От въздуха подхванато (радио), брой 4 (2576), 05 февруари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Скалпел по черупките
Български  |  English

Скалпел по черупките

 

Или радиоколумнистите са в криза, или е много силен аргумент – Старата медия е убежище за ключовите моменти на внушителните истории и премахва мимолетната сензационност. Особено когато става дума за радиодраматургия. През последните години тази констатация се промъкваше в колонката толкова често, че я оставях само в краен случай. Но в средата на януари и колумнистката на The Guardian Елизабет Махони започна представянето си на фичъра Guantánamo Reunited по BBC Radio 5 live с лепкавото критическо клише. В нейния случай употребата на клишето имаше две функции: да възнагради слушателския интерес и да похвали медията за каприза да преработи една готова видео история в радио документ. В моя избор, придружен с оправдание за редовния читател и слушател, силният аргумент е в полза на "Родилно петно", последната премиера на редакция "Радиотеатър" на програма "Христо Ботев".
Guantánamo Reunited е напълно нагласен журналистически сюжет. Но задължително трябва да бъде деконструиран, тъй като лесно разкрива модерните в момента маниери на изработка на фичър по репортерска находка. Бивш надзирател от затвора Гуантанамо се среща в телевизионно студио в Лондон с двама несправедливо обвинени бивши затворници. Моментът на катарзиса – признанието на греха и приемането на прошката от страна на набедените за терористи, е медиен акт. Той се случва пред камери и микрофони, а минути преди кулминацията, като в риалити продукция, двете страни в отминалия конфликт са интервюирани поотделно. Гейвин Ли, създателят на фичъра, е съсредоточен до педантичност в емоциите на надзирателя и неговите бивши пленници.
В Guantánamo Reunited обаче и изходната точка е провокирана от медиен акт – разкаялият се американец е открил някогашните затворници във Facebook и започва изповедта си във виртуалното пространство. Кои са модерните моменти в изработката на фичъра? Най-вече стърчащите свързващи нишки, някога прикривани заради драматургичната цялост. И в ухажването, суетенето около историята, която в действителност е приключила преди създаването на фичъра.
Актуалният български пример за измъкване на внушителна изповед (този път фикционална) от естествената й територия за драматургично разгръщане е радиоспектакълът "Родилно петно" от Николай Коляда. Досега тази „естествена територия” за постановката на "Сфумато" беше котелното отделение на бившата подуянска баня. Редуцирани от въздействащо пространство, мизерията и болката „драскат” по слушателското ухо благодарение на великолепната игра на Мимоза Базова и автентичната звукова среда. Радиовариантът на пиесата (отново на Иван Добчев), записан в подземието на театралната работилница, дори постига измамното усещане за свидетелство на аудио документ. Така и състраданието отива в друго измерение...
Всъщност, дори и критическото клише подмамва, че след него следва лекота. А скалпелът по черупките на „готовите истории” е по-прецизната практика, която, слабо популярна днес, осигурява медийна памет. Все едно е мотив да разказваш за звуци и радио във вестник.
 
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”