Български  |  English

А някъде учениците са признателни...

 

Марин Върбанов
и китайският художествен авангард през 80-те
9 -16 септември 2009,
Галерия на Китайската академия, гр. Ханджоу
Организатор: Китайска художествена академия, гр. Ханджоу
Съорганизатори: Varbanov Song Art Dome, Институт за съвременен текстил Върбанов, Китайска художествена академия
 
 
През 1986 неколцина китайски студенти от Академията в Ханджоу имат невероятния късмет Марин Върбанов да ги учи на всичко това, до което е достигнал с опита на създател на специалността „Текстил” в България, с опита на човек, изучавал различни текстилни техники в различни точки на света, който, като един от сътворителите на меката скулптура, непрекъснато експериментира с начини за създаване на обеми от тъкан. И може би най-важното - този учител е китайски възпитаник, който има вътрешен афинитет към древната китайска култура.
Марин Върбанов има късмета да попадне на талантливи и предани последователи. Само след една година трима от тях - Гу Вън Да, Шъ Хуей и Лиан Шао Дзи - представят пред света себе си и китайския клон на школата „Върбанов” на Биеналето в Лозана.
Какво се случва в тази година на трескаво творене – учителят насочва своите ученици да интерпретират чрез текстилните техники изконните традиции в калиграфията, живописта, бронзовите релефи, гравирането на камък. Така се ражда детето вундеркинд - китайският художествен текстил.
Бях слушал за признателността, изпитвана към Марин Върбанов от китайските му ученици. Бях чел патетичната Ода за Марин Върбанов, написана от двама от тях - Сю Дзян и Шъ Хуей, но това, което видях в Ханджоу, признавам си, ме слиса. После си спомних конкурса „Проф. Марин Върбанов” (2003 г. в галерия Кръг+), когато се разбра, че повечето от студентите в Художествената академия в София не бяха чували името му.
Тази неизбежна съпоставка е една от причините да разкажа за преживяното в подреждането на изложбата и около него.
 
Пренасяме с Боряна Върбанова пластиката Вертикален триптих. На едно от летищата й хрумва, че както е опакована, заедно с носещата бамбукова пръчка, прилича на динозавърски бут. От тези, които ще участват в изложбата, това е може би единствената пластика, съхранявана в България и показвана в галериите Кръг+ и Шипка 6 през 2003 г. За кратко време това ще бъде нейното име. Шегуваме се, защото сме напрегнати. Шъ Хуей е споделила, че има проблеми с „оживяването” на работите и се нуждае от помощ. В Ханджоу Боряна вече е пренесла творбите от Париж и Пекин. Вертикален триптих е точката на едногодишната подготовка за изложбата.
Ден първи. Пристигаме в триетажната галерия на Художествената академия в Ханджоу (1500 кв. м изложбена площ). Академията се казва Китайска художествена академия, ни повече, ни по-малко.
Това е най-старата академия в Китай, основана през 1928, гордост за сравнително малкия провинциален град със 7 милиона жители. Започваме от фоайето (високо 12 метра) - мястото, където трябва да бъдат разположени трите най-големи работи на Марин, с които разполага експозицията: Вертикален триптих, Контраст и Пътят на коприната.
Централното място на дългата 7 метра пластика Пътят на коприната е предопределено. По фланговете Боряна разполага Контраст и Вертикален триптих. Подготвени са три 12-метрови транспаранта с увеличени проекти на Марин за Китайския международен център за съвременно изкуство, Ханджоу, в различни варианти. Те като раздвижен параван ще разделят пространството във фоайето. Общото между всички работи тук е, че са правени в една и съща година – 1987. В залата на първия етаж заварваме пластиките на Марин върху пода. Някои от тях са стояли няколко десетилетия, сгънати в депото на „Сите”-то в Париж. Повече или по-малко, всички изглеждат бездиханни.
В 12.30 ч. ни гонят - галерията ще бъде заключена за един час. Оказва се, че е време за обяд. Искаме или не, ще трябва да прекъснем. Обядваме в ателието по текстил, където пристигат изпотени кутии. Това ще се повтаря всеки от петте дни, в които подреждаме – почваме в 9, обяд, работа до 16.30, в 17 - около кръглата маса на някой от луксозните ресторанти. Академията не само ни е приютила в хотела си, но и ни изкушава с нечовешки вкусна храна, която няма нищо общо с тази в софийските китайски ресторанти.
След обяда започваме първите опити за подреждане на работите на Марин в залата на първия етаж, тук ще бъдат само негови неща. Диригентската палка е в ръцете на Боряна. В мисловния център на залата се заемаме с изправянето на Колоните.
 
Ден вторие посветен на Колоните. Това бе невероятно сложна задача, защото съотнасянето, общуването на всяка една от творбите спрямо друга създаваше безкрайни варианти, намесваха се различието в материала, цвета и техниките на тъкане. Пространствените паузи, неизбежната неравностойност на различните гледни точки допълнително увеличаваше времетраенето на играта, наречена аранжиране, но благоговейното отношение към работите на Марин от страна на екипа, който връзваше, отвързваше наляво и надясно, нагоре и надолу с безкрайно търпение, създаваше така необходимата тишина, за да бъде постигната крайната благозвучност в трептенето на звуците от и между Колоните.
Пристигат Асадур и Верджиния Маркарови. И двамата ще участват с по една работа в изложбата. Спомените от техните седем години в ханджоуската академия се стоварват върху главите ни. Асадур учи в специалността Традиционна китайска калиграфия, но когато в Академията пристига Марин Върбанов, той бързо е засмукан от идеята за мека скулптура и, въпреки че не изоставя калиграфията, се насочва към експерименти с материи в пространството. Верджиния, която е завършила Традиционна китайска живопис – пейзаж, непрекъснато се изкушава от нишката и вплитането. Какво ли ще покажат? Това ще бъде утрешната изненада, вече е време за следобедната вечеря.
 
Ден трети. Колоните са окачени, но множеството гледни точки са прекалено неравностойни. Някои премествания може би ще са от полза.
Започваме окачването на останалите неща. И те вече дишат, но са като в летаргия и трябва да бъдат една по една съживявани.
Предизвикателство е да се събуждат пластиките на Марин Върбанов, особено когато работите са стояли дълго време сгънати. Невероятно усещане е да възвръщаш обемите на Колоните, да събудиш рученето на родопските гайди, звуците от хлопането на халките по портите. Опъване, разтягане, разсукване, дърпане, приглаждане, разчесване. Вълната, сизала и особено кокосовото влакно се съпротивляват, но постепенно биват разсънени и зазвучават с оня мощен тътен, който Марин умееше да извлича от дълбоките пластове на времето.
Никога не съм предполагал, че подреждането на мека скулптура може да бъде толкова вълнуващо. Съвършено различно е. Като да се ръкуваш, не… прегръщаш с душата на Марин.
Вдигаме Византия - една от най-сложните като цветност работи, в която нюансите на виолета бълбукат между синьото и червеното, създавайки усещането за обречено великолепие, но и за вечност, за което спомагат свещените нимбове.
Особена живост излъчва пластиката 100 гайди, инспирирана от тежките звуци на родопски гайди, изпълнена от козя вълна. Монохромните сиви нюанси подчертават единното исо от ручилата на гайдите, върху което вибрират звуците на гайдуниците.
Окачваме Две колони, Халки и Пеперуда. Пеперуда е отбелязана като съвместна работа на Марин и неговата съпруга Сун Хуай Куей. Сигурен съм, че идеята е на Сун. В края на 70-те тя подготвя за изложба в Париж няколко пеперуди. Имам репродуцирана на пощенска картичка друга от тях. И двете изобразяват тихите вибрации на стаената преди експлозия чувственост.
В залата на втория етаж окачват Асадур и Вержиния в компанията на част от китайските ученици на Марин Върбанов. Асадур е донесъл пластика, участвала в миналогодишното издание на варненското биенале Август в изкуството. Тук, в близо 7 метра високата зала, нейният порив за летене е още по-явен. Работата на Вержиния закачливо е нахлула в пространството на Асадур. Бяло и черно - парчета плат, в които са втъкани разноцветни нишки. Кълбетата им висят и като че ли се поклащат.
От ляво е Шъ Хуей, шеф на специалността текстил, директор на Институт за съвременен текстил Върбанов, инициатор и основен двигател в организирането на изложбата. Нейната по-скоро твърда пластика е изградена от ръчна хартия, разтвори на книги, в които са вплетени сухи растения.
Вдясно йероглифите на Гу Вън Да, в най-стария калиграфски стил, познат от гадателните кости, са направени от човешки коси, събирани от различни фризьорски салони на планетата. Шан Цън е отпечатал върху копринени ленти класически произведения на китайската живопис, Лиан Шао Дзи обвива ръждясали метални вериги в копринени нишки с помощта на живи буби. Работата на Хуан Йен, представител на наскоро завършилите Академията, демонстрира доколко най-младите са отдалечили текстила от неговата първооснова – нишката. Нейната композиция е съставена от няколко футуристични аксесоара за баня, отлети от пластмаса. От текстила е оцеляла само илюзията, че предметите са тапицирани.
Около залата са експонирани рисунки-проекти на Марин Върбанов. Малка част от тях бяха показани за пръв път в българския културен център в Париж през есента на 2006-а. Марин непрекъснато скицираше идеите си, но в последните години от живота си очевидно е рисувал с предчувствието, че няма да може да ги реализира. Повечето от тях са изпълнени много грижливо, мащабите са указани чрез присъствието на човешки фигури, в някои дори е подсказано предпочитаното пространство. Много от тях са посветени на конуса, често конусът изобразява отвес, люлеещото движение е спряло, веригата е изпъната по вертикала… посоката е установена.
 
Ден четвърти. Гасим неоновото осветление в залата с работите на Марин Върбанов и започваме да движим и насочваме спотовете. За щастие, светлината им варира от мъждукаща до ярка и така можем да направим осветлението такова, каквото го искаме. Желанието ни е работите да звучат като гонгове, заобиколени от тишината на полумрака. Издърпваме обемите, подчертаваме структурата и релефа, разхвърляме сенки по стените и по пода. Блажено съучастие.
Зад гърбовете ни преподреждат стената със снимки от живота на Марин. Ето, че от съседната стена махат зле изпълнения принт с увеличени снимки и на негово място поставят пет плоски монитора. По тях ще вървят различни филми за Марин и неговите ученици.
Във фоайето заварваме спуснат на един от парапетите транспарант с прословутата снимка, на която Марин с цигара в уста държи една от своите пластики, провесена от прозореца на тогавашното му ателие в парижкото „Сите”.
 
Ден пети. В коридора, оформен от преградна стена, разположихме черно-бели фотоси. На повечето от тях са снимани работи от изчезналата серия Непрекъснато движение, правени в 1989 - последната година от живота на Марин Върбанов. Преплетени еластични ленти, напрегнати от изпъването, осветени, така че сенките им да участват в изобразяването. Мрежи, пленяващи светлината и пространството, извлечени от съновидения.
Трите малки пластики, които поставихме срещу тях, напомняха, че сънищата могат да бъдат и цветни.
Уточняваме броя и мястото на витрините, в които се подреждат скицници, бележници, каталози.
Страхотен скандал. В продължение на като че ли цял час Шъ Хуей и шефа на галерията се карат ожесточено пред постера, който играе ролята на параван пред залата, в която работим - великолепната снимка на Марин, правена от Иво Хаджимишев, и наименованието на изложбата са съчетани на площ от около 15 квадратни метра. В резултат на караницата постерът, съставен от три части, е свален и след няколко часа на негово място се появява негов двойник, но вече върху цяло парче със значително по-малко гънки.
Невероятно е – минава пет и още никой не ни е изгонил.
 
Ден шести. Откриване. Посрещаме посланика на България от Пекин, консула от Шанхай, роднините, приятелите. Обяд с официалните лица. Откриването е в 15 ч. Темпераментна реч на ректора Сю Дзян (един от авторите на „Ода за Марин Върбанов”). Не разбирам какво говори, но сякаш ни подстрекава да разрушим Академията.
Имаме време да разгледаме по-внимателно втория и третия етажи: две живописни работи от Сю Дзин, посветени на учителя Марин Върбанов; листове и тетрадки, изписани от ръката на Марин; фотоси, които представят всичко по-значително, произведено от школата Върбанов, включително и от последните тазгодишни изложби. Хронология на 24-годишна история, която показва промените в текстилната пластика на ханжоуската школа.
Съживената древност – това е червената нишка в по-голямата част от творчеството на Марин Върбанов. По тази пътека вървят първите му китайски ученици. Изложбата онагледява трансформациите на тази идея. Тя е още жизнена в работите на преките ученици на Марин Върбанов - Гу Вън Да, Шан Цън, Лиан Шао Дзи. Следващото поколение художници нехае или не му е нужна тежестта на класическата древност. Изкуствените материи, найлона, дори тиксото са предпочитаните материали. Модерното се е лишило от двойника си, древното. Хрумването, играта са изхвърлили преклонението пред олтара на „вечното”.
 
Ден седми. Пресконференция.
Изложбата излиза от рамката на темата и всъщност представя творчеството на Марин Върбанов и историята на китайската текстилна пластика с участието на двама български автори.
Изложбата показа едни от най-значимите произведения на Марин Върбанов, собственост на Varbanov Song Art Dome и Институт за съвременна текстилна пластика Върбанов към Китайска художествена академия, Ханджоу. Тя е прецизно изследване на зараждането и развитието на китайския художествен текстил, чието бащинство принадлежи на проф. Марин Върбанов и едновременно доказва значимостта на текстилната пластика в промените, които нахлуват в китайското и световното художествено мислене на пространството, в непрекъснатите експерименти с материи и материали.
Пренасянето на изложбата в България би било уникална възможност за българската публика не само да се запознае с малко известна част от творческата и мисионерска дейност на Марин Върбанов, но и да извлече поуки за това как признателността й осветлява историята на едно творческо педагогично усилие и възвръща енергията от първоучителя към неговите адепти.
Изложбата е доказателство за думите на Сю Дзян и Шъ Хуей, които пишат преди десет години в своята „Ода за Марин Върбанов” – „Днес, когато разглеждаме отново тази епоха, ние сме благодарни от все сърце на Марин Върбанов, човекът, който съумя да спомогне за появата на първите големи творби на модерния художествен текстил в Републиката, този, който също така – нека го гравираме дълбоко в сърцата си – действа като същински сътворител по отношение на китайското изкуство от 80-те години”.
Обяд. Сбогуване.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”