Реплика от ложата (театър), брой 4 (2576), 05 февруари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Кризата и мълчанието
Български  |  English

Кризата и мълчанието

 

„Нови драми” от Елфриде Йелинек. Съставителство и превод от немски Владко Мурдаров. Издателство „Рива”, 2009.
За традиционната в България нагласа към театъра като към място за отвличане от действителността в красивия свят на илюзията, а особено за масово разбиращите сцената като източник на развлечение-live, ще бъде, меко казано, странно, по-точно - абсолютно откачено да се пише пиеса за финансовата криза. Камо ли да се поставя. Да не говорим пък да й се дава специална награда. Един много широк спектър от търсения в европейския театър обаче са обърнати именно към невралгичните, към травматичните точки на нашите общества на новия „глобален” капитализъм. Малка част от тях е драматургията на Йелинек, бих я нарекла дори съвременната класика на този тип драма.
„Договорите на търговеца” Елфриде Йелинек пише през 2008 (публикувана е 2009), преди още да се осъзнае напълно новият тип икономическа криза и да започне „ефектът на доминото”. Повод за пиесата са няколко случая с банки в Австрия, фалирали малко преди да бъдат санирани от държавата. Пиесата се оказа пророческа. Върху „езиковата” си сцена Йелинек разполага „партиите” на дребните вложители и на „старците”. В характерния за авторката стил на весел ужас и езикови двусмислия, деконструиращи типични за Австрия и немската култура символи, се отприщва една безкрайна асоциативна езикова тирада, изливащата се бясно както върху банкерския цинизъм, така и върху безкритичната отдаденост на вложителите, които вярват в бързата и сигурна печалба на „тихо работещите” пари. В крайна сметка, именно чрез потопеността на пиесата в актуалното, Йелинек постига метафизичния ужас от пропадането в нищото на днешния човек.
Тя разбира театъра не като представяне на образи и действие, а като езиков пърформанс в картини - „филм като театър, а не филм като филм”, го нарича тя. Така пиесата сблъсква хорове от гласове, вписвайки ги в типични за европейската култура музикално-драматични структури. Такъв е например античният „комос” или плача на „хора на старците”, в който авторката вписва и оплакваческата песен от музикалния театър, т.нар. в операта „ламенто”. Затова пиесите на австрийската авторка режисьорите най-често поставят в музикална, ритмична, телесно-текстова визия.
Веселата чудовищност на финансовите потоци, възприемана в обществото като Съдба, с която се занимава Йелинек в „Договорите”, е нищо на фона на анти-австрийския, анти-националистическия й бяс и яростта й срещу продължаващото, дълбоко вкопано във всекидневието, виновно мълчание, срещу политическото замитане в Европа на чудовищните престъпления от миналото. Говоря за другата пиеса в сборника - за „Рехниц” с подзаглавие „Ангелът отмъстител”.
Рехниц е известна туристическа област с дълга история. Тя води началото си от търговското общество на Рехниц от средновековието под ръководството на двореца Рехниц; областта преди Първата световна война е в Унгария (наречена от Йелинек „златен зъб в австрийската корона”), а след Втората е австрийско владение. Един от премълчаните скандали на Рехниц е от време на Унгарските събития от 1956 г., когато няколко от участниците в тях се опитват да избягат и съветските войници на границата ги хващат, дори едно момиче е изнасилено.
Друг скандал обаче избухва във връзка с престъпленията срещу евреите от Рехниц, известен като „Клането в Рехниц”. Той започва с публикуването на статията на Дейвид Лихтфелд „Домакинята на Ада” във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” през 2007 г. Авторът е от булевардната преса, който, започвайки да пише книга за известната фамилия Тийсен, попада на факта, че извършеното през март 1945 клане на 200 унгарски евреи в замъка Рехниц е част от празненствата на графиня Маргит Бетчани, внучка на австрийския магнат Тийсен. Без знанието за този случай и историческия контекст, целият асоциативен поток на пиесата изобщо не може да бъде разбран. Йелинек е написала дълга и бясна суада без роли (ако наречем езиковия поток по името на римската богиня на убедителността), в която се разиграва празникът на графинята в двореца Рехниц. Чрез подзаглавието – цитат на известния филм на Бунюел, авторката допълнително изтъква неговата чудовищност. Йелинек не представя, а изважда в езика престъпленията и мълчанието за тях.
„Рехниц” получи Мюлхаймската награда за драматургия за 2009, а също бе отличена като пиеса на годината в класацията на „Театър Хойте”. Премиерата й в Мюнхенският Камершпиле получи широк отзвук. Пак там бе поставена и другата пиеса на Йелинек, за която стана дума - „Договорите на търговеца”, а театърът бе избран за театър на годината в немскоезичните страни.
Ето тези толкова дискутирани и награждавани през миналата година пиеси на Елфриде Йелинек се появиха едновременно и на български. Подобен синхрон се случва рядко и той е повече от добър знак за интензивен и жив диалог между явленията в културата. В България за театъра и тази година той се случваше повече на теоретично ниво или чрез преводи на пиеси, не толкова, за съжаление, чрез гастроли на представления. Това съвсем не е малко, стига и театралите, и публиката да са достатъчно любопитни към най-новите феномени в съвременния театър.
Томчето „Нови драми” излиза благодарение на Владко Мурдаров и издателство „Рива”, но и приключва засега поредицата „Йелинек”. Поредица, защото като подбор представя най-пълно драматургичния почерк на Йелинек и защото томчетата стилно седят в книжната си телесност, сговаряйки погледите на жените на Тамара де Лемпицка от кориците им. Картините на полската художничка, стил „арт деко”, са интелигентен избор на художника Веселин Цанков, иронично препращащ към скандалната слава на двете авторки – Лемпицка и Йелинек, но също и отварящ на текстовете нужния им широк исторически контекст.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”