В края на миналата седмица се проведе първият кръг на конкурса Елиас Канети, в който по регламент трябваше да бъдат излъчени до десет номинации за участие във втория и окончателен кръг. Ще припомня, че Канети е национален конкурс за нова проза и драматургия от български автори, организиран от Община Русе. Провежда се веднъж на две години и това е вече третото му издание. Преди да изредя номинациите, които бяха направени, бих искала да разкажа малко повече за проблемите, които журито трябваше да реши, тъй като това са проблеми, типични и специфични за повечето големи литературни конкурси, които се провеждат в България. Фразата „български автори“ например стана малко двусмислена с бързото разселване на наши писатели по целия свят. Всеки конкурс трябва наново да решава какво ще прави с онези книги, които са написани от автори-българи, но на чужд език, и едва впоследствие са преведени на български. Канети намери едно добро решение, като прие за участие само книги, които са били написани на български или поне са преведени на български от самите им автори. След това идва вечният проблем на всички конкурси за „проза“: как да се справим с постмодерното смешение на литературните жанрове и особено с доста неясната граница между литература и не-литература (т.е. публицистика, мемоар и документалистика). Примерът със Записките на Захари Стоянов, които са писани като документалистика, пък накрая се оказват литература с национално значение, не е много добър, защото през първите трийсет години никой не мисли за тях като за литература. Трябвало е да дойде една съвсем различна епоха, за да ги оценят, но аз се съмнявам, че днешните автори са готови да чакат толкова дълго. Проблемът наболя особено с книгите на Ивайла Александрова, Свобода Бъчварова, Илия Троянов… Едва ли има жури, което да не се е саморазпъвало върху прокрустовото ложе на своите колебания в тази посока. И ще продължим да се саморазпъваме, като ощетяваме ту литературата, ту не-литературните жанрове, докато не осъзнаем необходимостта от нови конкурси, специализирани за това, което не може чистосърдечно да бъде наречено художествена проза.

Специално Канети има и друг жанров проблем. Той се опитва да оцени новите постижения едновременно в драматургията и в прозата от двете последни години. Тази задача, честно казано, е непостижима. Древногръцките аршини, по новому казано канони, в двата случая са напълно различни. Най-доброто, което би могло да направи Канети, е да раздели два отделни конкурса, като започне да ги провежда или едновременно, или да ги редува през година. Не е никаква тайна, че конкурсът за драма ще се окаже несравнимо по-мършав от конкурса за белетристика. Потребността да се пишат драми, както изглежда, се оказа доста по-нестабилна от „нагона“ за писане на романи – едно любопитно явление, което все още не е срещнало опити да бъде разбрано. И все пак има автори, които опитват да пишат и в двата жанра, например Захари Карабашлиев, участващ в конкурса с роман и с драма. Изобщо, трябва да спомена и това, че участието на книги, написани от български автори, които живеят в чужбина, става все по-голямо и впечатляващо; как ли ще изглежда българската литература след още двайсетина години?

А ето сега вече и онези седем номинации, до които журито достигна с единодушието на най-малко две трети от своите гласове. Любопитно е, че въпреки подчертаното разнообразие на хората, които участваха в него, изборът беше направен с рядко срещано единомислие и предпочитание. Редът, по който ще изброя книгите, е произволен: Ивайла Александрова – Горещо червено, Красимир Дамянов – Дневникът на една пеперуда, Кристин Димитрова – Сабазий, Елена Алексиева – Рицарят, дяволът, смъртта, Галин Никифоров – Фотографът, Захари Карабашлиев – 18% сиво, Захари Карабашлиев – Неделя вечер (драма). Малко под чертата на избора остана Свобода Бъчварова с тритомника По особено мъчителен начин, а един или два гласа получиха още няколко книги: Скука на Мария Станкова, Кръгла риба на Момчил Николов, Дебют на черния кон от Милен Стоянов, Пътуване по посока на сянката от Яна Букова и Захвърлен в природата от Милен Русков. Очакваме скоро, до средата на есента, да научим и окончателния избор, който ще бъде направен от второто жури.