Български  |  English

Тези объркващи сметките референдуми

 

Резултатите от референдума в Швейцария за забрана на строежа на минарета се оказаха шокиращи – и за Европа, и за света. Противно на сондажите, които предсказваха отрицателен вот, въпреки обединените призиви на правителство и опозиция, 57.5% от швейцарците гласуваха за забраната, предлагана от дясна популистка партия. Думите във вестниците на Конфедерацията са показателни: „Да”-то на страха (Tribune de Genèvе), Удар с чук (Le Temps),разделена на две Швейцария (Tagesanzeiger), истинска бомба (24 Heures). Защо една процъфтяваща страна, известна с толерантността си, гласува на практика срещу правата на едно малцинство, това тепърва ще се опитват да изясняват политици, социолози, коментатори и т.н.
Показателна за настроенията преди референдума е статията на Стефан Латион, президент на Групата за изследвания върху исляма (GRIS), публикувана в Le Temps в навечерието на събитието:
Да се говори за минарето като символ на някаква пълзяща ислямизация на Швейцария е опасно и неоснователно преувеличение. Да биеш тревога в името на поговорката: „по-добре да се предпазиш, отколкото да боледуваш”, е ловък ход, защото тя е трудна за опровергаване. От друга страна е трудно да се отрекат подхлъзванията в някои големи европейски градове, където се наблюдава създаването на истински мюсюлмански гета. В Швейцария сме далеко от това и нищо не ни кара да мислим за подобна ситуация в бъдеще. Тук има вторични симптоми, свързани с религиозни искания (басейн, забрадка, гробище, обучение, имами), които обаче са твърде малобройни и най-често се уреждат без особени трудности. Тази слабо конфликтна действителност се потвърждава и от свидетелствата на мълчаливото малцинство на мюсюлманите в Швейцария, което се вижда като добре интегрирано и безпроблемно признава, че може да се възползва от правата, свободите и задълженията, свързани с присъствието му в страната. Интеграцията на мюсюлманите протича добре в сравнение с това, което се случваше преди трийсетина години с италианците, например. Днес не се чуват и една десета от обидите, изричани тогава срещу нашите южни съседи католици. Трябва винаги да помним, че миграционните процеси са трудни (и за двете страни) и че факторът време е приоритетен, за да могат имигрантите да намерят мястото си. Мюсюлманската имиграция е скорошна и въпреки смущаващите процеси в международната среда (Иран, Ирак, Алжир, Чечения, Балканите, Мадрид, Лондон), проблемните ситуации са съвсем малко.
Въпросът за идентичността е важен – какво значи да си швейцарец днес. Отговорът не е така прост (опитайте с лист и молив в ръка), Швейцария днес не е вчерашната; да бъдеш швейцарец, това не значи само да се наричаш Стефан, Пиер, Рьоне, Силви, Мари или Франсоаз; имена като Марио, Франко, Елена, Юлиа започват постепенно да се приемат, но Мохамед, Еркан, Суфиан, Лейла или Амина... А все пак, те са швейцарци и швейцарки, те са оттук, имат паспорт с бял кръст. Как да направим така, че да живеем възможно най-добре заедно, уважавайки нашите норми и нашите законови рамки?
След референдума в Швейцария политиците са загрижени – в първите коментари не става дума толкова за правата на човека (въпреки че твърде е възможно въпросът да бъде отнесен до Съда в Страсбург), колкото за щетите върху представите (имиджа) на страната в чужбина. Както и за финансовите загуби, които може да претърпи Конфедерацията, ако отношенията й с ислямския свят се влошат.
А твърде показателно е изказването на Бернар Сабела, депутат-християнин в парламента на Палестинската автономия: Нагласите в света днес са за отваряне към другите култури, към другите религии. Забранявайки минаретата, швейцарците без съмнение ще се сблъскат с проблем, който е по-голям от Швейцария.
Мненията на църквите в страната са еднозначни: швейцарската Федерация на протестантските църкви изрази съжалението си за резултатите от гласуването. А католиците декларираха, че забраната за строеж на минарета не допринася за здравословното съжителство на религиите и културите.
В Европа резултатите от референдума тепърва ще отекват. Още вечерта след гласуването, в Белгия и Холандия крайно десните обявиха, че ще поискат и в техните страни строежът на минарета да бъде забранен. Задължително е да отбележим тук и заглавието на Le Monde: Европейските общества са раздразнени от вкореняването на исляма.
Накрая да отбележим, че за четвърти път (след Франция, Холандия, Ирландия) за пет години европейски граждани гласуват срещу линията, начертана от правителствата им за дълго време напред...
К

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”