Крешендо/декрешендо (музика), брой 4 (2576), 05 февруари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Словашкият копнеж на Анжела
Български  |  English

Словашкият копнеж на Анжела

 

Софийска филхармония. Диригент Марио Кошик (Словакия). Солист Анжела Тошева . Сухон, Дворжак. Зала “България”, 28 януари
 
Еужен Сухон (1908-1993) е поредният композитор, чиято музика слушаме благодарение на идеите на пианистката Анжела Тошева. Доколкото си спомням, тя отдавна искаше да съпостави в един концерт творби за пиано и оркестър на двама класици, родени в една година – Сухон и Марин Големинов. У нас проектите често се изпълняват в относителна цялост. Поне словашкият копнеж на нашата голяма пианистка се превърна в действителност.
За мнозина български музиканти името Еужен Сухон не означава нищо, за съжаление. И точно затова програмата на концерта на филхармониците би трябвало да предизвика интереса на публиката и на музикантството, в частност. Първата й част бе изцяло отредена за музика на Сухон, а втората – за малко изпълняваната у нас Шеста симфония на Дворжак. Нов за България бе и младият словашки диригент Марио Кошик, който в момента ръководи радиооркестъра в Братислава.
Взрив на интерес не се получи, зала България не бе особено посетена. Страшно малко музиканти, всъщност познатата компания, бяхме отново там... И затова няма нужда да се оплакваме от консерватизма и липсата на интерес у публиката, след като колегиалният е на същото равнище.
А Сухон е може би най-голямото име в словашката музика от тази генерация. Авторитет, много изпълняван по света! Разбира се, че операта му “Водовъртеж” („Крутнява”) е най-популярното му творение, но и симфоничният му принос никак не е малък. Малка сюита с пасакалия (ранна композиция, преработена през 1967 г.) подсказва реална възможност за паралел с творчеството и на някои български композитори от това време – по отношение на жанровостта, на идеите за националното, на стремежа към музикално езикова актуалност, на избора на средствата за покриване на този стремеж. Прелестно е да следиш движенията в оркестъра на Сухон. Проекциите на тембъра са го увличали от самото начало на пътя му. Въображението на твореца действително го приближава до негови съвременници, дори може да се долови нещо общо и с Месиен в някак отстранената, обективизирана изразност, в колорирането, в метричните структури. Мисля, че това се отнася в много по-голяма степен за създадената през 1964 г. Рапсодична сюита за пиано и оркестър. Този жест в посока на рапсодичното натоварва с допълнителен смисъл композицията, в която традиционното и модерното са в щастлива амалгама. Модернизмът на Сухон прозира в интерваликата, в структурните съотношения, в позицията му относно взаимодействието на словашкия фолклор и професионалната музика... Пространствеността на музикалното изложение все още се подчинява на решението на вертикала, в чиято важност Сухон остава убеден през целия си живот. Това е сложна, дълбока музика, която не кокетира със слушателя, преминава в различни нива на драматургично напрежение и е великолепна задача за пианиста, който е и водещата фигура в творбата.
В прочита на Анжела Тошева музиката на Сухон придоби още по-настойчива емоционалност, динамическо разнообразие. В паралелното темброво движение също имаше великолепни моменти, които допълваха жанровия конгломерат, в който взимат участие и маршът, и ноктюрното, и античният менует, и гротеската… Във взаимоотношенията си с диригента Тошева бе поела водещата роля, която той сякаш охотно й бе предоставил. Но Шестата симфония на Дворжак го върна на пулта и показа интерпретаторския талант на Марио Кошик, диригент, който си знае професията и очевидно умее за една репетиционна седмица да създаде такава звукова емисия на оркестъра, която да отговаря на собствената му визия за стила на изпълняваното. В нея доминираха красотата на мелодиката, увлекателният танцов ритъм на фурианта, както и завладяващата симфонична енергия.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”