Този брой на сп. "Панорама" е посветен на съвременната сръбска литература. В предисловието си Михайло Пантич заявява: "Както и другаде в Европа, така и в Сърбия, новите книги от сферата на художествената литература се четат от два процента на населението. Представете си два претъпкани междуградски автобуса. Хората седят, слушат музика, гледат филм, прелистват вестници, разговарят със спътника си или мълчат, изпращат SMS-и, дъвчат дъвка или просто зяпат през прозореца. Само двама от тях държат в скута си книга... Е, за това става въпрос!" В случая в междуградския автобус от Белград към София пътуват разказвачи, като Драгослав Михайлович, Вида Огненович, Давид Албахари, Радослав Петкович, Милица Мичич, Димовска, Елена Ленголд, Владимир Пищало, Горан Петрович, Никола Малович, Ласло Блашкович; поети, като Борислав Радович, Новица Тадич, Душко Новакович, Милован Марчетич, Ана Ристович, Драгана Младенович; есеисти и пътеписци, като Йовица Ачин, Боро Драшкович, Слободан Зубанович; драматургът Углеша Шайтинац. Броят потвърждава разбирането, че разликата между близки съседи обичайно е по-голяма от разликата с далечни съседи. Именно заради това стореното от Жела Георгиева, главен редактор на списанието, не само е белязано от обичайните за нея и колегите й човешка скромност и преводаческа класа, но и е школа по добросъседство. Тук учители са седящите в автобуса великолепни преводачи, като Рада Шарланджиева, Ася Тихинова, Русанка Ляпова, Христо Попов, Екатерина Йосифова... "Остана ли нещо след всичко?", както гласи афоризмът на Александар Баляк. Българските 2%, разбира се.

 

Окуражи ме един фрагмент, отпечатан на с. 63 в това сюблимно издание: "Когато наближиш четирийсетте, зарежи мъдростта и благоразумието." Затова питам от какъв точно език преводачът на тази книга Петър Герасимов е превел знаменитото съчинение "Хагакуре"? Защо никъде няма отбелязани авторски права? Кой по-точно е авторът на предговора към книжката? Цунетомо справедливо твърди, че "Човек, който не е учил достатъчно, е склонен да критикува днешните порядки. Това е началото на неговото нещастие". Въпреки това нямам намерение да си държа езика зад зъбите - и затова ще препоръчам истинското издание на Ямамото Цунетомо, преведено от английски от Данчо Господинов и консултирано от Светлана Иванова за ИК "ЛИК" през 2001 година. Чрез него ще си спестим и критиките срещу нагла издателска лакомия, и нещастието да четем съмнителен превод... Защото дори и лоша калиграфия може да срещне одобрение, ако е подражавала на добър модел, а тук съвсем не е така...