25-ото юбилейно издание на Варшавския филмов фестивал ще бъде запомнено с две неща – влизането му в А категория, което го нарежда по значимост до фестивали, като Кан, Берлин и Венеция, и поредната забрана върху прожекцията на полския документален филм «Добре дошли в живота» (реж. Хенрик Дедерко), извадил наяве кирливите ризи на търговската компания за здравни и козметични продукти Amway. От последния монтажен щрих през 1998 г. до ден днешен режисьорът не е успял да осъществи премиерата му, а това е първият и особено упорит случай на цензура в историята на полското кино след 1989 г. Извън добрата новина и скандала, Варшавският форум продължава да поддържа добра селекция, завиден интерес от страна на местната публика (дори и дневните прожекциите са препълнени със седящи на стълбите хора) и приятелска атмосфера, умело дирижирана от ексцентричния домакин и директор на фестивала Стефан Лаудин.

Макар подборът на заглавия да е интернационален, топографският фокус пада предимно върху Централна и Източна Европа. Най-голям процент, разбира се, се пада на полското кино, което заслужава специално внимание не само защото сме на негова територия, но и заради чувствителния му възход през последните години, след старта на Полския филмов институт през 2005 г. Показаните във Варшава заглавия пристигнаха с овации от националния фестивал в Гдиня, състоял се през септември тази година – „Прасенца” на Роберт Глински с награда за актьорски дебют в лицето на младия Филип Гарбаш; „Къща на злото” на Войчех Смаржовски, отличен за режисура и сценарий; „Преобръщане” на Борис Ланкош със „Златен лъв” за най-добър филм. Изключение прави „Нула” на Павел Боровски, който не фигурира в листа с призовете, но пък е ориентиран към по-широка аудитория и във Варшава му бе отредена закриващата прожекция. Сюжетната му схема е на ръба на клишето – мозаечна структура с много персонажи, в която постепенно разплиташ връзките между тях. Всеки крие своята малка мръсна тайна под привидно „нормалното” ежедневие. И макар формата и тематиката да са дъвкани до втръсване в съвременното европейско кино, „Нула” впечатлява с остроумен диалог и държи вниманието отначало докрай. „Прасенца” също не изненадва с история. В изтерзано от безработица градче на полско-немската граница 14 годишният Томек решава да проституира, за да изкара пари и впечатли момичето, в което е влюбен – едва ли иначе тя би му обърнала внимание. На места деликатно, другаде с брутален разрез, Глински изследва цинизма сред тийнейджърите и обърнатата им ценностна система, а оригиналното заглавие “Swinki” е жаргонно нарицателно за проституиращи тийнейджъри в пограничните райони.

„Къща на злото” е смразяващ криминален трилър със саркастичен диалог, който, извън жанровия ракурс, звучи като апология на полския алкохолизъм. Фабулата редува две сюжетни линии – за впиянчения зоотехник Едвард, който попада в планинска ферма, запива се с маниакалния домакин и осъмва насред жестока касапница, и полицейското разследване 4 години по-късно, взело на прицел същия този Едвард на фона на вътрешни интриги, минусови температури и отново литри погълната водка. Филмът е безпощаден с наблюденията и точен в констатациите – отигран подход, който режисьора Войчех Смаржовски демонстрира и в предишния си филм „Сватба”, разпространяван в България от Арт Фест.

Полският филм на годината „Преобръщане” смайващо се родее с нашия „Дзифт”. Жанрът е ноар, визията е стилна и черно-бяла, действието е ситуирано в ранните тоталитарни години и на пръв поглед не е обвързано с политическата среда. В центъра на сюжета е 30-годишната Сабинка, която отчаяно си търси съпруг и след няколко злополучни вечери с „подходящи” кандидати, подбрани от майка й, като по поръчка среща интелигентния красавец Бронислав, за да се влюби в него до уши. Нещата обаче не са такива, каквито изглеждат; и още след първия секс й се налага да го отрови, а практичната майка с фармацевтични познания заличава следите с киселина във ваната. Всичко се случва на фона на окарикатурени политически символи и събития, което придава на филма отстранен и ироничен поглед към миналото с оздравителен ефект. Филмът е дебют за 36-годишния Борис Ланкош, досущ като при Явор Гърдев, а интелигентният диалог и постмодерните заигравки дължим на автора на сценария и романа, по който е заснет „Преобръщане”, полския писател и интелектуалец Андржей Барк (неизменна асоциация с Владислав Тодоров).

Извън локалния контекст се откроиха още няколко заглавия от региона. Австрийския „Лурд” на Йесика Хауснер, която помним с мистериозния „Хотел”, заслужи голямата награда в международния конкурс заради безпардонна критика срещу католицизма, превърнал религиозното пилигримство в туризъм. Словашкият „Лисички” (реж. Мира Форней) проследява дългогодишен конфликт между сестри емигрантки в Ирландия; литовският „Къси светлини” (реж. Игнас Мискинис) визира модерната алиенация чрез мълчаливо вътрешноградско роудмуви, а естонският документален филм „Диско и атомна война” разкрива през призмата на абсурда тайната масова практика в Талин да се гледа финландска телевизия с домашно направени антени през последните години на соца. Незабелязан от всякакви журита остана впечатляващият пълнометражен дебют на полската режисьорка с холандско гражданство Урсула Антониак „Нищо лично” – съкровена изповед за самотата като избор (а не бреме), изказана през мълчаливото общуването между бунтуваща се скиталка (Лоте Вербеек) и интелектуалец аскет (Стивън Риа). Пленителната откровеност на Антониак зад кадър и чувствената кинематографична изказност на екран вече привлякоха вниманието няколко месеца по-рано в Локарно (награди за дебют и женска роля), а относителното безразличие, с което „Нищо лично” бе посрещнат на Варшавския фестивал, може би е поредното потвърждение на максимата, че никой не е пророк в собствената си страна.

 

Голямата награда – «Лурд» (Австрия/ Франция/ Германия; реж. Йесика Хауснер)

Специалната награда – «Страстите на Габриел» (Колумбия; реж. Луис Алберто Рестрепо)

 

Първа награда: поделена между «Седем минути в рая» (Израел; реж. Омри Гивон) и «Източни пиеси» (България; реж. Камен Калев)

 

Първа награда: поделена между «Чистилище» (Мексико, реж. Роберто Рохин Ная) и «Лош ден за риболов» (Уругвай; реж. Алваро Брехнер)

 

Най-добър документален филм: «Диско и атомна война» (Естония; реж. Яак Килми, Киур Аарма)

Най-добър късометражен филм: «Бележки върху другите» (Испания; реж. Серхио Оксман)

Наградата на ФИПРЕССИ: «Преобръщане» (Полша; реж. Борис Ланкош)