Полски октомври за радиодрамата по „Ботев”. В деня на европейските култури (18 октомври) чухме две премиери на редакция „Радиотеатър”: „Mama - мама, tata - татко, история с деца на заден план” от Цезари Галек и Даниела Манолова и „Най-много самоубийства стават в неделя” от Анна Бужинска. Първата пиеса е документална и проследява добре познатата от новините „асеновградска драма” с две деца от смесен брак, а втората – част от съвместния проект на Полския институт и БНР „Панорама на съвременната полска драма в българския ефир”. Последната премиера от проекта за тази година – „Десет етажа” от Цезари Харашимович, излетя (използвам този глагол заради пиесата) в ефира на 25 октомври.

Фичърът на Даниела Манолова от БНР и Цезари Галек от Radio Zachód „Mama - мама, tata - татко, история с деца на заден план”, наречен скромно от създателите си радиодокумент, разкрива силата на Старата медия в тема, обрасла в предразсъдъци и клишета заради тиражните всекидневници и рейтинговите телевизионни новини. В документалния сериал постоянно таблоидизираната история за децата на полякинята Барбара и българина Тодор е проследена пунктуално, балансирано и без сладникавите национални стереотипи, които се оказаха капан за доста български и полски журналисти. Цезари Галек и Даниела Манолова са създали толкова професионален фичър не само заради продължителния интерес към историята (записите за радиодокумента са правени през периода юли – октомври 2009-a в София, Варшава, Пловдив, Асеновград и Денбица), но и благодарение на стремежа си да въвлекат възможно най-много събеседници – адвокати, прокурори, съдебни изпълнители, роднините на главните герои.

Слушателят на „Най-много самоубийства стават в неделя” от Анна Бужинска май трябва да управлява сетивата си толкова старателно, колкото главната героиня Клара тренира влагалището си така, че да има спазми. Но усилието е оправдано – това е най-овладяната и интересна пиеса от трите в „Панорамата на съвременната полска драма в българския ефир” тази година. Намесвам слушателското търпение, тъй като главният конфликт е преувеличен, леко изкуствен – големият корпоративен свят, който срива живота на малките емоционални натегачи. Или, както е отбелязано в програмата на Полския институт: Един портрет на младото поколение поляци, разказ за проблемите на онези млади, които не са намерили място в надпреварата за кариера и успех.

Радиопиесата на Цезари Харашимович “Десет етажа” е създадена по реален случай - дете, хванато да краде от супермаркет, скача от прозореца на блокa си. Изключително силна в поетичността си, тавтологична в реализма си, красива във фрагментарността си. Пиесата е съставена от множество микросюжети, някои от тях съвсем неубедителни. Внушението за „десететажния здрач” все пак е постигнато благодарение на музикалните ефекти и поетичните описания на женски глас.

Най-печалното в този полски октомври по „Ботев”: доминираха тъгата, кризата, социалните и психологическите конфликти. Изобилие от вторачвания в реалността, идентификации с лицемерни маргинали, на които трябва и да съчувстваме (тук, разбира се, изключвам повода за написването на „Десет етажа”). Вайкане от постсоциалистическия преход и „трудностите, съпътстващи изграждането на капитализма”. Мрънкане. Всъщност – прекрасен пример за паралели и с новата българска литература и драматургия, адекватно обяснение защо толкова не им върви на източноевропейските автори отвъд националните граници. Ами как да им потръгне, като не отместват глава от прозорците на бетонните си блокове...