20 години по-късно – свидетелства и коментари
Кръгла маса, посветена на годишнината от началото на промените в България. 5 декември, 14 декември – Софийски университет
5 декември
Акуално е да се говори за промяната. С тези думи Георги Пирински започна отговора си на въпроса кои са основните причини за началото на прехода. Питането бе поставено на дискусията, организирана от историците Искра Баева и Димитър Луджев. Сред участниците бяха Александър Каракачанов, Велко Вълканов, Георги Аврамов, Димитър Луджев, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Константин Тренчев, Матей Матеев, Николай Василев, Павел Писарев, Петко Симеонов, Петър Стайков и Румен Данов.
Пирински, както и почти всички, взели думата след него, говори за тогавашната система, за която било очевидно, че е изчерпала своите потенциални възможности за растеж и промяна - за практическото изпадане на България в неплатежоспособност, за “вкостеняването” й. Той обясни, че днес се създава илюзорната представа, че през 80-те години България е имала икономика, която - с известни реформи (Указ 56 и Постановление 35), е можела да продължи да расте. По думите на Пирински тази представа е дълбоко невярна, защото след 1985-1986 г. СИВ е коренно променен.
Ивайло Трифонов подкрепи тезата на Пирински, засягайки влиянието на перестройката на Горбачов и факта, че Тодор Живков е свален под натиска на съветското ръководство.
Константин Тренчев също се спря на международното влияние, обяснявайки, че събитията в Унгария, в Чехословакия и в Полша са имали своята роля върху случилото се в България. Той се запита защо не се говори за Възродителния процес, който също е оказал голямо влияние. “Моето легитимиране като опозиционер стана именно като борец за човешки права”, припомни Тренчев.
И Желю Желев засегна чуждото влияние, подчертавайки ролята на Горбачов. “Той искаше само да демократизира съветското общество и искрено вярваше, че това е възможно... И до днес Горбачов обвинява Елцин за разпада на СССР. Но Елцин не беше виновен, на него му беше ясно, че, когато една тоталитарна империя се демократизира, тя е неспасяема. Демокрацията веднага я разлага”, посочи Желев.
Александър Каракачанов пък говори за две съществуващи алтернативи по онова време - начало на Трета световна война или следване на китайския модел. “Тамошното общество е много различно от европейското и заради това тук, при нас, бе невъзможно да се приложи китайският модел”, обясни Каракачанов. В края на изказването си той посочи, че за него по-важната дата е 3 ноември 1989 г., тъй като тогава за първи път се издигат лозунгите “Гласност” и “Демокрация”. Тогава за първи път българското общество разбира, че има организирана опозиция, подчерта Каракачанов.
На първите митинги се издигаха лозунги за отмяна на чл. 1 от Конституцията, припомни Велко Вълканов и посочи като една от основните причини за промяната липсата на развитие в обществото. “Нямаше диалектика”, подчерта Вълканов, без да обръща внимание на коментари от страна на участници в конференцията, че днешните студенти не познават това понятие. За тогавашните възпитаници на Алма Матер пък говори Матей Матеев, като посочи, че в самия университет е имало 14-15 партийни организации, които реагирали на обществения живот и особено на Възродителния процес. “Така че може да се каже, че на практика видяхме как количествените натрупвания водят до качествени изменения”, коментира Матеев.
Георги Аврамов също говори за пробуждането, започнало от 1987-1988 г. - с художниците, излезли да рисуват пред “Кристал”; с първата свободна демонстрация в Русе; с Дома на киното, превърнал се в свободна зона за мнения; със статията Желю Желев, публикувана във вестник “Народна култура”. Аврамов каза още, че участието на България в смяната на режима като цяло не трябва да бъде подценявано, въпреки че опозиционерите били 150 души, знаели се поименно и много от тях били членове на БКП, заради което и по-късно били изключени от партията.
По повод членството в партията Румен Данов наблегна на факта, че и до днес не е анализирано влиянието на анонимните симпатизанти от БКП. Малко по-късно в хода на дискусията Петър Стайков говори, че голяма част от обществото тогава е искало да се премахне управляващата върхушка, като в същото време си запази благинките.
Далеч по-идеалистична представа изложи Петко Симеонов, който обясни промяната с факта, че хората се разочаровали и се отказали да участват в живота на обществото, след като загубили водещия мотив – ценностите.
В тази посока бе изказването и на Николай Василев, според когото най-голямата пречка за осъществяването на социализма, който по принцип трябва да е насочен към изграждането и усъвършенстването на човека, е самата човешка природа. Без да претендира за абсолютна точност, Василев посочи, че 5% от едно общество живеят с идеалите за свобода. Останалите 95% не се борят дори за свобода на мнение, защото просто нямат мнение. Рухна европейско-азиатският социалистически модел. Остана скандинавският и китайският, при който освобождаването става чрез икономиката”, акцентира Василев.
По този повод в аудиторията възникна въпрос, отправен към Георги Пирински, как е протекъл идеологическият спор между двете крила в БКП, едното от които било за следване на съветския модел на преустройство, а другото – за китайския. Пирински отговори, че “стройно състезание” между двата лагера не е имало. Тук Искра Баева допълни, че Живков е бил привърженик на китайския модел, докато Петър Младенов и Андрей Луканов са настоявали да се следва съветският модел.
Изчерпвайки въпроса за моделите, участниците в дискусията преминаха направо на третия основен въпрос – как оценяват днес събитията от прехода. Александър Каракачанов бе на мнение, че за БСП основният принцип през 90-те години бил политическото и икономическото оцеляване на отделни фигури. В същото това време СДС се ръководел от стихийната вътрешна борба за власт, от която произтекли редица негативи, като унищожаването на селското стопанство, например. Той припомни, че от СДС внасят предложението за ликвидацията на ТКЗС-тата. Тук Вълканов пък го допълни, че тогава се налагала представата, че ТКЗС-тата са свърталища на комунистите. Желев от своя страна защити закона за връщането на земята, обяснявайки, че “станало така, че да се компрометира реформата”.
Като своеобразн финал прозвуча изказването на Павел Писарев, че 20 години от промяната е твърде кратко време, за да се дава точна оценка – все още има неразсекретени документи и неясни факти. А докато те се осветлят, Писарев препоръча на студентите, присъстващи на конференцията, да четат книгите на Майкъл Толбот, в които едно от посланията е: политиката е мръсна работа.
14 декември
“През 1989 българското общество изповядва поданическа политическа култура с патриархални отлагания и прави заявка за трансформирането й в политическа култура на участието. Гражданската култура прави първите си стъпки именно през 1989 г. и по-специално през месец декември.” Така историкът Михаил Груев започна изказването си по време на втората част от Кръглата маса.
Едва на 14 декември 1989, на площад “Народно събрание”, за първи път движещата сила за промените се прехвърля от комунистическата партия на новосформиралата се опозиция. Така тази дата има много повече източноевропейски паралели като рождена дата на българското гражданско общество, отколкото пленумът на 10 ноември 1989, когато беше свален Тодор Живков, обясни Груев. Във вътрешно опозиционен план 14 декември 1989 има и друго значение - и то е свързано с окончателния разлом във визиите на вече бившите дисиденти за бъдещето на страната и на политическия процес. Яростният антикомунистически патос на “народа отдолу” по време на събитията на 14 декември се оказва своеобразен катализатор на започналите процеси на разслояване в самата опозиция. Част от нейните най-ранни активисти – като Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Чавдар Кюранов, се завръщат към комунистическата партия. Освен това, докато в първите седмици след преврата неговите подгласници приемат дисидентите като свои тактически съюзници, от началото на декември пропагандният им апарат - “Работническо дело” най-вече, постепенно разпознава в тях свои политически опоненти и противници.
В края на изложението си Михаил Груев отбеляза, че събитията на 14 декември 1989 г. се превръщат във вододел в поведенческата тактика и политическата стратегия и на двете противостоящи си политически сили. Едно от най-важните послания на тази дата е свързано с двойнственото отношение към институцията на Народното събрание и към народното представителство. За първи път, след повече от 40 години, парламентът е разпознат като важен и значим орган, от който зависи политическата система на страната, но в същото време неговата легитимност става масово незачитана. Така протестът за отмяна на чл. 1 от т. нар. “Живкова Конституция” прераства в отхвърляне на политическия режим, закрепен с нея, както и в публично отрицание на правото на личностите в него да говорят и действат от името на народа. Именно това обстоятелство е пропуснато от Младенов и е причина за неговото избухване с прословутата “танкова” реплика. Освен това делегитимирането на тогавашното Народно събрание и на съсредоточеното в него представителство в известна степен ускорява формирането на Кръглата маса и превръщането й в паралелен парламент.
Друга последица от 14 декември е появилият се дълбок разлом между ритъма на живот в столицата и в провинцията, отбеляза още Груев. Устремът на софиянци не е подкрепен в провинцията. По думите на историка, това се дължи преди всичко на обстоятелството, че процесите на урбанизация, произвели новия социалистически човек през 50-те и 60-те години, се оказват относително завършени единствено в столицата. “Така опираме до Веберовата теза, че потребността от морални регулативи идва едва в сложната градска среда, където животът между взаимно свързаните индивиди изисква етическо рационализиране, насочено към оформянето на устойчиви стратегии на поведение”, заключи Груев.
За стратегическата инициатива на БКП в края на 1989 г. пък говори социологът Андрей Райчев. Тя се състояла в избора на мястото на битката и на противника – бъдещия управляващ, с когото БКП трябвало да се сбие, но не за да победи, а за да загуби и така, като участник в процеса, да може да се легитимира в новия свят. По думите на Райчев изборът на противника бил между три възможности – Симеон, Ценко Барев и СДС. Причината изборът да падне върху СДС е интелигенцията. “Фактът, че БКП избра СДС, в която дисидентите идваха от компартията, изобщо не е манипулация, а е успешен опит за догонваща легитимация”, обясни социологът и даде пример с позициите на БКП по най-различни въпроси, които се променяли, доближавайки се до тези на СДС.
Малко преди него историкът Димитър Луджев пък говори, че по време Кръглата маса от СДС нямали ясна представа какви действия трябва да предприемат. Формулата на СДС (като коалиция на партии и граждански движения) в историческа перспектива се оказва причина за недостига на политически реформаторски капацитет... „СДС беше създадено като коалиция от фактически несъществуващи партии и политически неопределени граждански движения. Това беше доста случаен сбор на хора и структури, повечето от които нямаха сериозна обществена биография зад гърба си”, обясни Луджев.
Той допълни, че освен това се задействали и механизми на партизански подбор, довели до възникнането на антикомунистически популизъм и до неговия сблъсък с малката група десни реформатори в СДС, които въпреки това успяват за кратък период - по време на коалиционното правителство на Димитър Попов и в началото на правителството на Филип Димитров, да се еманципират и да се превърнат в автономен правителствен екип, който да извърши първите либерални икономически и административни реформи в България. Малко по-късно обаче, в периода между 1996 и 2001, СДС-партия демонстрира по-скоро формално идеологическо завръщане към десния консерватизъм чрез идеята за членство в ЕС, докато реално се проявява като антилиберална и се сраства с държавата. Тогава, по думите на Луджев, тя произвежда огромното социално неравенство и новата олигархия. Причината за проблема е персоналният състав на десния политически елит – това вече не са реформатори с дясно мислене, които се ръководят от максимата, че пътят към личното благосъстояние минава през общественото благо, а партийни държавни функционери, за които властта и парите са всичко, заключи Луджев.
На свой ред социоложката Румяна Коларова също говори за политическия елит и по-конкретно за неговата успешна професионализация, която се реализира чрез преминаването (превключването) на съответния политик през различни партии. Успешната професионализация принадлежи на тези политици, които “оцеляват”, т.е. остават в парламента. И тук Коларова даде пример с Иван Костов. В демократичните държави няма вярност към партийни програми. Всяка една партия се адаптира в процеса на участие в парламентарния процес и това е най-жизненият елемент от траекторията на една партия, подчерта социоложката. Като посочи, че това е общоприета европейска практика, тя каза, че „превключването” е масово явление в редиците на СДС, за разлика от ДПС, където за 7 парламента се наблюдават само три такива случая, и от БСП, където подобни процеси не се забелязват.
В изказването си историкът Драгомир Драганов пък наблегна на впечатляващото количество актьори, преминаващо през политическата сцена, заради което се оформя широк, но слаб политически елит от фрагментирани съставки, който, според теорията на политическите елити, която Драганов много подробно изложи, не е в състояние да придвижи страната към консолидирана демокрация. “Основните последици от това са, че и на двадесетата си година след прехода България е типичен пример за неустойчива демокрация - с всеки следващи избори продължава да расте не само броят на негласувалите, но и на т. нар. разпилени действителни гласове; на всеки следващи парламентарни избори се появяват абсолютно нови политически субекти; след 2001 в пространството вдясно от центъра се засилват тенденциите към фрагментиране на политическия елит, а след 2009 и вляво започват аналогични процеси“, обясни Драганов.
Малко по-късно лентата назад бе върната с изказването на социолога Михаил Мирчев. Той призна, че в края на 80-те години, след като става ясно, че предстои сериозна промяна, тогавашната номенклатура си казва: “Ние при предишното общество бяхме привилегированата класа и искаме и при следващото общество да бъдем привилегированата класа...” Тук Михаил Мирчев използва възможността да обори предхождащо го изказване, според което „е имало революция, гарнирана с контрареволюция”. Според социолога е нямало контрареволюция, защото нито за миг през изминалия 20-годишен период бившата БСП/ БКП номенклатура не е имала намерение да прави обратен завой и да върне обществото към социализъм. Мирчев говори и за изключителната озлобеност на сините спрямо бившата номенклатура. По думите му тя се дължи на факта, че десните не успяват, въпреки изключително благоприятната ситуация на трансформация в обществото и външните подкрепящи фактори, да заемат позициите на бившата номенклатура. И това е техен личен неуспех. Освен това, предишната номенклатура показва изключителен капацитет, „нещо, което в момента се обяснява само с отрицателни термини. А има и обективни, социологически термини за това, не само морално-идеологически”, поясни Мирчев.
Доктор Николай Михайлов се съгласи с „изповедта” на Мирчев в частта й, че “темата на номенклатурния елит за прехода била да вземе парите... Ако приемем това, а какви основания имаме да се съмняваме, че г-н Мирчев е останал заблуден, ние ще можем с огромна лекота да редуцираме маса процеси от така наречения преход и даже неговия резултат – защото това, което сега е на сцената, не е никаква десница, не е никаква политика... а някаква страшна гротеска... Вярно е, че през 1989 се освободи нещо като глад и жажда да се родим повторно, някакъв вид възрожденско пиянство... но лидерството в дясно опропасти мечтата... ценностният свят на демократично настроените българи беше... руиниран. Сега, когато Бойко Борисов е взел десницата на абордаж, означава, че тя е ликвидирана...”
Накрая Михайлов завърши изказването си, цитирайки интервю на Вацлав Хавел, в което той призовава към екзистенциална революция – в консумативните общества на безпътните хора трябва да се въведе трансцендентност, която да консолидира ценностния им свят.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
