Тази изложба е своеобразен урок по визуален „пренос“ – на пространствени и пластични проблеми, на тематика, на комуникация. Милена Балчева като куратор на изложбата задава смислова и формална „рамка“ на своята концепция. Успоредното експониране и проблематизиране на „учителя“ Иван Лазаров и „ученичката“ Васка Емануилова се превръща в повод за съпоставка и най-вече в трамплин за търсене на различното у двамата скулптори.

Иван Лазаров е емблематично име в историята на изкуството на отминалото столетие. Нещо повече, той е художник с европейска популярност, който се свързва с обновителните процеси в българската скулптура от 20-те години на ХХ век. Васка Емануилова е една от малкото жени-скулптори, които постигат блестяща творческа кариера. Подобно на своя учител, тя се нарежда сред емблематичните имена на българската скулптура. Поставени един до друг, Иван Лазаров и Васка Емануилова са осмислени в нова светлина на българската арт сцена.

Изложбата включва скулптурни композиции, малки пластики, рисунки и документални материали. В този визуален диалог участват известни и не толкова популярни творби, както и непоказвани досега произведения от двамата автори. Експозицията съвместява усилията на институции и частни лица – СГХГ, Национална художествена галерия, къща-музей „Иван Лазаров“, ателие-колекция „Светлин Русев“, дарение-колекция „Светлин Русев“-Плевен, сем. Лазарови, Росица Емануилова, Елка Емануилова.

Концепцията на тази изложба е предизвикателство. Тя е начин не толкова да се покаже общото като традиция и приемственост от учителя към ученичката, колкото да се изтъкне различното. Винаги е някак по-лесно да намерим сходството. Или по-скоро сме априорно подготвени да се ориентираме по-бързо към общото. Открием ли обаче типичното, вече сме изминали половината от пътя към различието. В този смисъл под прикритието на обявената първична приемственост е особено интересно да се отбележи различното. В изложбата то може да бъде видяно като пространствена комуникация, като пластика, като цялостна артистична позиция. „Уроци в изкуството“ е образен урок по декодиране на скулптура. Изложбата ни напътства да разбираме различното през призмата на типичното. Тя е многоаспектна, тъй като показва явленията от няколко гледни точки – от познатите, христоматийни скулптурни композиции, през камерната малка пластика, до освободените от условността на материала непосредствени „живи“ рисунки.

Произведенията на Иван Лазаров носят екстатично, вътрешно напрегнато присъствие. И като движение, и като пластика, и като комуникация. За него синтетичният градеж на формата и сгъстената емоционална изразност са основни принципи. В рисунките му господстват резки, волни линии и същата компактна експресивна образност. Васка Емануилова въплъщава в пластики и скулптурни композиции застиналост, изящество, нега. Тя познава виртуозно особеностите на формата, но предпочита гладката хармонична изразителност на фигурата. Това, което тя взима от своя учител, е стабилността на формата, нейната относителна компактност, към която подхожда лирично-съзерцателно, със спокойствие и баланс. В рисунките й можем да открием същите отгласи. Линията е плавна, лапидарно протяжна, плътта е моделирана меко. Така виждаме как творбите представят алтернативните търсения на своите създатели.

Изложбата среща Иван Лазаров и Васка Емануилова и показва по нов начин факторите пространство, форма и комуникация в контекста на традиционната образност на скулптура и рисунка.