Български  |  English

Квартира


50



След повече от успешния гастрол на Талия театър с
"Дом
13"
по А.П.Чехов, интересът към следващия спектакъл на Стефан Москов
логично нарасна. Още повече, че очакването му бе загърнато с тайнствената
плащеница на Булгаковия роман "Майстора и Маргарита".
Плащеница, чиято подплата е ситно изписана с множество тълкувания
на множество Булгакови изследователи. Дали спектакълът на Театъра
на армията и Театър "Ла страда" е допълнение към тези
тълкувания, дали Стефан Москов предлага своето сценично тълкувание
на известния роман? Струва ми се, че не това е неговото намерение.
А и една от най-интересните страни изобщо на неговата театрална
работа е отсъствието както на традиционно задължителната коленопреклонна
възхита и благоговеен, умопомрачително-патетичен поклон пред произведенията
на "големите автори", така и априорното желание радикално
да преобърне представата за тях. В своите представления Стефан
Москов се стреми свободно да се съизмерва с авторите, които избира,
предлагайки своя "театрален текст". Безспорен успех
в тази посока беше спектакъла му по Чехов.


"Майстора и Маргарита" е опит да се съчетаят
различни жанрове в театралното представление - на киното, тв сериала,
шоупрограмата и т.н. - опит, потвърден от успеха на предишни спектакли
на режисьора. Персонажите са размножени (деперсонализирани), игровите
ситуации се оформят както от сюжетните предписания, така и от
преобразуването им в различни технически варианти с артистична
изобретателност (несравнимо по-изненадваща и непрогнозируема в
други представления на Теди Москов). Основните сюжетни линии в
романа - на живота в Съветска Русия и посещението на свитата на
Воланд в Москва; на писането на романа от Майстора и неговите
отношения с Маргарита; на Пилат Понтийски и Йешуа Ха-Ноцри - са
бегло нахвърлени, а особено последната едва ли случайно е избутана
в дъното на сцената. Но не това е важното. Анушка вече е разляла
олиото и главата на Берлиоз ще падне всеки миг. Интересът на режисьора
е съсредоточен предимно върху живота в Съветска Русия (в Москва)
и той разиграва неговата символика, бит, взаимоотношения, идеологически
предписания, силно проникнали в живота на хората и до голяма степен
продължаващи да влияят и сега. Разбира се, тяхната абсурдна нелепост
е откровено пародирана. Иван Бездомни изглежда в началото като
герой от съветска пиеса, Берлиоз като фигура от Пролеткултовски
плакат, и т.н. Това е "улицата" на Съветска Москва,
но силно лишена от живот, от неочакваните игрови фойерверки в
ситуациите, познати ни от "Улицата" или "Мармалад".


Много от разказите на Булгаков са бляскава фантасмагорична
игра с абсурдността на съветския живот, с деформациите на човека
в него. В един от тези разкази от втората половина на 20-те той
разказва как всеки път, когато сяда да пише за Москва, "проклетият
образ на Василий Иванич застава пред мен в ъгъла" и виси
"като капак на ковчег". Василий Иванич е персонаж-обитател
на комуналната "Квартира

50". Запомнящият се епизод в спектакъла
на Теди Москов е показването на разрез от четири стаи в една такава
"Квартира

50", където четири еднакви "съветски"
мъже се прибират по еднакъв начин в еднаквите си стаи, а също
и "ревюто" от Маргарити (Николаевни). Действащото лице
в представлението е Василий Иванич, разможен в лица, ситуации
и жанрови изкази, но във всички тях твърде познато и еднозначно
пародиран. И може би тъкмо затова и представлението остава лишено
от непрестанно играещата, меняща се дву- или многозначност в отношението
към съществуващия сега човек, постигната в "Дом

13".


Известно е, че самият Михаил Булгаков поставя на
ръкописите с по-късни варианти на "Майстора и Маргарита"
като начална година на своята работа върху романа 1928. Известно
е също, че над този роман той работи почти до последно - до 1940,
и че романът има различни варианти. Да предположим, че спектакълът
на Стефан Москов е само един много ранен, начален вариант на неговия
"Майстор и Маргарита" под работното заглавие "Квартира

50".


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”