‛Къща от език“ съдържа три поетични книги на Йосип Ости (1945, Сараево), писани между 1990 и 2005 година в превод на Людмила Миндова. Изданието на ‛Алтера“ е под редакцията на Силвия Чолева и в художническото решение на Капка Кънева. Това е втората книга на големия поет на български – след ‛Сараевска книга на мъртвите“, преведена от Ганчо Савов.

Да четем страница по страница.

Йосип Ости пише похвали на взаимността, подправени с драматизъм – при това любовното чувство бушува не само в брака, то завладява света. Текстовете са немногословни въпреки протяжните битово-барокови заглавия. Носят загадъчната бистрота на фолклорни напеви.

И изведнъж Войната.

Предишните кратки стихотворения почват да изглеждат бъбриви, а новите обстоятелствени стихотворения – лаконични молитви за живот... Някой си е отишъл ‛навреме“, за да не преживее войната... Сдържаността на текстовете внушава величие – защото майката, изтърпяваща с достойнство ужасите в Сараево, ни най-малко не е символ. Тя е неговата майка.

Светът изчезва - и Ости хроникира човешки трагедии. Нарежда в думи всекидневието, което унищожава любими места, любими книги, хора… Той няма обяснения за войната. Но има обяснение за братствата...

И точно тук поезията на Йосип Ости става критика на поезията – защото педантичните в стихотворния размер някогашни приятели стават истински мъчители и убийци. Но преди всичко Ости прославя поезията и нейните големи автори – от Рилке, Цветаева и Целан до имена, които надали някога ще прочетем в превод – но всички те звучат като Песен на песните. ‛Освен поети, други братя нямам“, заявява Ости.

Последните страници на великолепната книга срещат като в църква ботаническото ликуване и споделената човешка голота. Срещат ги в онзи пречистващ наивизъм, познат ни от самоуките художници на западното славянство, чрез който кръговратът на живота отново е възобновен и заздравен.

Златният кръговрат на утехите.