Международният фестивал за късометражно кино Филмини се проведе за трети път от 13 до 18 октомври. Прожекциите се състояха в Червената къща, филмотечно кино „Одеон” и едно нетрадиционно място за кино – бар Амстердам, което се оказа по декадентски уютно. Филмини е все още съвсем млад фестивал, в който всичко сякаш се случва с доза импровизация и чар. Същевременно успява да изненадва с интересни акценти в програмата си, като обещава да се превърне в значим кинофорум. Невъзможно е да се направи общ паралел, тъй като търсенията на младите автори бяха много разнопосочни. Идеите и средствата на всеки филм бяха различни, обединени единствено от програмния поток.

Във фестивала попадна младото иранското кино. Най-силно впечатление ми направи 10-минутният безсловесен филм на Рокавех Таваколис „Празник”, където откриваме философията на живота и смъртта и спазването на свещените традиции. Религиозен празник е и едно малко момче трябва да заведе своята баба до гробищата, където е погребана майка му. Но тъй като тя е неподвижна, то я качва на странна платформа с колелца и така започва неговата безмълвна борба с калдъръмените улици, с паветата и тротоарите. Момчето полага неимоверни усилия, а камерата улавя диханието му. Архитектурата е видяна от ракурси, които я превръщат в лабиринт с препятствия. Когато най-после успява да достигне до целта си и опира количката до ръба на гроба на майка си, разбира, че баба му вече е пренесла своя дух там. Анекдотичната форма допълва визуално богатия разказ и те взаимно се коментират. Филмът носи основните белези на иранското поетично кино – простота, мекота на изображението, както и специфична игра със светлината и сенките, които оформят пространството в геометрични форми.

В програмата „Избрано от световен екран” видяхме 6 филма от Исландия, Швеция, Франция и Испания. 15-минутният филм „Две птици”, номиниран м. г. за „Златна палма” в Кан, има в биографията си още един куп номинации и награди от престижни фестивали. Този наистина прекрасен филм се занимава с погубването на невинността, с „похищението над красотата”, като ги пресъздава едновременно по много нежен и жесток начин. Не ми се иска да преразказвам сюжета, тъй като бих го профанирала, защото „Две птици” въздейства безпощадно с кинематографични средства: отсъствие на звук, пълна тишина, смислово натоварени визуални детайли - близките планове на детските лица, озарени от ярка утринна светлина...

Френският филм „Допирателна” на Винсент Веско събира двама души с различни светогледи, като открива допирна точка между тях единствено в любовта. Прекрасната мрачна шведска приказка „Мечти от гората” на Йоханес Нихолм е анимация, изградена в стилистиката на театъра на сенките, с нежни и феерични движения, използване на пластики и ефирни прозрачни завеси. Една птица се влюбва в момиче и лети над него, следва го по тъмните пътеки. Символичното пространство на гората носи внушения за страхове и приказна мистичност. Полуимагинерните образи на плавно потрепващите безцветно напластени морски вълни, сълзите-дъжд, полъхът на вятъра или дъхът на приласкаващата Смърт изграждат визуално пространството на подсъзнанието на момичето, изпълнено с тревога и страх от непознатото, но и със силен, неконтролируем копнеж по него.

В програмата гостуваше и друг фестивал - Tricky women. Това е специализиран форум за анимационно кино, който от няколко години се провежда през месец март във Виена. За Филмини бяха изпратили селекция от най-добрите си заглавия от 2005 насам. Най-стойностният измежду тях е „Последната бримка” - история за маниакално съзнание. На ръба на скала невротична жена, неспособна да контролира движенията си, започва все по-бързо до плете, а когато преждата й свършва, тя решително заплита косите си. След като успява да се избави от смъртта, към която я тегли собствената й плетка, решава да замени убийствената си обсесия от звука и ритъма на тракащите куки с острия съпровод на режещата ножица.

Конкурсните програми бяха три: българска, балканска и международна, които трябваше да изберат по един игрален и един анимационен филм от всяка категория. Журито също бе съставено от български, балкански и международен представител - режисьорите Любомир Младенов и Мустафа Емин Буюкчушкун от България и Турция и Матьо Дарас, кинокритик и социолог от Франция. Те единодушно обявиха за най-добър игрален филм от международната програма „Земя под краката” на австралиеца Рене Ернандес, който има около 12 награди и номинации от различни световни форуми и фестивали. Филмът е доста нравоучителен разказ, с кръгова рамка, в която е заключена цялата му философия, а именно - преодоляването на страха и импулса към агресия с помощта на приятелството и осъзнаването на личната отговорност за последиците от всяко едно действие. Това клише работи, защото е поднесено от добра режисура и изпълнено от добър актьорски състав.

В категорията за най-добър балкански филм бе награден прекрасният гръцки „Дясно-Ляво” на Ставрос Раптис и Аргирис Германидис. Една абсурдна история, разказана безсловесно, която може да се случи във всеки жилищен блок. Стилистично филмът е изпипан чудесно, а ракурсите на камерата наистина превръщат мизансцена в геометрично построено картонено пространство, в което животът е бутафорен и привидно скучен.

За най-добър български игрален филм журито избра „Фокусници” на Андрей Гетов с Йоана Буковска. Филмът трае 3 минути, в които с няколко реплики е загатната мистична история, която обаче започва някъде и завършва никъде, т. е., разказът напълно отсъства. Стилистиката на черно-бялото се влива органично в света на мрачния романтизъм и загадъчната атмосфера. Мизансценът, разкадровката – всичко е брилянтно, само че изглежда доста формалистично и самоцелно, тъй като идея няма. Отличените с награди анимации рефлектираха по оригинален начин върху екзистенциално-философски теми. Наградата за най-добра международна анимация взе нестандартният филм на Филип Бейкън „На края на скалата”. На края на скала стои странен мъж, който отброява и записва педантично скачащите от ръба суицидни животинки. За най-добра българската анимация журито определи „Семе” на Аспарух Петров - метафора на еволюцията, затворена в паметта на малко растение. Фаворитът на публиката стана мрачната, но красиво нарисувана анимация „Фарът” на Велислава Господинова, навяваща асоциации с „Птиците” на Хичкок. Стилизиран в червено-черно, филмът показва неспокойните поради силната буря птици, които се разбиват в стъклата на осветения фар, напоявайки го обилно с кръвта си. Виждаме това през ужасените очи на пазителя на фара, принуден да изгаси светлините...

Изгаснаха светлините в киносалоните и на третото издание на Филмини - фестивал, който с намигване подсказва, че животът е твърде кратък за дебют с пълнометражно кино! Във всички тези къси форми откриваме много различни и разностранни парчета живот и безспирен поток на идеи и енергия.