Една неголяма графична композиция – проект за пощенска марка със символична щрихова рисунка на волове, с номинал 2 лева и изипсан шрифт „България” притежава интересна история и предоставя важна и ценна информация за творческите подходи на нейния създател – големия български художник Борис Ангелушев. Този нереализиран проект първоначално се е намирал в ателието на известната художничка Цветана Костуркова и то не случайно. Филателният експерт Симеон Йорданов се натъква на Ангелушевия оригинал, разглеждайки купищата папки от личния архив на Цветана Костуркова. Тя му разказва любопитна история от времето, когато е стажувала в ателието на майстора Борис Ангелушев: „Ето върху тази композиция с волове на бай Борис, той ми позволи да изпиша само номинала от 2 лева.” Разбира се, младата тогава Костуркова рисува номинала в характерната за времето на 40-те години стилистика на Ангелушев. От разказа за тази любопитна находка нека да се върнем върху пластическите характеристики на рисунката и типографията върху оригинала. За Ангелушевия похват в творбите с приложен характер известният художник и изследовател проф. Петър Чуховски пише „…в рисунките… (предназначени за репродуциране) употребява много корекции с темпера.” („Рисунката”, П. Чуховски, 1975 г., София, с. 118).

В разглеждания оригинал – проект за пощенска марка също срещаме типичния за Ангелушев подход на корекции с темпера, т.е. търсене на максимално знаков силует и стремеж към доближаване до гравюрата, високия печат. Ангелушев е експериментирал с визуалните си графични похвати, подходящи както за висок печат, така и за дълбок.

През 40-те години на миналия век са издадени многобройни пощенски марки, създадени от Борис Ангелушев както на принципа на гравюрата, така и с мека четка и нюансиран полутон. Гравьорският похват на Ангелушев в проекта с воловете – неиздадената пощенска марка от 2 лева, го срещаме и в серията марки от 1946 г. – „Червен кръст”, П. висок; марката от 12 април 1946 г. – „50 години Пощенска спестовна каса” с номинал 4 лева; марките от 2 януари 1947 г. – „Зимна помощ” с номинали 20 и 40 лева; марките от 2 декември 1946 г. – „Партизани” с номинали 5 и 50 лева; марките от 2 август 1946 г. – „Отечествена война” с номинали 40 и 60 лева, както и в много други реализирани пощенски издания. Почеркът на Ангелушев се усеща както във фигурите, така и в щриховия фон. Основно внимание в анализа на композицията с воловете трябва да обърнем върху типографския рисуван надпис „България”, който според известния български художник в областта на шрифта и книгата проф. Владислав Паскалев е на Борис Ангелушев: „Няма как да е на друг този добре направен шрифт. Бай Борис експериментираше по отношение на шрифта.”

И наистина характерното инверсно разполагане на думата „България” върху черен фон с бели главни букви, силното разреждане на знаците, тяхната запомняща се знакова рисунка и експериментирането с формата на буквата „Л” са все визуални белези, присъщи на авторските подходи и търсения на Борис Ангелушев. Подобен експеримент с рисунката на буквата „Л”, но с по-различна форма откриваме в издадената марка на Ангелушев от 1946 г. – „Отечествена война” с номинал 40 лева, а идентично изписване на останалите знаци и разреждане на думата „България” срещаме в по-ранната серия, изпълнена с дълбок печат от 1940 г. „Връщането на Южна Добруджа на България”, където Ангелушев е експериментирал и с думата „Царство”, която в марката с номинал от 1 и 2 лева е с по-дребен кегел от „България”. Можем да допуснем, че разглежданият проект със символична рисунка на волове е готвен точно за тази серия, но за висок печат или пък за следващата серия от 28 декември 1940 година – „Стопанска пропаганда”, реализирана с дълбок печат и изпълнена с подходящата по-мека и нюансирана рисунка. Специфичната форма на буквата „Л” от нереализирания проект с воловете откриваме в малко по-различен вариант при думата „България” от марката „Заем на свободата” от 2 юли 1945 година с номинал 50 лева. В този случай отново съвпадат разредката на знаците от думата „България” и инверсното разполагане на шрифта върху черен фон.

Прескачайки през различните епохи от творчеството на Ангелушев, можем да припомним и едно негово авторско и характерно изписване на буквата „Л”, но този път ръкописно и близко до шрифта „Канчелареска”. Този знак го откриваме в надписа „Битоля” от марката, издадена на 3 октомври 1941 година – „Обединена България” с номинал 2 лева и категорично можем да твърдим, че именно тази специфична рисунка на буквата „Л” е дала характера на изписания текст „лева” от Цветана Костуркова върху проекта с воловете. Оказва се, че един неголям оригинал, предназначен за създаване на пощенска марка може да разказва за себе си, за автора си, както и за различните епохи в българското маркоиздаване.