Български  |  English

Детската литература в Долната земя

 

Юлия Спиридонова, Кръстьо – частен детектив. В Долната земя. Издателство „Фют
 
Съвременната българска детска литература се пише рядко и се издава още по-рядко. Дежурното оправдание обичайно е пазарът – на базата на опита си издателят смята, че българите не обичат да купуват на децата си четива от родни автори, затова и след няколко пробни книги „на ползу роду” (с минимални разходи за минимален риск) се отказва. Книгите, които успяват да пробият, обичайно обхождат двете крайности – или са еднодневки без всякакъв критерий за качество (сблъсквала съм се с шокиращи правописни и най-вече смислови безумия – изданията на „Златното пате” за най-малките са смайващ пример в това отношение), или пък са предназначени да бъдат артистична противотежест на пазара и да бъдат харесани преди всичко от гилдията. Във второто няма нищо лошо; да, има нужда и от такива издания, за да разширяват границите на онова, което децата могат да си представят като рисунък или сюжет.
Само че липсва онова, което би трябвало да се намира по средата – интелигентно написани, четивни текстове, обърнати към децата, а не към пазара или колегията.
Това не е ниша, доколкото нишата е малко място под слънцето; това е една солидна по размери празнина. Като родител, който търси и рядко намира адекватни български четива за детето си (а и не вижда никаква оперативна критика в тази област), аз също бих била изкушена да заключа, че такива просто няма, и да се насоча към преводната литература, където картината е изключително шарена (макар и нелишена от бели полета, но това е друга тема).
Защо това е проблем за родната литература, е повече от ясно. Защо обаче да представлява проблем за родителя и детето? Първо, защото качествената литература, писана, а не преведена на роден език, развива езика по друг начин, играейки и с онова, което често остава непреводимо. Второ, защото действието чисто и просто се развива другаде; да, в много от най-добрите образци това няма значение, защото става въпрос за архетипна или въображаема среда, но децата израстват с подкожната вяра, че мястото, на което живеят, не заслужава да бъде описано, прочетено, обикнато. И това, по моему, е рецепта за вътрешна несигурност и отстраненост. И трето, защото липсата на достатъчна като обхват съвременна българска литература за деца прекъсва връзката с класическите родни произведения в този жанр, които без свързващо звено стават все по-далечни и все по-насила вплетени в училищната програма.
В този смисъл ми беше наистина драго да прочета последната книга на Юлия Спиридонова „Кръстьо – частен детектив. В Долната земя”, защото координатната система, в която се развива сюжетът, е тази на българската фолклорна космогония; Горната земя, където са Слънцето, Луната и звездите, Средната земя на хората и Долната земя на фантазмените същества, където и се развива по-голямата част от действието. Фабулата е основана на майсторски навързана плетеница от класически – български – приказки и персонажи, смесени по най-добрите рецепти от „Граматика на фантазията” на Джани Родари. Сюжетът повлича въображението в осезаем свят на змейове с почти човешки облик, страховити красавици-самодиви, лами, хали, бели и черни овни, видени през погледа на съвременен, симпатично-смотан персонаж и описани с жив, пластичен и ужасно смешен език. Моето дете е надлежно захранвано с всичко по-читаво от новата българска детска литература, но нищо от нея досега не го беше карало да се смее с глас. Искрено се надявам книгата да се продаде добре и да даде смелост на автори и издатели да разработват тази територия, която към момента е незаслужено оставена да пустее.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”