Български  |  English

Радосвет Коларов

 

Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността
 
Издателство “Просвета”
София, 2009
Цена 8 лева

 

 

Автореминисценцията като перспектива
 
Как творбите на един писател общуват помежду си? Как неразвитото, но налично в една ранна творба по-късно бива развито в друга творба на същия автор? Как самоповторението на един писател сътворява следващите му произведения?
Радосвет Коларов интердисциплинарно следи неочевидните междутекстови връзки, навлизайки в "дълбоки смислови пространства на творбата през наглед малко обещаващи входове". Резултатът е основополагащ за изследване на автотекстуалността не само на българската литература.
Монографията съдържа пет глави - "Основни понятия", "Пораждащи модели", "Креативната памет", "Херменевтична автотекстуалност" (посветена на творбата усилвател и творбата експликатор) и "Оператори на трансформацията" (посветена на умножаването, автополемиката и автопародията). Особено ударение поставя т.нар. теоретично отклонение "Трансмодалната идея", в което изследователят заявява, че тя е "тъкмо тази оголена, дескриптивна съставка на научната идея, която в своята "изчистена", логическа форма се възпроизвежда в различни контексти, пресича границите на научните теории". Доказателства за защита на своите идеи Радосвет Коларов намира в творби на Ботев, Вазов, Елин Пелин, Яворов, Фурнаджиев; Гогол, Достоевски, Блок, Бодлер, Кафка...
"След думите винаги следват нови думи" - нека разчетем последното изречение от монографията и като редакционна покана за разговор върху приносите на Коларов в "Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността", а защо не и върху следите на неговите по-ранни трудове, оставени върху този.
 
М.Б.

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”