Огромният интерес и наплив на публика в Бохумското Jahrhunderthalle показа една отдавна назряла тенденция, която беше обект на разговора на участниците в дискусията. В безпътицата на постмодерната епоха се наблюдава ново възраждане на религиите, след като западноевропейската цивилизация преди почти век и половина обяви техния край. Като пример се цитира често известната фраза на Ницше „Der Gott ist tot“. Мнозина обаче забравят допълнението към нея: “И ние сме неговите убийци”. Големият немски философ предсказва с това залеза на християнската култура в модерната епоха, в която потъпканото религиозно съзнание се замества с профанизирано “просветено не-просвещение” („abgeklärte Aufgeklärheit“). Причина за това е както самото либерализирано западно общество, така и комунистическите идеологии и политическите диктатури по целия свят.

Засилената потребност от ориентация, идентичност и самопознание кара съвременния човек да търси отговорите на редица етични въпроси, които му поставят сложните екзистенциални ситуации, не в науката, а в религията. Нарасналата отговорност за оцеляването на планетата и живота на нея поражда с неотложна сила вечните въпроси: “Откъде идвам?”, “Защо съм тук?”, “Накъде отивам?”. В тези въпроси равинът Валтер Хомолка (ректор на Abraham Geiger Kolleg към университета в Потсдам, където се обучават равините в Средна Европа ) вижда самата същност на религиозното у човека, поради което религията остава най-важен източник за етично формиране на днешното общество. Според еврейската религия, каза той, Господ е призовал човека към самоотговорност и дисциплина на базата на разума. Религията обаче се превръща в проклятие, когато тези задачи се пренебрегват от човека. Когато религията губи значение и се превръща в аксесоар на съвременния начин на живот, тя става опасна и води до безотговорност и доминиране над останалите.

Една от основните теми на разговора беше опозицията между религия и наука, вяра и разум, която предизвика и някои политически “искри” между представителите на т.нар. секуларизирани и несекуларизирани общества. Така например, според Басам Тиби, професор по интернационални връзки към университета в Гьотинген и основател на науката “ислямология”, в ислямското общество съществуват две истини – една, която се проповядва в църквата, и друга – в науката. Това предизвика негодуванието на немския писател Мартин Мозебах, който напомни, че истината е една и не може да бъде използвана за политически и идеологически цели, както например при комунизма. Той посочи, че етическите норми на реформираното християнство създават основа за бъдещата демократична конституция. Затова християнската религия и Просвещението стават основа на европейската културна цивилизация. Наука и вяра не могат да бъдат отделени една от друга даже по простатата причина, че преди да направи своето научно откритие, ученият трябва да вярва в неговия смисъл.

Политическите измерения, свързани с фундаментализма, и недоразуменията, предизвикани от многобройните неверни интерпретации на свещените текстове, особено при исляма, бяха в центъра на цялата дискусия. Социоложката от турски произход, известна със своята ангажираност в борбата за човешки права, Некла Келек се изказа много критично за начина, по който се третират момичетата в ислямското училище, както и за ролята на шариата в “правовата” система на исляма. Тя оспори опитите на Басам Тиби да убеди аудиторията във възможностите на един модерен реформиран ислям, като изтъкна факта, че в него отсъства системна теология. Тоест, преди да се правят опити за реформиране на исляма, е необходимо да се подходи с научни критерии към корана и да се сложи край на произволните негови интерпретации, използвани за оправдание на политически произвол или насилие над правото на личността да бъде друга, да излезе извън каноните на религиозното общество.

Нажежените искри в залата и учтивото несъгласие на някои от референтите да приемат доводите на своите колеги – впрочем, напълно нормално явление за такъв форум - затвърждава до голяма степен убеждението, че не словото, а музиката с нейното спонтанно въздействие – нека ми бъде простено повторението - може да направи хората по-толерантни един към друг.