Езикът, спасен чрез развързване
Наградата Канети за Горещо червено
Документалният роман на Ивайла Александрова “Горещо червено” заслужено спечели Националната литературна награда “Елиас Канети”. Тя беше връчена на церемония в Доходното здание на Русе след напрегнато състезание между 53 кандидатстващи книги. Ивайла Александрова е третият носител на наградата след Константин Илиев („Поражението”) и Алек Попов („Черната кутия”).
Тук публикуваме думите на авторката по време на тържеството.
К
Езикът, спасен чрез развързване
Най-ранният ми спомен е обагрен в червено. В ръцете на едно момиче излизам през някаква врата, подът под мен е червен, вляво надолу води стълба, която също е червена. Срещу нас, на същата височина, се отваря врата, от нея излиза усмихнат мъж, който дружелюбно тръгва насреща ми. Той се приближава до мен, спира и ми казва: "Покажи си езика!". Изплезвам език, той бръква в джоба, изважда джобно ножче, отваря го и прекарва острието съвсем близо до езика ми. Мъжът продумва: "Сега ще му изрежем езика!"
Аз не се осмелявам да си прибера езика, той все повече се приближава, ето, вече ще го докосне с острието.
В последния момент отдръпва ножчето и казва: "Днес още не, утре!"
Затваря ножчето и го прибира в джоба си.
Всеки ден излизаме от стаята на червения коридор, вратата се отваря и усмихнатият човек се появява. Аз зная какво ще каже той, чакам неговата заповед да си покажа езика. Зная, че ще ми отреже езика и всеки път се страхувам повече.
Денят започва все така и сцената се разиграва много пъти.
На следващата страница в автобиографичната си книга "Спасеният език" Елиас Канети говори за Русчук и долното течение на Дунава, където се е родил, но аз ще спра цитата до тук. Защото откъсът напомня моето детство. През 1947 моят баща е попаднал в Централния софийски затвор по политически причини. Оженил се е за майка ми седмица след излизането от затвора и ме е заченал два месеца по-късно. Не беше пречупен, но някак си вътрешно сгънат. Тази история с баща ми сложи печат върху мен, в продължение на години мълчах и не казвах нищо. "Горещо червено" е моето проговаряне. Моето преодоляване на страха. С тази книга се учех да изговарям всичко - без да се спирам и съобразявам с нищо.
Обикновено книгата "Горещо червено" е свеждана до историята на Райко Алексиев. В интервюто, което съм правила през 1994, вдовицата му Весела Алексиева говори и за него. Но разказът й е отправна точка и за много други неща. Всъщност, книгата е за живота на българската интелигенция преди и след Девети септември. Оказва се, че се повтаря в кръг, винаги има отрязани глави, режат се периодично. Има едно циклично обезглавяване на българската интелигенция. В 1925 са били убити Гео Милев, Йосиф Хербст, през 1944 са убити Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев. През март 1945 започва дело № 6, Народният съд съди 105 писатели, художници, журналисти, военни, сред които и мъртвите Алексиев, Крапчев и Бадев. 145 леви интелектуалци, сред тях най-изтъкнати, масово свидетелстват против тях. А съдиите са също хора на културата и те произнасят присъдите наред с юристите - 15 смъртни, 11 доживотни...
Конструкцията на книгата е историята на Весела Алексиева и текстове, които изграждам на основата на архивите на МВР, на съдебните протоколи, които отворих, свързани с хората, с които тя е общувала. И личните спомени на хората, които са ги познавали. Разговарях със синовете на героите си, независимо от коя страна на барикадата са били техните бащи - жертви, свидетели или палачи. Исках от тях да ми разказват за живота на родителите си, погледнат откъм смъртта им. И се оказа, че смъртта намества много по-точно пъзела, живота, всичко, случило се през тези години, историята. В книгата ми има неудобни неща, примерно поетът Веселин Андреев е бил един от тези съдии, Димитър Полянов е бил от тези съдии. Поетът Никола Ланков е бил обвинител.
Все още предпочитаме да не изговаряме тази история. Защото ни прави съучастници в зло, от което искаме да се разграничим. Това носи болка. Особено, когато се отнася до бащите ни.
Но е крайно време да намерим думите и да се развърже езикът на историята.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
