Това е разтърсваща история за любов и репресия, създадена по действителен случай. Филмът е с днешна рамка, но в спомените си възрастният Юрий Светлов (Дмитрий Улянов) се връща към 1967-68 в градчето Легница в западна Полша, където е изпратен като летец с чин капитан, след като е изваден от отряда на космонавтите. Всъщност от 1945 до 1993 в градчето има гарнизон на СССР и се помещава щабът на Северната група войски, както се е наричала официално съветската армия в Полша. Отношенията поляци-руснаци са исторически сложни, но те са ‛братя по оръжие“ във Варшавския договор – единни в студената война с НАТО и САЩ. Тъй като руснаците там са много, а и се отнасят високомерно към полските си колеги, техният квартал е наричан ‛малката Москва“.

Съпругата на капитана Вера (Светлана Ходченкова) е млада, изящна и на вечеринка по случай 50-годишнината от Октомврийската революция изпълнява на полски песни на Ева Демарчик. Спечелва награда и я получава от полския поручик Михал Яницки (Леслав Журек). Пламва любов. Междувременно двамата тайно кръщават бебето на пилот-арменец (Артьом Ткаченко), тъй като родителите му трябва по същото време да пият водка с новопристигналия майор от КГБ (Алексей Горбунов). В крайна сметка Вера забременява. Веднага става ясно, че не Юрий е бащата – ченгето обяснява, че не е станал космонавт, тъй като не е идеален – не може да има деца. Вера иска развод, но е невъзможно – щяла да даде лош пример. С бебето ги изписват на 21 август 1968 – денят, в който войските от Варшавския договор нападат Чехословакия. Юрий е мобилизиран, но на раздяла моли жена си да кръсти момиченцето Вера. Надянал съветска униформа, Михал се мъчи да види любимата си, но КГБ е нащрек и вдига тревога. Обявяват, че е загинал в катастрофа. На мост съветски апаратчици натикват Вера в черна кола. Тя се самоубива. Това разбираме още в началото, когато Юрий и дъщерята Вера (същата актриса) отиват в градчето да посетят гроба й. Младата Вера е неприятна бизнесдама, която презира баща си заради неговата мекушавост, а майка си ненавижда заради поляка. Едва на финала, когато там вижда и куцащия Михал с букет, тя прощава...

Режисурата е деликатна, без да е оригинална. Съвременният пласт на филма е направо декларативен, а срещата на гробището е като в латиносериал. Що се отнася до Светлана Ходченкова, тя наистина е различна в двете роли, но това по-скоро се дължи на стайлинг и операторско внимание. Не бих казала, че е бездарна, но ако като Вера-старша е събрана и сияйна, като Вера-младша е по-скоро бутафорна. Затова пък визията е по полски елегантна и останалите руски актьори са страхотни.

Изпепеляващата любов в менгемето на репресивния тоталитарен апарат не е нова тема в киното, но тук е любопитно полско-руското сътрудничество в проекта. ‛Малката Москва“ е не просто мелодрама, а сериозен опит за осмислянето на идеологическия абсурд и на руско-полската вражда. Филмът обаче остана незабелязан от журито на ‛Любовта е лудост“.