Български  |  English

Дръжте (се за) пиратите!

 
Преди съставянето на новото германско правителство в страната изобилстват коментари за личностите в него и възможните пътища, които ще поеме то. Тук привеждаме един коментар на Цайт онлайн:
Безспорно е, че германската политика в сферата на екологията, образованието и интеграцията може да се промени с новите управляващи. Дори и някои скептично настроени в редиците на черно-жълтите (Християндемократическия съюз - ХДС и Партията на свободните демократи - ПСД, бел. ред.) разчитат, че реформи ще има. Друга е обаче ситуацията с вътрешната и съдебната политика, където досега действаха ретро механизми, напомнящи ерата „Кол”, коментират от Цайт. Лошият вариант е нищо да не се промени. Нека го наречем вариант „зомби”. Тогава обаче ще започнат дежурните спорове от изминалите десетина години.
Поканеният за втори път за вътрешен министър Волфганг Шойбле от ХДС упорито ще защитава антитерористичните закони и тезата, че сигурността на гражданите може да бъде гарантирана само ако полицията и специалните служби получат допълнителни компетенции.Вероятната нова министърка на правосъдието Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер ще трябва да настоява за радикално скъсване с досегашното статукво, да изисква ограничаване на свалянето от интернет, да настоява за възстановяване на банковата тайна и за реформи в практиката рецидивисти, които са излежали наказанието си, да продължат да бъдат лишени от свобода.Всичко това звучи добре, но едва ли ще се реализира на практика.
А какво да кажем за това, че до този момент никой не е предложил стратегия срещу монопола на Google?
Напълно е възможно ХДС и ПСД и да не стигнат до решение по горещата темаинтернет. Но ако за момент представителите и на двете партии излязат от идеологическите си калъпи, те ще наваксат пропуснатото и от своите предшественици. Без съмнение, демократична Германия страда от липсата на модерен подход в отношенията си с мрежата – на ниво правни и технически въпроси, например.Реално погледнато, нито едно правителство по света не може да се справи с влиянието на частните компании в публичното дигитално пространство, както и не може да овладее операционните системи, социалните мрежи и т.н.Никой не знае и как трябва да се реагира на масовите злоупотреби с данни, извършвани от институции, фирми или отделни лица. Безспорно, непрекъснатите скандали около сайтове с детско порно са пример за това колко безпомощна е държавата в налагането на закони във виртуалния свят.
Всичко това са въпроси, които надхвърлят противопоставянето свобода - сигурност.И изискват най-малкото европейски отговори.Необходими са обаче играчи на националната сцена, които да започнат необходимите дебати за адаптирането на законите спрямо технологичната революция.
Дали обаче това са ХДС и ПСД? Напълно е възможно. Ангела Меркел на два пъти спомена пиратската партия във връзка със стратегията на ХДС да се свърже с различни нови граждански движения.
Ако партията на пиратите прилича по нещо на зелените в първите години на тяхната поява, то тогава към тях може да се подходи по същия начин, както го направиха големите народни партии, когато взеха зелените под крилото си: никакво ограничаване в темите, а дори напротив - връщане към стари, позабравени въпроси.
На първо време обаче ХДС, както и ПСД трудно могат да бъдат привидени като защитници на правовата държава по начина, по който това се разбира в мрежата.Така ПСД е радикално опозиционна, когато стане дума за защита на дигиталните права на гражданите, т.е. има близки виждания до тези на партията на пиратите, но иначе, като партия, подкрепяща икономиката, тя не може да си затвори очите пред фактическото ограбване на безброй много творци.Ето защо е необходимо реформиране на закона за авторското право, както и развиване на коалиционна политика срещу Google. От друга страна, намерението на Меркел да затегне контрола на държавата по отношение на личните данни няма да се усети толкова силно, имайки предвид подчинената позиция, която частните компании заемат спрямо мрежата. Така че най-малкото, което може да се направи, е основно реформиране на закона за защита на личните данни.
Малко пояснение. Германските „пирати” спечелиха доверието на 2% от гласувалите, обявявайки се за спазване и защита на основните права на гражданите в условия на застрашаваща ги държавна политика.
„Пиратите” критикуват методи като Скоринг системата (Интернет система за предварително оценяване на кредитоискатели и автоматизиране на процесите за кандидатстване и одобряване на клиентите за кредити, бел. ред.), които правят възможно не само контролирането на личните данни, но и тяхното използване за оценяване на личността. Те се борят и за „прозрачност, отговаряща на условията на едно модерно икономическо общество в условията на свободен и демократичен ред”, което означава, че творческите дейности, финансирани от бюджета – т.е. с парите на данъкоплатците, трябва безплатно да предоставят продуктите си. По отношение на авторското право „пиратите” смятат, че мечтата цялото човешко познание и култура да бъдат събрани, съхранени и запазени за бъдещето, съвсем скоро ще се осъществи благодарение на бързия технически прогрес.
Сегашният Закон за авторското право ограничава потенциала на развитието, тъй като се базира на остаряло разбиране за така наречената „духовна собственост”. Ето защо „пиратите” се обявяват за легализиране на копието, направено за частно ползване, най-малко поради факта, че създаването на подобни копия не може технически да се спре. „Пиратите” обаче не са за тотално премахване на авторското право.
Те се обявяват и срещу патентоването на предприемачески идеи и софтуер, тъй като те пречат на икономическото развитие. Развитието на малки и средни IT-компании в Европа показва, че патентоването в софтуерния сектор е напълно излишно.
К
 


  
 “”

1000

 “  ”

 “ ”