Снимка, предвидена да бъде върху корицата на книга със спомени на Жак Ширак, разбуни духовете във Франция. На направена през 1976 г. фотография президентът (в периода 1995 г. – 2007 г.) е с цигара. Според критиците на снимката, тя не описва правилно Ширак, който през 1988 г. се отказва от пушенето, а през март 2003 г. въвежда така наречения план “срещу рака”. Било е предвидено тази стратегия да се реализира в рамките на пет години и да струва половин милиард евро.

За други наблюдатели пък казусът напомня случки от сталинистката епоха, когато изчезвали от снимки лицата на изпаднали в немилост държавни ръководители.

Каквито и да са различните гледни точки, факт е, че кръгчетата пушек вече не са част от нашия пейзаж, коментира Наташа Полони във „Фигаро”. Те са изтрити заради предписанията за водене на чист, здравословен живот. И ето че изведнъж “Спомените” на Жак Ширак нарушават идилията. Наскоро „Le Parisien.fr” публикува информация, че издаването на първия том от спомените на Ширак, обхващаш периода от неговото раждане до 1995 г., се забавя именно заради корицата, на която той бил с цигара. Тази композиция силно притеснява екипа му, който се вижда принуден да се обърне към издателя. Но издателската къща „Нил” отхвърля категорично всякаква възможност някой да се намесва в работата й или да я принуждава да се автоцензурира. „Трябваше ни снимка от периода 1970 г. – 1980 г., но тази - с цигарата, ни се стори много тъмна. Що се отнася до закъснението с издаването на книгата, от „Нил” се оправдават с пътуване на Ширак в Африка, заради което книгата ще се появи след неговото завръщане, тоест през ноември. „В крайна сметка, всичко е в ръцете на дъщерята на президента Клод Ширак и на едноименната му фондация. Освен това, казусът е абсурден. В наши дни можем да правим всичко със снимките. И ако цигарата беше проблем, ние щяхме да я изтрием”, обясняват от „Нил”.

Много шум за нищо? За някаква си цигара... Все пак, не може да се забрави, че до 1988 г. и преди да стане автор на плана срещу рака, Ширак е един от най-заклетите пушачи сред френските политици. От друга страна онова, което може да се нарече загриженост за последователността в политическата комуникация, не може да не се асоциира с намесата на RATP (френската държавна компания за обществен транспорт в Париж и Ил дьо Франс) в реклами, при която основната цел е Жак Тати и Коко Шанел да бъдат без цигари.

През април тази година пътниците в метрото стават свидетели и на друга специфична трансформация – на афишите за филма на Жак Тати „Ваканцията на господин Юло” главният герой е лишен от лулата си, която традиционно стърчи от устата му. Вместо нея, Юло стиска в зъбите си жълта книжна въртележка. Освен това, още през 2005 г. на територията на RATP в рамките на изложба на националната френска библиотека, посветена на Жан-Пол Сартр, философът е показан без лулата си! Не бива да се забравя и че Щастливият Люк (Лъки Люк) – френско-белгийският комиксов герой, създаден от Морис и Рене Госини, също от доста време дъвче стръкче трева вместо цигари.

Наскоро пък в реклама на парфюм на Dior - Eau Sauvage, в която е използвана известна снимка на Ален Делон от филма „Басейнът” (1966 г.), е „изтрита” догарящата цигара в ръката му. А що се отнася до филма „Коко преди Шанел”, продуцентът му предпочита да се откаже от рекламата в парижкото метрото, вместо да лиши героинята си от цигарата й.

Политиката на RATP се опира на закона „Евън” – по името на създателя си Клод Евън. Той влиза в сила на 10 януари 1991 г. и е свързан с борбата срещу тютюнопушенето и алкохолизма. Законът забранява пушенето на обществени места, включително и в транспорта. Според някои анализатори, той показва преди всичко силата на една комуникационна идеология, загрижена за крайностите, на които се поддават работещите върху имиджа на дадена фирма. През 2004 г. издателство „Assouline” рекламира ”No Smoking” на Люк Санте, като представя изразителни снимки на различни звезди от шоубизнеса, отдаващи се на забраненото удоволствие - пушенето. Тази кампания е доказателство, че цигарата може да бъде показана, стига това да е естетически издържано. От друга страна обаче е напълно разбираемо, когато компания, като Dior, например, или политическа фигура не искат да бъдат свързвани с неща, които не отговарят на съвременните ценности. Така през 1996 г. бе променена снимка на Андре Малро, използвана за създаването на марка с неговия.