на всички държави от континента, включително Русия.

Сигурен съм, че Европа има сили да стигне до обективната оценка на трагичното ни съвместно минало, застраховайки се от повторение на предишните грешки. Не може да не вдъхва оптимизъм обстоятелството, че по време на състоялата се през май във Варшава международна конференция на историците, където участваха руски, полски и германски изследователи, прозвучаха немалко премерени, обективни оценки за причините за Втората световна война.

За народите на Съветския съюз, Полша и много други държави тя беше война за живот, за правото да имаш собствена култура, език, бъдеще. Ние помним всички, които участваха в тази борба заедно със съветския народ. Помним поляците, които първи застанаха на пътя на агресора, мъжествено защитаваха Варшава и укреплението на Вестерплате през септември 1939 г., а после се сражаваха в редовете на Армията на Андерс и Полската войска, в отрядите на Армия Крайова и Армия Людова. Помним американците, англичаните, французите, канадците, другите войници от „Втория фронт‛, освободили Западна Европа. А също и германците, които, без да се страхуват от репресиите, оказваха съпротива на хитлеристкия режим.

Създаването на антихитлеристката коалиция без преувеличение е повратна точка в историята на ХХ век, едно от големите, определящи събития на изминалото столетие. Светът видя, че държавите и народите, при всички различия, многообразни национални стремежи, тактически противоречия, в името на бъдещето са способни да се обединят за противодействие на глобалното зло. И днес, когато ни обединяват общи ценности, просто сме задължени да използваме този опит от партньорството, за да противостоим ефективно на предизвикателствата и заплахите, да разширим глобалното пространство на сътрудничеството, да изличим такива анахронизми като разделителните линии, какъвто и характер да имат те.

Очевидно е, че в тази логика изобщо не се вписват рецидивите от конфронтационното наследство на „Студената война‛, блоковите подходи към ключовите проблеми на съвременността. Истински демократичният многополюсен свят изисква укрепване на хуманистичните начала в международните отношения, предполага неприемане на ксенофобията, отказ от опита да се застане над закона.

И все пак, може да се твърди, че Европа, светът като цяло се движи към по-голяма безопасност за всички, към разбиране на важността от съвместната работа, към сътрудничество, а не към умножаване на противоречията.

Следвоенното историческо помирение на Франция и Германия откри пътя към създаването на Евросъюза. На свой ред, мъдростта и великодушието на руския и немския народ, далновидността на държавните дейци на двете държави позволиха да се направи решителна крачка към строителството на Голяма Европа. Партньорството между Русия и Германия се превърна в пример за движение един към друг, за устременост към бъдещето при внимателно отношение към паметта за миналото. Днес руско-германското сътрудничество играе важна позитивна роля в международната и европейската политика. Сигурен съм, че и руско-полските отношения рано или късно ще достигнат такова високо, истинско партньорско ниво. Това е в интерес на нашите народи, на целия европейски континент.

Ние сме дълбоко признателни за това, че в Полша, в земята, в която почиват повече от 600 000 войници от Червената армия, дали живота си за нейното освобождение, внимателно и с уважение се отнасят към нашите войнишки гробища. Повярвайте, тези думи не са дан на протокола, те са искрени и от сърце.

Народът на Русия, комуто тоталитарният режим също повреди съдбата, разбира добре чувствителността на поляците по отношение на Катин, където почиват хиляди полски военнослужещи. Задължени сме заедно да помним жертвите на това престъпление.

Мемориалите „Катин‛ и „Медно‛, както и трагичната съдба на руските войници, взети в плен по време на войната през 1920 г., трябва да се превърнат в общ символ на скръбта и взаимната прошка.

Сенките на миналото не могат повече да помрачават днешния, а още повече утрешния ден на сътрудничеството между Русия и Полша. Наш дълг пред отишлите си, пред самата история е да направим всичко, за да разтоварим руско-полските отношения от тежестта на недоверието и предубедеността, останали ни в наследство. Да обърнем страницата и да започнем да пишем нова.

Днес, отбелязвайки първия ден на Втората световна война, мислите ни са обърнати и към последния й ден – Деня на победата. Бяхме заедно в тази битка за бъдещето на човечеството. И само от нас зависи всичко най-красиво и добро, което свързва народите на Русия и Полша, да прерасне в нови дела, да се умножи през настъпилия ХХІ век.

Важно е, че днес в руско-полските отношения започва да се проявява точно тази съзидателна логика. След неоправдано проточилата се пауза, се възобнови работата по ключовите механизми на двустранния диалог – както на държавно, така и на обществено равнище. Развиват се междурегионалните контакти, разширяват се културните, образователните и други хуманитарни обмени.

В успешна за търговско-икономическите връзки на държавите се превърна 2008 г. – взаимният стокообмен нарасна повече от един и половина пъти. И в днешните сложни условия на глобална криза имаме намерение да приложим всички усилия, за да преодолеем влиянията на неблагоприятната световна икономическа конюнктура и да започнем нови перспективни проекти. Става дума за енергетика, транспорт, високи технологии и иновации, за засрещане на потоци от инвестиции в промишлеността, селското стопанство и инфраструктурата. С една дума, пред Русия и Полша се откриват многообещаващи перспективи за партньорство, за изграждане на отношения, достойни за две големи европейски нации.

В заключение, бих искал да предам на всички поляци и преди всичко на ветераните от Втората световна война най-топли пожелания за мир, щастие и разцвет.


Статията на министър-председателя на Руската федерация е публикувана в „Gazeta Wyborcza‛ на 31 август 2009 г.

Превод от руски Веселина Гюлева