Поканата за участие в основното политическо предаване на британската обществена телевизия Би Би Си -1 към Ник Грифин, водач на Британската национална партия (БНП), разбуни духовете в Обединеното кралство. В Манифеста на партията е отбелязано, че тя „се ангажира да спре миграционния приток от цветнокожи и да възстанови чрез законови средства, както и чрез преговори и убеждаване, преобладаващо Белия състав на британското общество отпреди 1948 година. Партията си поставя за задача да „окуражава емигрантите и техните потомци да се върнат в страните, от които произхождат”. В БНП вярват, че съществуват расови и биологически разлики, които определят поведението и характера на индивидите от различни раси. Твърдят, че тази привързаност към собствената етничност е неотделима черта от човешката природа.

*

Случилото се в студиото френският Монд описва така:

 Господин Грифин не скри задоволството си. Нито за момент той не изгуби спокойствието си. Нито за момент усмивката не изчезна от лицето му. В същото време атаките бликаха от залата, където избрани от Би Би Си зрители поставяха въпросите си. Въпросите валяха и от другите поканени – Джак Стро, министър на правосъдието в лейбъристкото правителство, Саида Варси (от азиатски произход), държавен секретар по социалните въпроси в кабинета в сянка на консерваторите, и Крис Хюн, говорител по вътрешнополитическите въпроси на либералдемократите. И тримата заклеймиха расизма на Ник Грифин, напомниха неговите негационистки изказвания и неговите близки връзки с екстремистите – от Ку Клукс Клан до лидера на Nation of Islam.

За сметка на това, по въпросите на имиграцията Грифин се разгърна. Той говори за „геноцид”, чийто жертви са „британските индианци”, т.е. шотландците, англичаните, ирландците, които са тук от „времето на топенето на ледовете преди 17 000 години”. Той заяви, че „геноцид е налице, когато се разрушава една култура, като се пречи на децата да изучават същата тази култура”, цитирайки едно определение на ООН.

Мерси, Би Би Си, възкликна още преди предаването Грифин, обявявайки, че явяването му в обществената телевизия е донесло рекордни дарения за партията му. Джим Шийлдс, професор в университета в Уоруик, прави паралел с появата на Жан Мари Льопен през 1984 г. в „L'Heure de vérité”, централното политическо предаване на Antenne 2, френската обществена телевизия тогава. То бе последвано от ръст на популярността на водача на Националния фронт. Грифит очаква съшия ефект, убеден е той.

Във Великобритания всички подчертават, че голямата победа на Грифин е, че цяла една вечер се говореше само за него и неговата партия. И никой не го помоли да обясни каква икономическа политика би водил или как би реформирал здравната система, ако един ден вземе властта. Той не се произнесе нито по бъдещето на училището, нито по евентуалната приватизация за британските пощи. Не каза нищо и за работата си като евродепутат.

Би Би Си заслужава похвала, коментира Ди Цайт. Тя издържа на политическия натиск и не оттегли поканата си към Ник Грифин – лидер на дясната екстремистка партия Британската национална партия (БНП), за участие в предаването Question Time. Разгневени демонстранти пред вратите на телевизията се опитаха да попречат на влизането на Грифин, а зрителите, намиращи се в залата, изпитваха погнуса от възможността екстремистът да получи думата и заради това многократно се опитваха да го заглушат. Министри от лейбъристката партия също настояваха многократно Грифин да не бъде канен и упрекваха Би Би Си в разпространяването на фашистка пропаганда.

В същото време генералният директор на Би Би Си Марк Томпсън реагира хладно на упреците: „Който е срещу поканата на политика от БНП, се обявява „за” налагането на цензура”. Защото докато БНП е законна партия, тя има същите права, както и останалите партии. Свободата на словото реално съществува само тогава, когато гарантира правата и на уродливите. Във Великобритания принципът за свободата на словото се цени толкова високо, че дори отричането на Холокоста не е наказуемо, както е в Германия и в други европейски държави, коментират от „Ди Цайт”.

Освен това Би Би Си не носи отговорност за това, че на последните избори за европарламент БНП спечелва два мандата, както и десетки места в общинската власт във Великобритания. Така че оттеглянето на поканата към Грифин би било не само тежък удар срещу демократичните принципи, но и повод отново да се заговори за това, че културните и медийните елити във Великобритания работят с двойни стандарти – представители на „Смърт на демокрацията” са били на няколко пъти гости на Би Би Си, също така и скандалният депутат Джордж Галоуей – председател на партията „Респект” и прочут почитател на Сталин и Саддам Хюсеин, е ползвал трибуната на британската телевизия.

А какво да кажем за Ник Грифин, който все пак, дори и лицемерно, призна, че „Хитлер бил прекалил”. Без съмнение, БНП не е апетитна организация. Тя е неофашистка, а в корените си и расистка партия, която се бори за постоянно медийно присъствие с цел подобряване на изборните резултати. Нейният лидер Ник Грифин е не особено атрактивен слаб оратор.

Основният въпрос обаче, на който трябва да се отговори, е защо толкова много хора гласуват за БНП. Сред възможните отговори са: заради идеологията на моралния релативизъм и заради много силен, парализиращ страх.

Никой не се осмелява да говори открито за проблемите, възникнали заради продължителната и неконтролирана имиграция във Великобритания, защото се страхува да не бъде сметнат за расист. Никой не смее да говори и за неприемливите характеристики на ислямската култура. Показателно е, че в предаването на Би Би Си никой представител на големите партии не се е осмелил да приеме поканата да говори по тези две теми. Така че, ако Би Би Си се беше поддала на политическия натиск и бе отхвърлила поканата към Ник Грифин, проблемът щеше да стане още по-сериозен.

*

Има ли нужда у нас от подобни дебати? Има ли протагонисти за тях? На пръв поглед, и дебати се водят, и протаготисти има.

На втори поглед, обаче, дебатите, намазани с политическа каректност, за да се избегне триенето, са обгърнати и упоени от облаците сензации, които се носят из студиата.